Решение № 168 от 30.10.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. С., 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20221870100966 по описа за 2022 година

Производството е образувано по исковата молба на М. П. В., с ЕГН **********, срещу П.Т.Г.Н.Й.В., с Булстат **** с която се твърди, че страните на 01.08.2021 г. сключили трудов договор 591/01.08.2021 г. за определен срок до 31.07.2022 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Хигиенист“, с код по НПК 91120004, с основно месечно възнаграждение в размер на 825 лв. и допълнително възнаграждение: % прослужено време – 13 %. Трудовото правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № 82/27.07.2022 г. на директора на ПТГ „Н.Й.В.“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, поради изтичане на уговорения срок. Твърди се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, защото трудовият договор е сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ, недействителна се явява клаузата за определен срок до 31.07.2022 г., като противоречаща на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. Поради горното се твърди, че незаконосъобразно е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ. Предявяват се искове на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 от КТ за обявяване за недействителна клаузата в трудов договор определяща срок на договора до 31.07.2022 г., поради противоречие с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се предявява иск за отмяна на уволнението. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се предявява иск за 1 възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ЧИСТАЧ“. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ се предявява иск за осъждане ответника да изплати обезщетение в общ размер от 6918.96 лв. /или по 1153.16 лв./месечно/, за времето през което останала без работа поради уволнението, а именно за 6 месеца, считано от датата на уволнението - 02.08.2022 г., заедно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. От ответника е постъпил отговор с който исковете се оспорват. Сочи се наличие на изключение, при което е допустимо процесният трудов договор да бъде сключен за определен срок - обстоятелствата относно усложнената организация на образователния процес в училището във връзка с пандемията от COVID-19.

В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковете. Ответникът чрез пълномощника си отправя искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно и се доказа, че ищцата М. П. В., с ЕГН **********, работела в П.Т.Г.Н.Й.В., с Булстат **** по силата на сключен на 01.08.2021 г. трудов договор 591/01.08.2021 г. за определен срок до 31.07.2022 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „Хигиенист“, с код по НПК 91120004, с основно месечно възнаграждение в размер на 825 лв. и допълнително възнаграждение: % прослужено време – 13 %.

Установи се, че още преди това – с трудов договор от 31.07.2020 г. ищцата постъпила при същия работодател на длъжност „Чистач“, като трудовия договор бил уговорен като срочен – за определен срок до 31.07.2021 г.

Трудовото правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № 82/27.07.2022 г. на директора на ПТГ „Н.Й.В.“, на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, поради изтичане на уговорения срок.

Доказа се от събраната по делото експертиза, че последното пълно брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1153 лв. месечно, а за шестмесечен срок същото възлиза на 6918,96 лв.

2

От представеното по делото удостоверение стана ясно, че ищцата е получила общо 2740,82 лв. парично обезщетение за безработица – ПОБ по чл. 54б, ал. 1 КСО и ПОБ по чл. 54б, ал. 3 КСО.

От представения по делото оригинал на трудова книжка се установи, че след оформянето на приключения при ответника трудов стаж, последващо трудово правоотношение не е отбелязано.

От разпитаните свидетели се установи, че през време на пандемията от КОВИД 19 , ученитиците в ответното училище се обучавали дистанционно, поради което директорът на ответната професионална гимназия взел решение непедагогическия персонал да бъде назначаван на срочни трудови договори.

През пролетта на 2022 г. бил възобновен нормалния присъствен учебен процес. Въпреки пандимичната обстановка, гимназията не е затваряла, а хигиенистите имали дори в повече задължения, свързани с дезинфекция, мерене на температура на учениците, контрол за носене на маски и др.

По делото се представиха административни актове свързани с пандемията от КОВИД 19, издадени от министъра на здравеопазването, както и такива – на министъра на образованието свързани с организацията на учебния процес през време на прилагане на противоепидемичните мерки, като същите не се отнасят към момента на прекратяването на трудовото правоотношение между страните.

Прие се в цялост личното трудово досие на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните изводи.

Предявяват се искове на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 от КТ за обявяване за недействителна клаузата в трудов договор определяща срок на договора до 31.07.2022 г., поради противоречие с чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ. На основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се предявява иск за отмяна на уволнението. На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се предявява иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ЧИСТАЧ“. На основание чл. 344, ал.

1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ се предявява иск за осъждане ответника да изплати обезщетение в общ размер от 6918.96 лв. /или по 1153.16 лв./месечно/, за времето през което останала без работа поради уволнението, а именно за 6 месеца, считано от датата на уволнението 02.08.2022 г., заедно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 3 датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. Исковете са допустими.

В тежест на ищеца бе да докаже при условията на главно и пълно доказване прекратяване на трудовото правоотношение, незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, че е останал без работа през исковия период, както и да докаже размера на последното пълно брутно трудово възнаграждение. Горните обстоятелства се доказаха. В тежест на ответника бе да проведе доказване на законосъобразността на уволнението, че договорът е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, или с новопостъпващ работник и служители в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие или че е сключен за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, по писмено искане на работника или служителя, ако са били налице конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Доказа се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено, като се спори по законосъобразността на основанието за прекратяване, а от там – и до спора за основателността на искането за отмяна на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за иска за обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

Съгласно чл. 68, ал. 3 и 4 КТ срочен трудов договор за определен срок се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за пократък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Основанието за уволнението е изтичане на уговорения срок, поради което следва да се разреши спора дали е законосъобразно да се уговори такъв срок.

4

Съгласно чл. 68, ал. 5 от КТ трудов договор за определен срок, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, се смята за сключен за неопределено време.

Трудовата функция на чистач или хигиенист, изпълнявана в училище, не представлява временна, сезонна или краткотрайна работа или дейност. Затова съгласно чл. 68, ал. 3 и 4, изр. първо от КТ за изпълнението й може да бъде сключен трудов договор за определен срок само по изключение по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КТ - при наличие на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Обстоятелството, прието като изключение по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на КТ следва да е изрично посочено в трудовия договор, защото самото то подлежи на преценка в слючай на спор за законосъобразност на тази клауза.

Съгласно § 1, т. 8 от ДР на КТ конкретните икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор и обуславящи срочността му, следва да са посочени в самия договор. В случая такова посочване изобщо липсва в трудовия договор от 01.08.2021 г., поради което съдът намира, че не е налице предвидено в закона изключение, което да обуславя допустимост на сключването му за определен срок. Ответникът не доказа, че извънредната епидемична обстановка, породена от разпространението на КОВИД-19 представлява такова обстоятелство, тъй като от събраните доказателства се установи, че в епидемичната обстановка хигиенистите са имали работа в увеличен обем поради наложителните в този момент мероприятия по дезинфекция.нито едно от установените по делото обстоятелства не обуславя срочност на трудовото правоотношение. Ето защо съдът намира, че клаузата за срок до 31.07.2022 г. на трудовия договор между страните от 01.08.2021 г. е уговорена в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, поради което с оглед разпоредбите на чл. 74, ал. 4, изр. първо, вр. ал. 1 от КТ е недействителна и недействителността й следва да бъде обявена с настоящото решение на основание чл. 74, ал. 2, изр. първо от КТ.

Поради противоречието на тази клауза с чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ, този трудов договор се смята за сключен за неопределено време съгласно чл. 68, ал. 5 от 5

КТ. Ето защо основанието за прекратяване на трудовия договор, визирано в чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок, не се е осъществило.

Поради това заповедта на работодателя, с което е констатирано настъпването на това общо основание за прекратяване на трудовия договор, е незаконосъобразна. Поради това уволнението следва да бъде признато за незаконно и следва да бъде отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

Следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. В полза на ищеца следва да се присъди и обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ в общ размер от 6918.96 лв., за времето през което останала без работа поради уволнението, а именно за 6 месеца, считано от датата на уволнението - 02.08.2022 г., заедно със законната лихва върху дължимата сума, считано от 29.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото и направеното от ищцата искане, ответникът следва да заплати разноски по делото в размер 1610 лв. предвид обективно съединените неоценяеми и един оценяем иск претендираното не е прекомерно. Ответникът следва да заплати на РС С. 276,76 лв. държавна такса по оценяемия иск и общо 240 лв. държавна такса по неоценяемите, както и 120 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.