Определение № 397 от 11.12.2024, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Търговище, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20243500500325 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „КИМАК ТРАНС” ООД, ЕИК 203939013, със седалище и адрес на управление: (населено място), представлявано от управителя К. К., действащ чрез пълномощник адвокат А.

С., АК- Търговище, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения:

(населено място), срещу определение № 1338 от 28.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1633/24 г. по описа на Районен съд – Търговище, в частта в която съдът е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на бъдещи искове за сумата на 7 276.80 лв., представляваща непогасено задължение за извършен превоз и иск за сумата от 137.75 лв., представляваща обезщетение за забава, чрез налагане на „запор“ върху банковите сметки на бъдещия ответник.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението. Съдът е отхвърлил искането за налагане на обезпечителна мярка „запор“ на сметките на ответника, без да излага мотиви. Интересите на молителя, налагат допускане и тази обезпечителна мярка, тъй като по този начин най- лесно би се удовлетворил при едно евентуално положително съдебно решение. В същото време правата на бъдещия ответник не биха били засегнати при налагане на двете обезпичетилни мерки, доколкото те се налагат до размера на 1 бъдещия иск - 7 414.55 лв., съответно ако някоя от мерките обезпечи вземането, то другите няма да бъдат налагани.

Жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното определение в обжалваната част, като наложи исканата обезпечинетлна мярка „запор“ на банковите сметки на бъдещия ответник.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подаден в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е основателна, макар и не поради доводите, наведени с нея.

Фактите, сочени в молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск са следните:

Молителят и ответника по молбата са сключили договор за превоз на стоки на 28.09.2024 г. По силата на договора, молителят е извършил превоз на стоки на ответника по молбата, до посочения в договора адрес. Превозът до крайната точка е осъществен на 05.10.2024 година, като е издадена фактура за заплащане на цената на извършената услуга № 1599/1010.2024 година, в размер на 7 276.80 лв. с ДДС. Плащане от страна на ответника по молбата не е извършено, поради което последният е в забава. Така изложените факти обуславят допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск.

С оглед фактите по спора, съдът приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск за сумата от 7 276.80 лв., главница по договор за превоз и сумата от 137.75 лв., лихва за забава. Искането на молителя е да бъде допуснато обезпечение на този иск чрез налагане на две обезпечителни мерки- „запор“ на банковите сметки на бъдещия ответник и „запор“ върху две движими вещи. Самият молител твърди, че бъдещия ответник има сериозни финансови затруднения, множество задължения, като по този начин е обосновал и нуждата от налагането на двете обезпечителни мерки.

Съгласно чл. 391, ал. 1 от ГПК, допускането на обезпечение на бъдещ или предявен иск, е обвързано с невъзможността на ищеца да осъществи евентуални негови права, установени с решението, т.е. да е налице 2 обезпечителна нужда; когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага - доколкото всяко разпореждане на ответника с имуществото му може да затрудни удовлетворяването на кредитора.

Бъдещата претенция на молителя е реално изпълнение по договор.

Исковата претенция е индивидуализирана по основание и размер, като са изложени и фактическите обстоятелства, на които се основава бъдещия иск.

Към молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск са приложени писмени доказателства, доказващи фактите, пораждащи претендираното право, при което може да се установи, че бъдещият иск е вероятно основателен.

О безпечението се допуска при вероятна основателност на иска, тъй като в обезпечителното производство могат да се представят единствено и само убедителни писмени доказателства, но те не могат да бъдат оспорвани, нито ответната страна би могла да прави възражения и реплики на твърденията на молителя. Окончателно по основателността на иска, съдът се произнася с влязло в сила съдебно решение, което установява безспорност между страните по основанието и размера на претенцията. С оглед изложеното, съдът намира, молбата за обезпечение на бъдещия частичен иск е основателна, а обезпечителната нужда е налице, което е възприето и от съда допуснал обезпечението.

Що се касае до възражението, че обезпечителната нужда налага прилагането на две обезпечителни мерки, съдът намира същото за неоснователно. Във всички случаи при допускане на обезпечение исканата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща и адекватна. Трябва бъде адекватна на субективното материално право което ще се защитава, да е такава, чието налагане ще даде възможност да молителя да реализира правата си по бъдещия съдебен акт. Тя трябва и да е приложима. В този смисъл с оглед естеството на спора и цената на бъдещия иск, допусната обезпечителна мярка „запор“ на движими вещи е абсолютно адекватна и подходяща, още повече, че самият бъдещ ищец твърди в молбата си за допускане на обезпечение, че длъжникът поради сериозните си финансови затруднения и множество задължения, вероятно не притежава суми в банковите си сметки или пък 3 последните са с наложени запори. В този смисъл дори и да се наложи запор на тези сметки, то това не би улеснило реализирането на бъдещи права по решението. Мотивите изложени от районния съд са именно в тази насока, при възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Постановеното определение е правилно, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.

На основание изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение жалбата на „КИМАК ТРАНС” ООД, ЕИК 203939013, със седалище и адрес на управление: (населено място), представлявано от управителя К. К., действащ чрез пълномощник адвокат А.

С., АК- Търговище, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения:

(населено място), срещу определение № 1338 от 28.11.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1633/24 г., по описа на РС – Търговище, в частта в която е оставено без уважение искането за налагане на „запор“ върху банковите сметки на бъдещия ответник, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4