Определение № 35288 от 02.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35288 гр. София, 02.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. А. като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А. Гражданско дело № 20241110150108 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

270018/23.08.2024 г., подадено по пощата на 22.08.2024 г., от „*********, ЕИК:*******, седалище: **********, рез пълномощника си юрк. *******, Email: * ****, срещу В. А. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ************, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 225.00 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит (ДПК) 40003774659 ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (03.04.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД - 195.82 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.03.2022 г. – дата на изтичане на погасителния план до 04.04.2024 г.

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 47.38 лева, представляваща Договорно възнаграждение дължимо за периода от 10,05,2021 г. до 10,03,2022 г., по Договор за потребителски кредит (ДПК) 40003774659 ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (03.04.2024 г.) до окончателното 1 изплащане на вземането;

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 67.50 лева, представляваща закупена услуга Фаст по Договор за потребителски кредит (ДПК) 40003774659

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 157.50 лева, представляваща закупена услуга Флекси по Договор за потребителски кредит (ДПК) 40003774659 за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 11459/16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 20595/2024 г. по описа на СРС.

Това е така, тъй като ищецът се е отказал да търси претендираната с подаденото заявление мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 10.03.2022 г. в размер на 5,38 BGN (пет лева и 38 стотинки) и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 15 лева, начислени на 25,05,2021 г., поради липса на материален интерес.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.04.2021 г. - ****** А. и „********* са сключили Договор за Договор за потребителски кредит № 40003774659, като сумата по кредита е била 450.00 лева, срок за връщане – 11 месеца с падеж 10 число на месеца, ГПР – 47.96 %, ГЛП – 40.90 %, ЛП на ден – 0.11 %, размерът на месечната вноска била 49.52 лева. Общата дължима сума по кредита – главница и договорна лихва била в размер на 544.75 лева.

Твърди се, че ответникът е избрал да избере пакет от допълнителни услуги, като за услуга Фаст възнаграждението било в размер на 135 лева, по Флекси – 315.00 лева. Така вноската по двата пакета била 40.91 лева. Общото задължение по кредита било вече в размер на 994.75 лева, вноската на месец 90.43 лева.

Твърди се, че заемът е усвоен, но ответникът не е платил нито една сума.

Моли съда да уважи иск Претендира разноски в заповедно и исково производство. Желае делото да се гледа в негово отсъствие.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Искане за отпускане на потребителски кредит ******** Стандарт със Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; 2.

Договор за потребителски кредит No 40003774659 със Стандартен европейски формуляр, Декларации и Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; 3. Общи условия на ******** ****** към Договор за потребителски кредит No 40003774659.; 4. Погасителен план към Договор за потребителски кредит No 40003774659;

5. Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит No 40003774659, от което е виден броя и датата на погасителните вноски съгласно погасителния план към договора;

6. Удостоверение за наследници; 7. Удостоверение за актуално състояние за 2 удостоверяване дейността и основните обстоятелства за дружеството „********* и свидетелстващо за статута му на кредитна институция; 8. Пълномощно; 9. Препис от исковата молба ведно с доказателства до ответната страна.

Моли да се приложи ч. гр. д. № 20595/2024 г. по описа на СРС.

Посочва банкови сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума: ****** IBAN: ****** 02; ****** IBAN : ********.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът е направил възражение, че не дължи сумите и че е приел наследството по опис. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 20595/2024 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 11459/16.04.2024 г. Заповедта е връчена на длъжника В. А. Ч. на 07.06.2024 г., поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 07.07.2024 г. (л.20 от делото). Постъпило е възражение по чл.414 ГПК на 13.06.2024 г., което е в законовия срок. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 22.07.2024 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 22.08.2024 г. Исковата молба е подадена в съда на 22.08.2024 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50 лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е 3

Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева (693.20 лева).

Ето защо чл.72, ал.2 ГПК е приложим. Общият размер държавна такса е в размер на 50.00 лева

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 25.00 лева, тъй като е заплатена в заповедното производство (л.10 от заповедното дело).

Следователно дължимата такса по това дело е 25.00 лева. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК (л.15 от делото).

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.11 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

Липсва документ по чл.128, т.3 ГПК. Представени са няколко файлове, но на хартиен носител, физически – не.

С т.11 б ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

По заповедното дело е издадена Заповед за изпълнение спрямо ******** с ЕГН: ********** и адрес: **********. За него не е предявен иск по чл.422 ГПК, поради което в тази част заповедното производство е прекратено и обезсилена заповедта по чл.410 ГПК.

В частта за В. А. Ч. с ЕГН: ********** и адрес: ******** е подадено възражение. За него е издадена заповед за следните суми:

225,00 BGN (двеста двадесет и пет лева), ведно със законна лихва за периода от 04.04.2024г. до изплащане на вземането,

5,38 BGN - мораторна лихва за периода от 11.05.2021г. до 10.03.2022 г. в размер на (пет лева и 38 стотинки),

195,81 BGN (сто деветдесет и пет лева и 81 стотинки) - друга лихва за периода от 10.03.2022г. до 04.04.2024 г.

47,37 BGN (четиридесет и седем лева и 37 стотинки) - неплатено договорно възнаграждение от 10.05.2021 г. до 10.03.2022 г. в размер на 67,50 BGN (шестдесет и седем лева и 50 стотинки) - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст

4

157,50 BGN (сто петдесет и седем лева и 50 стотинки) - неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси

15,00 BGN (петнадесет лева) - неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането

Исковата молба не е предявена за сумата от 5.38 лева и 15.00 лева, поради което издадената заповед за изпълнение е обезсилена и заповедното производство е прекратено.

Заповедта е за сумата от 195.81 лева, а в исковата молба се претендира 195.82 лева. Не е ясно дали за 0,01 лева е предявен осъдителен иск.

След служебна справка в НБД, съдът установи, че ответникът има настоящ адрес в гр. Русе. Исковата молба е предявена на основание договор за потребителки кредит, поради което спорът е потребителски. Съгласно чл.113 ГПК делата срещу потребители се разглеждат от съда, където е настоящият адрес на потребителя.

При това положение съдът приема, че не е местнокомпетентен да разгледа спора. Ето защо производството по настоящото дела следва да се прекрати и да се изпрати на РС – Русе за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предварителни въпроси