Решение № 561 от 29.09.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Бургас, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120203370 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на П. К. М. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Бургас, у* чрез пълномощник – адв. * – БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, у*, против Наказателно постановление № НП-810/26.03.2021 г., издадено от Кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I подточка 8 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че жалбоподателят въобще не е извършил вмененото нарушение, доколкото изискването за задължително поставяне на маска е важало само тогава, когато не е можело да се осигури необходимата дистанция между хората. Счита се, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, а отделно се застъпва, че изначално заповедта не е годна да породи правните си последици. Под евентуалност се пледира за приложението на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. * – БАК, който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и доразвива. Моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не 1 взима отношение по същество.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 9 - НП е връчено на жалбоподателя на 26.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 01.07.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.03.2021 г. в 11.45 часа св. М.Ч. – гл. специалист в „УКОРС“ към Община Бургас, изпълнявала служебните си задължения в района на пазар „Краснодар“. Тя забеляза жалбоподателя, който се намирал на открито обществено място – района на пазара, без да има поставена предпазна маска за лице, която да покрива устата и носа му.

При тези факти св. Ч. преценила, че с поведението си М. е нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. с т. I подточка 8 от Заповедта, поради което и на място му съставила АУАН с бл. № 0101792/13.03.2021 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения, в които посочил, че е имал вълнена маска, тип „боне“, която се нахлузва през главата му. Изтъкнал, че е на 75 години и стриктно спазва правилата против заболяването, доколкото е в рискова група и поискал производството да се прекрати.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

2

В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.

209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 667/10.03.2021 г. (л. 13 - 14).

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи следното:

Съдът счита, че принципно правилно е била дадена квалификация на нарушението, като актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.

4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили превръзка с чл. 63, ал. 1 ЗЗ.

Актосъставителят и АНО са цитирали кои точно разпоредби, от кои точно заповеди на министъра на здравеопазването според тях не са били изпълнени.

Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмСПлевен). В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях.

Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“ (Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).

На съда е известно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната същност на процесните заповеди, но се придържа към виждането, че заповедите на министъра са общи административните актове. Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове (така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на 3

Върховния административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване.

От тези правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както и на страницата на Министерство на здравеопазването.

Проследявайки уредбата действително се установява, че посочената Заповед в последствие е била отменена, но тази отмяна не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с изринатата й отмяна, както е в случая) действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 / 2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от 21.12.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.)

В този смисъл възраженията за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН са неоснователни.

Хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на приемане на по-благоприятен закон, който да „декриминализира“ деянието, за което е санкциониран жалбоподателят. Касае се само и единствено за промяна на вида и характера на въведените противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна разпоредба, която да е поблагоприятна или да изключва дадено поведение като административно нарушение (Решение от 09.04.2021 г. по к.н.а.х.д. № 70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана. Цитираната за т. I подточка 8 от Заповед № РД-0151/26.01.2021 г. въвежда изискване всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа 4 дистанция от 1,5 м., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба. Очевидно изискването за носене на маска на обществено място не е абсолютно, а влиза в сила само тогава, когато има струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция. При това положение за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на жалбоподателя е било наложително в АУАН и НП да се изложат твърдения дали на посоченото място е имало струпване на хора, респективно дали е било невъзможно да се спазва физическа дистанция. Такива факти обаче липсват в двата процесуални документа, поради което и само на това основание твърдяното нарушение се явява недоказано и издаденото НП следва да се отмени. Недопустимо е съставомерни факти да се въвеждат едва при разглеждането на делото в съда, а следва да намерят своето отражение в АУАН и НП. В случая това не е сторено, поради което и доводите на жалбоподателя за порочност в тази връзка се възприемат от настоящия състав.