Решение № 215 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330201910 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-1030-009780/26.01.2023 г. на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. Г.

Г. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат 8 контролни точки.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП. От правна страна се отрича извършването на нарушение поради липсата на субективната му страна (липсата на видимост предвид движението друг автомобил в съседната лента). Твърди се още допуснато съществено процесуално нарушение предвид непосочването на мястото и начина на извършване на деянието и неговите свидетели.

Претендира се приложението на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката развива възраженията си от жалбата, като обосновава извод за процесуално нарушение с оглед описанието на нарушението от фактическа страна и диспозицията на нарушената норма, правилното приложение на материалния закон, както и потвърждава възраженията относно липсата на субективна страна на нарушението и приложението на института на маловажния случай.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с която е изпратена преписката, като приема жалбата за неоснователна, а постановлението за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради 1 което се явява допустима. По същество се прие за неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 26.11.2022 г. жалбоподателката Р. Г. и приятелят й Т.Т. посетили търговски център в гр. Пловдив, който се намирал до магазин „Метро“. Пътували със служебен автомобил на жалбоподателката – товарен автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****. Около 18:33 ч. тръгнали да се прибират, като жалбоподателката управлявала автомобила. Насочили се към кръговото кръстовище на бул. „Санкт Петербург“ и бул.

„Освобождение“ в посока от север на юг. Жалбоподателката се пристроила в найлявата лента от пътното платно, което се състояло от три ленти в едната посока. Целяла да направи обратен завой на кръговото кръстовище. Движението в този час било натоварено, като в съседните й ленти имало и други леки автомобили, като в дясно от автомобила на жалбоподателката се движил лек автомобил тип джип.

Жалбоподателката се движила към пешеходната пътека преди кръговото кръстовище, като пред нея нямало други автомобили.

По същото време по пешеходната пътека тип зебра преди кръстовището в посоката на движение на автомобилите в посока от запад на изток пресичали И. П. и неговата жена, която била бременна. Автомобилите в първата и втората лента били преустановили движението си. В момента, в който наближили за пресичане и третата лента, П. забелязал движещ се лек автомобил и хванал жена си за ръката, така че да я възпре да продължи напред. Това бил автомобилът, управляван от жалбоподателката.

Последната от своя страна не възприела пешеходците, не намалила и продължила през пешеходната пътека, като не ги пропуснала да преминат. В реакция на това поведение П. ударил с ръка по задната част на автомобила на жалбоподателката. Ударът бил чут от нея и приятеля й в купето, като тя успяла в последствие да види, че на пешеходната пътека имало мъж и жена.

По случая била образувана преписка с рег. № 435р-21816/2022 г., доколкото И.

П. бил полицейски служител и съставил докладна записка във връзка със събитията.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 077943 от 16.12.2023 г., в който е описано, че жалбоподателката е нарушила чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителката отразила, че няма възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв. за установеното нарушение. Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. К. - актосъставител, И. П. и Т.Т. – очевидци, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, докладна записка с рег. № 435р-21816 от 29.11.2022 г., оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съществени за предмета на доказване в настоящото производство са показанията на свидетелите И. П. и Т.Т., тъй като именно те са станали очевидци на твърдяното в постановлението поведение. Затова и техните показанията следа да бъдат положени на обстоен анализ. В тази връзка показанията на актосъставителя К., доколкото не е станал пряк свидетел на деянието, представляват вторични и производни доказателствени средства и в тази връзка ще се използват за проверка на останалите преки доказателствени средства.

Съдът като взе предвид самостоятелно и съвкупно показанията на П. и Т.

2 намира, че те са съответни едни на други, вътрешно непротиворечиви, последователни, достатъчно подробно и отговарят на правилата на формална и житейска логика, поради което следва да се оценят изцяло положително. В този смисъл и двамата сочат да настъпването на един и същ факт от обективната действителност, макар и представен с леки отклонения предвид личните им възприятия, различното качеството на лицата като участници в движението и личното им отношение по случая.

По-категоричен в преминаването през пешеходната пътека без пропускането на пешеходците по нея е свидетелят П., което е разбираемо с оглед на участието му като пешеходец, както и присъствието на бременната му жена към онзи момент. Това обаче не е достатъчно да обуслови извод за изкривяване на представените като възникнали факти. Всъщност опровергаване на един такъв извод се открива в показанията на свидетеля Т., който макар пряко да не заявява с такава категоричност такова поведение на водача на лекия автомобил, споделя, че жалбоподателката „последва движението на другите автомобили“ и, когато били вече „към пешеходната пътека“, видял, че „успоредно другите коли“ са спрели преди пешеходната пътека, а след това усетил удар в задната част на автомобила. Не се посочва изрично, че автомобилът, управляван от жалбоподателя е спрял или е имал друго, различно, от описаното в постановлението поведение. Напротив, показанията му са все в насока, че движението на жалбоподателката е продължило, а на съседните автомобили спряло непосредствено пред пешеходната пътека. Като това движение от водача не е било преустановено, в следствие на което е усетил/чул удар в задната част на автомобила, след което последният навлязъл в кръговото движение. Нещо повече, Т. споделя, че е видял с периферното си зрение мъж и момиче, първият от които нанася удар. Този факт, по описания от свидетеля начин, не може да бъде възприет в по-късен момент от преминаването през пешеходната пътека и изравняването на една линия на пешеходците с двете предни места на автомобила.

Очевидно е и съвпадението между показанията на П. и Т. относно броя и характеристиките на пешеходците и на лицата, намирали се в лекия автомобил.

Предвид и тази кохерентност в показанията на двамата следва да се изключи от съмнение свидетелите да не се безпристрастни и обективни, особено в контекста на съпружеството съжителство на Т. с жалбоподателката. Затова и показанията на Т. се прецениха като обективни и достоверни. Всъщност изложените от Т. факти, включително и от П., са били изначално посочени в жалбата на санкционираното лице.

В този смисъл основното обстоятелство, което подлежи на доказване в производството, не представлява обект на оспорване.

Известен спор се открива във факта на наличие на друг автомобил, който е ограничавал видимостта на жалбоподателката. По отношение на този автомобил също не се съдържат съществени противоречия в показанията на Т. и П.. И двамата посочват, че в дясно от леката кола на жалбоподателката е имало лек автомобил, макар и той да е бил с по-големи габарити, т.е. тип „джип“, както е отразил Т.. Затова съдът и в тази част прие показанията му за достоверни, като основаната оценка на това обстоятелство, ще следва да се извърши от правна страна на делото.

Показанията на актосъставителя от своя страна потвърждават констатациите в акта, следователно и изложеното от свидетелите, което при анализа на доказателствата допълва достоверността на споделеното от П. и Т..

Въобще събраните гласни доказателствени средства съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него, не се и твърди коренно различна фактическа обстановка и затова съдът отчете презумптивната му сила , регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова свидетелските показания се приеха за достоверен източник на информация.

3

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя, като не е нарушено правото му да направи възражения в 7-дневен срок. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен и в присъствието на двама свидетели очевидци на нарушението.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителното поведение при преминаване на пешеходна пътека и съобразяване с абсолютното право на пешеходеца в такава хипотеза.

Действително, както се сочи от представителя на жалбоподателя, в описанието на нарушението от фактическа страна в обжалваното постановление се съдържа и изявление, че жалбоподателката с поведението си „създава опасност от настъпване на ПТП“. Така е, че тази опасност не е част от изпълнителното деяние съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл това не е част от самото нарушение, но може да бъде взето предвид като обстоятелство при формиране на изводите на съда относно отговорността, т.е. при преценка за законосъобразност и справедливост на наложената санкция. Оттук не е пречка това изявление да се съдържа от фактическа страна. Всъщност допълването на изпълнителното деяние с него не води до неяснота в описанието на нарушение, нито противоречи на останалата част от наказателното постановление. Доколкото то не е нито част от изпълнителното деяние, нито ограничава правото на защита на жалбоподателя, а представлява „нещо в повече“, за което не е ангажирана различна или по-тежко наказуема санкционна разпоредба или нарушена такава, то и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Затова и възражението в този смисъл следва да се остави без уважение.