Определение № 489 от 12.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Плевен, 12.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА при участието на секретаря Н. В. Д. в присъствието на прокурора Н. В. П. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Частно наказателно дело № 20254400200599 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 64 ОТ НПК.

Постъпило е искане от Окръжна прокуратура – Плевен за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на С. Д. Р., с ЕГН **********.

В искането на прокуратурата се сочи, че ДП № ЗМ-384/2025 г. по описа на Първо РУ – Плевен (прокурорска преписка № 3858/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен), е образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. С. Д. Р. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Обвиняемото лице е задържано за срок до 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор, а считано от 08.08.2025г. лицето е задържано със заповед за задържане от полицейски орган.

Прокурорът предлага да се вземе най-тежката мярка за неотклонение за обвиняемия Р., като се позовава на предпоставките на разпоредбата на чл. 63 от НК, а именно наличие на обосновано предположение за това, че обвиняемият е извършил деянието, същото е наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева, лицето е многократно осъждано, което обстоятелство ведно с характера на повдигнатото обвинение обуславят реалната опасност от укриване или извършване на друго 1 престъпление.

В съдебно заседание по същество искането се поддържа от прокурора.

Същият допълва, че многократните осъждания на обвиняемия С. Р. са от съществено значение за настоящото производство, предвид на това че обвиняемото лице видно от справката за съдимост е осъждан за престъпления, извършвани непосредствено от него след като е изтърпял предходно наказание по предходно свое осъждане. С това прокурорът приема, че обвиняемият е изградил трайни престъпни навици, които не се повлияват от многобройните пребивавания на лицето в местата за лишаване от свобода. Приема, че ако обвиняемият е с друга мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, опасността от извършване на ново престъпление е твърде голяма.

Защитникът на обвиняемия С. Д. Р. – адв. Х. Б. от АК – Плевен оспорва искането на прокуратурата. Моли съдът да вземе мярка за неотклонение домашен арест спрямо С. Р.. Позовава се на причина от семейно битов характер, а именно тежко заболяване на бащата на обвиняемия, който живее в село Ореховица, област Плевен. Не се сочат доказателства в тази връзка, но защитникът приема, че мярката за неотклонение домашен арест достатъчно би ограничила свободното придвижване на обвиняемия и възможността да извърши друго престъпление, а в същото време му дава възможност в домашни условия да се грижи за своя родител.

Обвиняемият поддържа становището на защитника си. Моли за по-лека мярка за неотклонение, като заявява, че няма да се укрие и има нужда да се грижи за баща си.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид изложеното в искането на Окръжна прокуратура – Плевен, становищата на страните, събраните до момента доказателства в хода на ДП, намира за установено следното:

С. Д. Р. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 08.08.2025 г. в гр. Плевен престъпление при условията на опасен рецидив, квалифицирано по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.

„а“ и б. „б“ от НК, а именно държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.

Престъплението е наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева.

Настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките на чл.

63 от НПК за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ в конкретния случай. От данни по делото – свидетелски показания на Л.В.М., 2

Г.М.Г., С.Й.А. – разпитан по реда на чл. 223 от НПК, протокол за оглед на веществени доказателства, протокол претърсване и изземване, протокол за доброволно предаване и изготвена експертиза се установява, че обвиняемият С. Д. Р. е предполагаем автор на деянието, в извършването на което е привлечен в това качество. Налице е обосновано предположение за авторството. Престъплението е с висока степен на обществена опасност, наказуемо кумулативно с две наказания – лишаване от свобода и глоба. От приложените в ДП справка за съдимост и характеристична справка на обвиняемия С. Р. е видно, че същият е многократно осъждан и въпреки осъжданията продължава да се занимава с държане и разпространение на наркотични вещества. Деянието, в извършването на което е обвинен С. Р., е квалифицирано да е извършено при условията на опасен рецидив. Без да обсъжда дали доказателствата по делото сочат съществуване на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши ново престъпление, съдът приема, че е налице разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от НПК - точка 1, тъй като лицето е привлечено като обвиняем за престъпление извършено при условията на опасен рецидив. Това квалифициращо обстоятелство презумира реалната опасност по ал. 1 на чл. 63 от НПК.

Съдът приема, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е адекватна и целесъобразна за нуждите на образуваното наказателно производство. Друга мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия Р. не би могла да обслужи целите на закона, предвидени относно мерките за неотклонение. Обвиняемото лице е с висока степен на обществена опасност, предполагаемото авторство е за тежко умишлено престъпление, също с висока степен на обществена опасност, а е налице и квалифициращия елемент опасен рецидив.

Възражението на служебния защитник, че мярката за неотклонение задържане под стража в конкретния случай е твърде тежка за обвиняемия при наличие на обстоятелство, че негов родител има здравословен проблем, съдът намира за неоснователно. В много случаи по подобни дела, твърденията за здравословни проблеми на член от семейството на обвиняемото лице са спекулиращи по отношение действителната цел на вземане мярката за неотклонение по наказателното производство. В много случаи тези твърдения не са подкрепени с доказателства, както е и по настоящото дело. Освен това, няма данни, че обвиняемият Р. живее със своите родители, а напротив, същият е регистриран на адрес в гр.Плевен, което не съвпада с местоживеенето на 3 баща му в село Ореховица, област Плевен. Няма данни обвиняемият да се е грижил за своя родител, за да продължи тези грижи и евентуално в условията на мярка за неотклонение домашен арест. Затова, съдът приема за неоснователно твърдението както на защитника, така и на обвиняемия, че поради тежкото здравословно състояние на неговия родител, той не трябва да бъде задържан в условията на следствен арест, а да остане с мярка за неотклонение домашен арест, в домашни условия, макар и ограничен в придвижването си.

Предвид на това, съдът намира, че искането на Окръжна прокуратура за вземане на най-тежка мярка за неотклонение по отношение на С. Д. Р. по настоящото ДП е основателно и следва да се уважи.

По изложените съображения и на основание чл.64, ал. 5, във връзка с ал.

4, във връзка с чл. 63, ал. 1 от НПК, Плевенският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на С. Д. Р., с ЕГН **********, обвиняем по ДП № ЗМ-384/2025 г. по описа на Първо РУ – Плевен (прокурорска преписка № 3858/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура – Плевен).

НАСРОЧВА делото пред Апелативен съд – Велико Търново за 21.08.2025г. от 10:00 часа.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4