Решение № 1418 от 05.07.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 5473/2015
- Вид
- Решение № 1418
- Подписан
- 05.07.2018
- Състав
- НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ ЕНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.226 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- §13,т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.58, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл.58, ал.3-5 · Закон за кредитните институции
- чл.58, ал.3-5 · Закон за кредитните институции
- чл.58, ал.3-5 · Закон за кредитните институции
- чл.123 · Търговски закон
- чл.124 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ ………, 5 юли 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ЕНЧЕВ секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 5473 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени установителни искове по чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.58, ал.2 от ЗКИ.
Ищецът
„Б.П.Б.“ АД твърди, че в нейна полза има издадена заповед за изпълнение от Софийски районен съд срещу ответниците, в качеството им на кредитополучател и поръчители, да заплатят солидарно 215 760 евро, представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва, 57 911,47 евро наказателна лихва, 1 532,73 евро административна такса за имуществена застраховка, както и законна лихва. Твърди, че постъпило възражение от ответниците в заповедното производство е предпоставка за предявяване на установителни искове за признаване на установено, че ответниците дължат претендираните суми. Исковете си срещу ответниците основава на договор за инвестиционен кредит № 658/2007, сключен с ответника „К.“ ООД на 29.05.2007г., впоследствие изменен с три анекса, както и на обстоятелството, че останалите двама ответници са поръчители, поели солидарна отговорност към банката с втория от анексите. Усвоените средства по договора и анексите са били в размер 561 591,78 евро. Поддържа, че според договора и анексите крайният срок за издължаване на кредита е бил 30.11.2011г., но задълженията по тях не са погасени изцяло, защото кредитополучателят е направил плащания в общ размер 345 831,78 евро. Твърди, че с изтичането на посочения падеж всички неизпълнени задължения по договора и анексите са изискуеми и дължими. Твърди освен това, че след образуване на изпълнително дело на основание издадената в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е прехвърлил вземанията си, произтичащи от договора и анексите към него на трето лице. Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите 215 760 евро, представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва за времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47 евро наказателна лихва за времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73 евро административна такса за имуществена застраховка за времето от 28.04.2012г. до 14.03.2013г, както и законна лихва, считано от 15.05.2013г. Претендира освен това разноски за заповедното производство в размери 10 832,28лв. държавна такса и 600лв. адвокатски хонорар. Претендира и разноски за исковото производство.
Ответниците
„К.“ ООД, П.В.А. и Д.К.Б. оспорват изцяло предявените искове като неоснователни. Твърдят, че банката не е изпълнила изцяло задължението си по договора за инвестиционен кредит да предостави кредита в пълен размер и в определените срокове, че е нарушавала договора и конкретно в нарушение на уговорките относно лихвата е начислявала по-високи от уговорените лихви, които те са били принудени да платят. Твърдят освен това, че при сключване на договора и анексите към него не са им били предоставени за запознаване общите условия и тарифата на банката. Поддържат също така, че в резултата на забавянето на бланката не са успели да завършат строителството на жилищна сграда в срок, което е наложило да подпишат анекс към договора и така да се увеличи размерът на дължимата месечна вноска. Оспорват размера на претендираната главница, като твърдят, че предвид извършеното от тях надплащане на лихви, главницата следва да е в по-малък размер. Твърдят, че не дължат възнаградителна лихва, защото посочения размер е необосновано висок. Оспорват претенцията за наказателна лихва, като поддържат, че с настъпването на падежа договорът се прекратява и от този момент не се дължат и лихви. Отделно от това оспорват тази претенция и по размер. Оспорват и претенцията за такси за имуществена застраховка, като смятат, че с прекратяване на договора тя не се дължи, като същевременно твърдят, че такова задължение не е уговорено. Поддържат, че част от клаузите на договора и анексите, отнасящи се до начина на формиране на лихвите, са нищожни, защото противоречат на закона и защото в противоречие с изискванията за добросъвестност и с принципа на добрите нрави банката си е запазила правото едностранно да променя условия по кредита. По отношение на двамата ответници – физически лица поддържа доводи, че клаузите на чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора, т.3 и т.8 от анекс А1, т.6 от анекс А2, т.8 от анекс А3 и т.2.3, ал.4 и ал.5 от общите условия на банката са неравноправни поради противоречие със ЗЗП. Правят и възражения за прихващане за следните суми и на следните основания: 1) 33 685 евро надплатени недължими лихви поради едностранно увеличение на лихвите от банката в противоречие със закона. Твърдят, че тази сума се дължи от банката солидарно на тримата или евентуално – при условията на разделност; 2) 46 705,19 евро имуществени вреди за тримата ответници, представляващи последица от неизпълнение на задълженията на банката по договора, което е попречило на ответниците да погасят изцяло задължението в първоначално уговорения срок и е наложила всички те да плащат и допълнителни лихви. Твърдят, че тази сума се дължи от банката солидарно на тримата или евентуално – при условията на разделност. 3) 46 920 евро пропуснати ползи от ответника „К.“ ООД, представляващи разлика между пазарните цени на обектите в жилищната сграда към края на 2008г. и към края на 2009г. Това възражение е обосновано с твърдението, че при точно и срочно изпълнение на задължението на банката, дружеството е щяло да продаде още през 2008г. обекти в строящата се сграда на желаещи лица; и 4) 121 693,78 евро претърпени загуби, изразяващи се в това, че неизпълнението на задълженията на банката ги е принудило да сключат няколко договора за паричен заем с трети лица в общ размер на посочената сума, които са погасени изцяло. От посочената сума ответникът П.А. претендира 45 000 евро, за които е сключил договор за заем, а ответникът „К.“ ООД претендира 76 693,78 евро, за които е сключил общо три договора за заем. Уточняват, че в изпълнение на задълженията по посочените договори за заем са прехвърлили на третите лица право на собственост върху идеални части от недвижим имот, което представлява разход и с което са се увеличили пасивите на имуществата им Претендират и разноски за производството.
Ищецът
„Б.П.Б.“ АД оспорва изцяло направените възражения за прихващане като неоснователни и недоказани, а освен това твърди, че предявените чрез тях вземания са погасени по давност. По това възражение ответниците поддържат, че приложима е общата 5-годишна давност, която следва да тече от 30.11.2011г. и към датата на подаване на отговора на исковата молба още не е изтека.
Софийски градски съд намира за установени следните факти от значение за решаване на правния спор:
На
29.05.2007г. „Б.П.Б.“ АД и „К.“ ООД са сключили договор № 658/2007г. за инвестиционен кредит, по силата на който банката е следвало да предостави на дружеството кредит от 973 344 евро за целево финансиране на строителни дейности за изграждането на жилищна сграда. Кредитът е следвало да бъде отпуснат на пет транша, първият от които в размер 200 000 евро след представяне на фактури, издадени след 1.05.2007г. или след акт-образец 19, от които банката финансира 100% без ДДС. Вторият транш също е следвало да бъде в размер 200 000 евро, платим след представяне на фактури, издадени след 1.05.2007г. или след акт-образец 19, от които банката финансира 76,67% без ДДС и при представяне на пазарна оценка, доказващи инвестиране на средства в строителството не по малко от 375 444 евро. Уговорена е годишна лихва от тримесечния Юрибор с добавка от 4%, която да се променя ежемесечно. В чл.4 от договора са включени клаузи за дължими от дружеството административни такси по обслужване на кредита. Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен на 30.05.2010г., като издължаването е следвало да става на равни месечни вноски, съгласно погасителен план. Не се установява погасителен план да е бил съставен, приет и подписан от страните. От името на дружеството договорът е подписан от управителя П.А..
С анекс А1 към договора от 20.05.2009г. е продължен крайният срок за погасяване на кредита и е уговорено поемане на солидарна отговорност към банката в качеството на поръчители от лицата П.В.А. и Д.Б.К.. Променен е и начинът на определяне на лихвата – базисен банков лихвен процент с добавка от 3,5%, както и е следвало да бъде изготвен нов погасителен план. Анексът не носи подписи на П.В.А. и Д.Б.К. в качеството им на поръчители.
С договор от 20.05.2009г. сключен между банката и „К.“ ООД, дружеството е учредило особен залог върху вземания в полза на банката за обезпечение на задълженията си по споменатия договор за инвестиционен кредит. На същата дата три физически лица, сред които П.В.А. и Д.Б.К., са сключили с банката и писмен договор за поръчителство, с който са приели да отговарят солидарно с дружеството за задълженията му към банката по договора.
С анекс А2 към договора от
15.04.2010г., сключен между банката, „К.“ ООД и П.В.А. и Д.Б.К. като поръчители е продължен гратисният период за издължаване на кредита и са уговорени условия за предсрочна изискуемост на кредита.
С анекс А3 към договора от
1.11.2010г. банката и тримата ответници са се съгласили, че П.В.А. и Д.Б.К. отговарят солидарно към банката за задълженията на дружеството към нея и че продължаването на срока на договора спрямо кредитополучателя има действие и за солидарните длъжници. Всички страни са постигнали съгласие срокът за погасяване на кредита да се промени на 30.11.2011г., да има допълнителен гратисен период до 30.1.2011г., да се заплаща административна такса за обслужване на кредита и главницата по кредита да сеиздължи на една вноска на посочения падеж. Тримата ответници са декларирали писмено, че са им предоставени и че приемат без възражения действащите общи условия и тарифата на банката.
На основание подадени от „К.“ ООД нареждания за отпускане на средства по инвестиционен кредит на 27.08.2007г. банката е отпуснала сумата 200 000 евро, а впоследствие в периода 10.01.2008г. – 27.11.2009г. многократно е отпускала по-малки суми, вариращи от 958,30 евро до 41 500 евро.
Със застрахователна полица №0820 019
12 0059 от 2.04.2012г. на ЗАД „Виктория“ е сключен договор за застраховка „Индустриален пожар“ при застрахован „К.“ ООД и ползващо се от застраховката лице „Б.П.Б.“ АД. Договорът е бил със срок на действие от 28.04.2012г. до 27.04.2013г. и при застрахователна премия от 1 262,43 евро. С друга застрахователна полица от 12.07.2012г. на „И.Б.“ ЗЕАД е сключен договор за застраховка „Пожар и допълнителни рискове“ за времето от 12.07.2012г. до 11.07.2013г. Застраховащ по този договор е бил „К.“ ООД, застрахован е бил П.К., а ползващо се от застраховката лице е бил ищецът.
Застрахователната премия по този договор е била в размер 270,30 евро. Двете застраховки са сключени при посредничеството на застрахователен брокер. Плащанията на посочените застрахователни премии са извършени от ищеца по банков път, заедно с плащания по други застраховки, съответно на 11.05.2012г. и на 17.08.2012г.
На 24.04.2013г. по гр.д.
16602/2013г. Софийски районен съд е издал в полза на банката заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като е осъдил тримата ответници да й заплатят солидарно сумите 215 760 евро, представляващи неплатена главница, 1 718,59 евро възнаградителна лихва за времето от 30.10.2011г. до 29.11.2011г., 57 911,47 евро наказателна лихва за времето от 30.11.2011г. до 14.04.2013г. и 1 532,73 евро административна такса за имуществена застраховка за времето от 28.04.2012г. до 14.03.2013г., както и законна лихва върху главницата, считано от 15.05.2013г. и 11 432,28лв. разноски. На основание заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство № 20138380408184 при частен съдебен изпълнител с рег. № 838. След получени покани за доброволно изпълнение тримата ответници са подали възражения по чл.414 от ГПК в срок. В изпълнение на дадените му указания по чл.415 от ГПК ищецът е предявил исковата си молба по чл.422 от ГПК в срок – на 28.08.2015г.