Решение № 828 от 10.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. И.а при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора К. Д. Х. като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605193 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 08.04.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 570/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав, подсъдимият П. Р. П. е признат за виновен в това, че на 27.07.2023 г. около 15:15 часа в гр. София, ж.к.

*******, в градинка до блок № 2А, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – издърпал панталона си надолу и започнал да мастурбира пред непълнолетната В.И.К., като няколко пъти се обърнал към нея с думите: „Дръпни веднъж!“, поради което и на основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес, която на основание чл. 42а, ал.

4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК да бъде с продължителност една година и шест месеца, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител, които на основание чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от НК да бъдат с продължителност една година и шест месеца;

- включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие, които на основание чл. 42б, ал. 4, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК да бъдат с продължителност една година и шест месеца.

На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е постановено от срока за изтърпяване на наложеното наказание да бъде приспаднато време, през което подс. П.

П. е бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, считано от 30.07.2023 г.

1

На основание чл. 325, ал. 1, вр. чл. 52 от НК на подс. П. П. е наложено кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез залепване на диспозитива на съдебния акт на определено за това табло в община „Младост“ по настоящ адрес на подсъдимия за срок от един месец.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. П. П. е осъден да заплати направените по делото разноски – 374,40 (триста седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки) лева за изготвени на досъдебното производство експертизи и 140 (сто и четиридесет) лева за направените в съдебното производство разноски, както и сумата от по пет лева за всеки издаден изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от подс. П. П. чрез защитника му, с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

В хода по същество пред въззивната инстанция в пледоарията си защитникът на подс. П. П. пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният му да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита обжалвания съдебен акт за правилен, поради което прави искане за неговото потвърждаване.

В своя защита подс. П. П. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли за отмяна на осъдителната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият П. Р. П. е роден на ******* г. в гр. Червен бряг, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан. Поради липсата на постоянна трудова ангажираност и собственост дом подсъдимият е приютен да живее в бараки, разположени зад хотел „Галант“, намиращ се в гр. София, бул. „*******. Той се препитава като помага за почистването на сергии на намиращия се в ж.к. ******* общински пазар, за което получава парични суми в малък размер и храна от търговците.

Към 27.07.2023 г. св. В.К. била на четиринадесет години и живеела с родителите си – свидетелите М.К. и И.К., в гр. София, ж.к. *******, блок № 2А. Св.

В.К. няколко пъти засичала подс. П. П. в квартала, в който живеела, и запомнила външния му вид, тъй като й направило впечатление, че винаги се придвижвал с детска количка, пълна с боклуци, а също така се случвало да й отправя комплименти или да я поздравява.

На 27.07.2023 г. около 15:15 часа св. В.К. отишла в градинка, разположена в непосредствена близост до дома й, седнала на една от люлките на детската площадка и започнала да се люлее. В същото време в градинката отишъл и подс. П. П., който бил облечен с тъмни на цвят тениска и долнище на анцуг, седнал на пейка, намираща се в 2 близост до люлката, на която била св. К., и започнал да я наблюдава. Момичето видяло, че подсъдимият гледа към нея, поради което се притеснило и решило да си тръгне. В този момент подсъдимият издърпал предната част на долнището си надолу, извадил половия си орган и започнал да мастурбира пред св. К., като докосвал члена си и движел ръката си нагоре и надолу, и й казал няколко пъти: „Дръпни веднъж!“. Св.

К. се изплашила от поведението на подсъдимия, разплакала се и започнала да тича към дома си. Подсъдимият не я последвал, а се оттеглил в неизвестна посока.

Няколко минути след като се прибрала св. В.К. се обадила по телефона на баща си – св. И.К., и, плачейки, му разказала за случилото се. Свидетелят успял да я успокои и й обещал да подадат сигнал до органите на МВР. Св. К. незабавно позвънил на съпругата си – св. М.К., и й споделил за инцидента. Тя веднага се обадила на дъщеря си по телефона, за да се информира за състояние й и малко след това се прибрала в дома им. Св. В.К. отново разказала на майка си за случилото се, като силно се разстроила. Малко по-късно същия ден двете свидетелки отишли до 07 РУ – СДВР, където подали сигнал.

Дълго време след инцидента св. В.К. изпитвала притеснение и не искала да излиза сама навън. Няколко седмици след това споделила за случилото се със своя приятелка – св. Б.Д..

Въз основа на подадения сигнал в районно управление било образувано досъдебно производство, в хода на което било извършено разпознаване на лица по снимки с участието на св. В.К., която била категорична при посочването на подс. П.

П., че това е мъжът, който мастурбирал пред нея на публично място и я подканил с думите: „Дръпни веднъж!“.

Подс. П. П. е психично здрав, при него е налице психична годност за даване на обяснения, в случай че желае, а психичното му състояние не се явява пречка за участието му във всички фази на наказателното производство.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал обективно възможните и относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия П. Р. П. (л. 83 от съд. д.) и показанията на свидетелите И.Х. К. (л. 74-75 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 25 от ДП отчасти), М.В. К. (л. 76-77 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 23 от ДП отчасти), В.И.К.

(л. 77-78 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 21 от ДП в цялост), Б.М.Д. (л. 78-79 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – 24 от ДП отчасти); писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица по снимки от 31.07.2023 г. ведно с фотоалбум (л. 28-31 от ДП), заповед за задържане на лице от 30.07.2023 г. (л. 47 от ДП), справка и бюлетин за съдимост на подс. П. П. (л. 50-51, 57-58 от ДП, л. 24-36 от съд. д.), писмо – справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието от 20.02.2024 г. (л. 58 от съд. д.), характеристика на П.

П. (л. 81 от съд. д.); експертни способи на доказване: комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 33-38 от ДП).

Правилно в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил показанията на св. В.К., които въззивният съд на свой ред кредитира, след като обсъди съдържанието им самостоятелно и в логическата връзка с останалите доказателствени източници. Показанията на св. К. са вътрешнологически хомогенни и последователни, хронологично подредени и кореспондират с изложеното от свидетелите И.К., М.К. и Б.Д. и протокола за разпознаване на лица по снимки.

Предвид непълнолетната възраст на свидетелката, показанията й в хода на първоинстанционното съдебно следствие са дадени в присъствието на родителите й и 3 вещото лице – психолог, а приобщените й показания от досъдебното производство са били дадени в присъствието на нейната майка и инспектор от детска педагогическа стая. От показанията на св. В.К. се изясняват съществените обстоятелства, включени в предмета на доказване – осъществения визуален контакт между нея и подс. П. П., предизвикал неприятно усещане у момичето, издърпването на панталоните от страна на подсъдимия, показването на члена му, действията по мастурбиране и репликите, отправени към свидетелката: „Дръпни веднъж!“. Отчетено е било от първостепенния съд категорично застъпеното при разпита на свидетелката становище и убеденост, че именно предадения на съд П. е същото лице, което е възприела да мастурбира пред нея, докато се намират в градинка с детски люлки. В хода на разпитите си св. В.К. дава еднопосочни и непротиворечиви описания по отношение на външния вид на извършителя на процесното деяние, като е била улеснена от обстоятелството, че е виждала подсъдимото лице няколко пъти в квартала, бутайки детска количка, пълна с боклуци, и при тези срещи се е обръщал към нея с поздрави и комплименти.

Въззивният съд провери законосъобразността на процесуално-следствените действия по разпознаване по снимки на подс. П. П.. Непосредствено преди извършване на процедурите по разпознаване на подсъдимия, св. В.К. е била разпитана и е посочила обстоятелствата, визирани в чл. 170 от НПК, вкл. повтаряйки отново детайли за индивидуалните външни черти и характеристики на подсъдимото лице.

Процедурата по разпознаване е била извършена в присъствието на две поемни лица, родител и инспектор от детска педагогическа стая, като на св. К. са представени шест лица, от които свидетелката е посочила именно подс. П. като извършител на престъпното деяние. На тази основа въззивната инстанция намери, че процесуалноследствените действия по разпознаване са извършени законосъобразно, поради което приема идентификационните резултати за надеждни.

По отношение на показанията на свидетелите И.К., М.К. и Б.Д., следва да се обърне внимание, че същите може и да не са били очевидци на процесното деяние, но казаното от тях недвусмислено потвърждава изложените факти и обстоятелства от св.

В.К. относно участието на подсъдимия и характера на извършеното от него деяние.

Настоящият съдебен състав се довери и на заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза като обективно и компетентно изготвено, като не установи необходимост същото да бъде коригирано или допълвано и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или добросъвестността на изготвилите го експерти.

Съдът анализира обясненията на подс. П. П., отчитайки двойствената им природа на гласно доказателствено средство, необвързано със задължение за изясняване на истината, и на важно и ефективно средство за защита, и ги кредитира единствено в частта, че действително е седнал в близост до св. В.К., която се люлеела на люлка, както и по отношение на изложеното от него как се прехранва. В останалата си част въззивният съд, подобно на първостепенния, намира изложеното от подсъдимия по същество, че не е извършил процесното деяние, като негова защитна версия, която се явява изолирана от събрания доказателствен материал.

Разпечатката съдържа 50 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c9d6faf-ffe3-40ec-8250-54fbc88f8146