Определение № 597 от 03.01.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. В., 29.12.2023 г.

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20231300500376 по описа за 2023 година

Делото е образувано по частна жалба от „ФИ“ ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Х. И.“ № ****, представлявано от изпълнителния директор С. Кр. П., действащо чрез юрисконсулт Е. А. Срещу:

Разпореждане № 300/13.09.2023г., постановено по ч.гр.д. № 310/2020г. по описа на PC - Б.

Поддържа в частната жалба, че с молба с вх. № 2727/30.08.2023г. на основание чл. 247, ал. 1 ГПК жалбоподателя е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в издадения му изпълнителен титул по заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 310/2020г. по описа на РС — Б..

С.ът се е произнесъл и е допуснал исканата поправка на ОФГ в издадения по делото изпълнителен лист.

Впоследствие с обжалваното Разпореждане № 300/13.09.2023г. районният с. е прекратил производството по поправка на ОФГ, приемайки, че тъй като длъжникът по делото е починал към датата на подаване на молбата за ОФГ /но след образуване на заповедното производство и връчване на издадената по него заповед за изпълнение!/, а разпоредбите на чл. 229 и чл.

230 ГПК са неприложими към заповедното производство, то производството за поправка на ОФГ не може да б.е осъществено.

Поддържа се в частната жалба, че

1 разпореждането на РС - Б. е неправилно, в нарушение на основни процесуални принципи, залегнали в ГПК и актуалната с.ебна практика.

Моли С.а отмени Разпореждане № 300/13.09.2023г., постановено по ч.гр.д. № 310/2020г. по описа на РС - Б., като вместо това постанови продължаване на производството по поправка на ОФГ с участието на наследниците на починалото лице.

В.ският оС, като взе предвид постъпилата частна жалба, становището в същата и данните по делото, прие за установено следното :

Установено е, че П. Б. К. – длъжникът по дело № 310/2020 е починала след образуване на заповедното производство и връчването на заповедта за изпълнение — видно от документите по делото, на задълженото лице надлежно е връчена заповедта на 08.09.2020г., като едва след това е настъпила смъртта й — на 09.03.2021г.

Съгласно чл. 227 ГПК когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството то делото продължава с участието на правоприемника. Този основен принцип е относим и в хипотезата на заповедното производство.

В настоящият случай смъртта на длъжника е предшествана от законосъобразно развило се процесуално правоотношение-към датата на депозиране на заявлението лицето е било живо, получило е издадената заповед за изпълнение, осъществили са се условията на чл.416 ГПк и с.ът е издал изпълнителния лист.

Смъртта на длъжника в конкретния случай е настъпила след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. при образуване на производството е бил налице надлежен длъжник, а заповедта за изпълнение е породила желаното действие. Правоприемството в случая е допустимо, правоприемниците (законните наследници) на починалото лице могат да се конституират в процеса, тъй като страната (в случая длъжника) е починала в хода на заповедното производство. Разпоредбата на чл.227 ГПК има предвид продължаване на вече образувано производство, което ще рече, че смъртта на правния субект-ищец или ответник, трябва да е настъпила по време на висящ процес, а това предполага, че към момента на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в с.а, правните субекти трябва да са съществували.

От друга страна , БРС вече се е произнесъл по искането за поправка на ОФГ с 2 разпореждане № 295/08.09.2023г, което подлежи на инстанционен контрол.

Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки това, С.ът се е самосезирал и е постановил настоящето разпореждане № 300/13.09.2023г.

Обжалваното разпореждане е неправилно — след като между страните в заповедното производство е възникнало валидно процесуално правоотношение, то производството следва да б.е продължено в условията на процесуално правоприемство, като в тази хипотеза са приложими както чл.

229 ГПК, така и чл. 230 ГПК.

С.ът намира, че издадената Заповед за изпълнение обективно съществува като с.ебен акт и продължава да представлява годно изпълнително основание по чл. 404, т. 1, предл. 3, във вр. с чл. 416 от ГПК, въпреки, че длъжникът е починал след издаването й.

Законодателната уредба на заповедното производство се подчинява на основните начала на гражданския процес, визирани в глава втора от ГПК, със специфичните за това производство особености.За да възникне спрямо с.а в полза на определено лице право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е необходимо да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на с.. Само правоспособно лице може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и само срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да б.е едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с процесуална правоспособност от раждането до смъртта си.

В случая смъртта на длъжника е настъпила след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, издаването на заповедта и изпълнителния лист спрямо длъжника , то не е налице пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и спрямо неговите наследници.

От друга страна разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство.

По силата на задължението на гражданския с. да разгледа всяка подадена до него молба за защита и с.ействие /чл. 2 ГПК/ заповедният с. е длъжен да се 3 произнесе по молба за поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. Да се приеме противното би означавало да се допусне съществуването в правния мир на погрешно, непълно или неясно произнасяне на с.а, което не е в състояние да постигне целите на производството.

Съобразно принципа на законност /чл. 5 ГПК/ с.ът е длъжен при непълнота на закона да решава делата според общия им разум. Това налага при допусната очевидна фактическа грешка или непълнота в заповедта същата да б.е поправена или допълнена, а при неяснота- да даде тълкуване на същата, тъй като предвиждането на тези институти в исковия процес е наложено от съображения, които са в сила и в заповедното производство.

Формален аргумент за приложимост на посочените разпоредби в заповедното производство е разпоредбата на чл. 406, ал. 4 ГПК, която препраща към чл.

247, чл. 250 и чл. 251 в производството по издаване на изпълнителен лист, което също е насочено към създаване на изпълнителен титул в полза на кредитора, още повече като се има предвид, че систематично заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес.

Предвид на гореизложеното

ГПК и чл. 247 от ГПК В.ският оС и на основание чл.

278 от

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 300/13.09.2023г., с което Б. р. с. е прекратил производството по поправка на ОФГ, като неправилно и незаконосъобразно.

Постановява продължаване на производството по поправка на ОФГ с участието на наследниците на починалото лице.

На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5