Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 879 от 28.08.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1122/2024
Вид
Определение № 879
Подписан
28.08.2024
В сила
28.08.2024
Състав
Стефан Илиев, Вера Чочкова, Татяна Грозданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 440, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. София, 27.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Татяна Грозданова

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601122 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 вр.чл.345 от НПК.

Образувано е по жалба на осъдения Р. С. Ц. срещу определение от 29.07.2024 г. постановено по н.ч.д. № 369/2024 г. на ОС - Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

С жалбата се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт като се прави искане за неговата отмяна и уважаване на молбата за предсрочно освобождаване.Посочва се,че осъдения е дал достатъчно положителни доказателства за поправянето си.Твърди си ,че в затвора е писал стихове,участвал е в турнир по шах и е завършил на четвърто място. Изтъква се,че в затвора е счупил ръката си и често е боледувал.Посочва ,че има две деца,жена и майка ,на които трябва да помага.

Софийски апелативен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава двадесет и втора от НПК. Същата е подадена и в законоустановения 7-дневен срок.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд вярно е преценил фактите с отношение към предмета на доказване и е установил следното:

Р. С. Ц. изтърпява в затвора в гр. Бобов дол наказание от една година лишаване от свобода, наложено по нохд № 15493/22 на СРС за извършено престъпление по чл.343Б ал.2 вр. ал.1 от НК.Към 29.07.2024 г. (датата на постановяване на 1 определението на окръжния съд) от горното наказание осъденият е изтърпял, както следва: фактически- 8 месеца и 1 ден,от предварителен арест -1 ден или общо осем месеца и два дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието към същата дата е три месеца месеца и 28 дни.

Осъденият Ц. е настанен в ЗООТ Самораново,при общ режим,съгласно присъдата.

Осъждан е общо три пъти,преди настоящото осъждане за шофиране след употреба на алкохол,но за първи път е в пенититенциарна изолация.

По време на престоя на осъдения в мястото за лишаване от свобода не са констатирани нарушения на реда и дисциплината и същия не е наказван дисциплинарно.Не е награждаван.Не е полагал труд.В досието на осъдения е отбелязано ,че в състояние на афект е ударил стена и е счупил ръката си.Сам е посочил,че действията му са били продиктувани от това ,че „всеки ден има интриги и се говори едно и също.“Поради самонараняването на Ц. същия не е ангажиран в трудова дейност.

Първоначално определения режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен в по-лек.Осъдения не е наблюдаван по време на работа на външен обект и не е награждаван с домашен отпуск,т.е. поведението му не е проследено извън условията на контролирана среда.

От приложения по делото доклад на ИСДВР е видно, че при постъпване в затвора оценката за риска от рецидив при осъдения е била 67 точки (среден риск).В хода на изготвяните междинни оценки последната остава в същата зона,т.е. без промяна.

Фиксираните при осъдения проблемни зони са общо шест, с отчетливо открояване в тях на дефицити при зоните отношение към правонарушението , умения за мислене,управление на финанси и междуличностни проблеми.

На територията на общежитието е провеждал свиждане с близките си.

Становището на ИСДВР за условно предсрочно освобождаване на осъдения е отрицателно.Посочва се,че доброто поведение в затвора и липсата на дисциплинарни нарушения е правило при изпълнение на наказанието и не води задължително до условно предсрочно освобождаване.Изтъква се,че към момента оценката на риска не е коригирана и остава в първоначалните стойности.Отбелязва се ,че при осъдения не е отчетена трайно настъпила положителна промяна в поведението му.

При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То признава доброто поведение и правилно отношение на осъдения към труда през време на изтърпяването на наказанието и чрез 2 своята условност, надзора и възпитателните грижи в изпитателния срок осигурява понататъшното задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законните предпоставки за условното предсрочно освобождаване са две: първо фактически да е изтърпяно не по-малко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, ако наложеното наказание е за рецидивна престъпна дейност) и второ - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Първоинстанционният съд е заключил, че по отношение на осъдения Ц. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като той е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание.

Първият съд е отговорил отрицателно на въпроса дали осъденият е дал доказателства за поправянето си. Този негов извод също се споделя от състава на САС, тъй като намира подкрепа в доказателствата, приложени към досието на осъдения.

Докладите, оценките и справките за индивидуалния план на присъдата, предоставени от служителите на затворническата администрация, които пряко са ангажирани с корекционния процес на Ц., показват, че той не е дал сериозни доказателства за поправянето си.

От посочените доказателства е видно, че по време на престоя си в затвора рискът от рецидив не е коригиран.Същия остава в средните стойности,без промяна,без да е намалял ,което показва ,че корекционната дейност с осъдения не е постигнала необходимия резултат,независимо ,че последния е изтърпял по-голямата част от наложеното му наказание лишаване от свобода/осем месеца от общо година/.Липсват убедителни доказателства за поправянето му,изразяващи се в постепенно облекчаване на режимните ограничения в резултат на добро поведение и съдействие на осъдения по изпълнение на целите и задачите по плана на присъдата.Не са налице каквито и да е поощрения,които да обективират декларираните от осъдения и в жалбата му пред настоящия съд добри поведенчески модели.Нещо повече, самонараняването му в мястото за лишаване от свобода илюстрира импулсивно поведение,неосъответстващо на зрялата му възраст и житейски опит,както и дефицит в уменията му да разпознава и разрешава проблемите по законосъобразен начин.

Не без значение и факта ,че проблемните зони при осъдения са значителни като брой - в доклада на ИСДВР фигурират шест такива, и като относително значение. Сред тях се включват отношение към правонарушението, умението за мислене и междуличностни проблеми. Върху тези обстоятелства въззивният съд акцентира, тъй като настоящото правонарушение за осъдения е поредно. Той е санкциониран и друг път на наказания без лишаване от свобода, включително за еднородни общественоопасни деяния против транспорта.

В настоящата процедура се преценява дали престоят в затвора и корекционната 3 работа действително са поправили осъдения или пък той има формално приемливо поведение само заради защитената среда на пенитенциарното заведение,в което се намира.По отношение на конкретния осъден тази констатация трябва да бъде недвусмислено изведена,тъй като данните за всички негови осъждания, които са все за престъпления против транспорта, индикират сериозен риск при излизане от затвора той да се завърне към стари общественоопасни модели на поведение.

От друга страна,предходната съдимост на осъдения повишава изискванията към неговото поведение в мястото за лишаване от свобода.Необходимо е същия да покаже трайна положителна промяна в поведението си,да даде убедителни доказателства в поправянето си.

При липсата на снижение на риска от рецидив при Ц., при наличието на съществени проблемни зони, при липсата на особено съществена изява на добро поведение,/ без поощрения в мястото за лишаване от свобода/ апелативният съд не би могъл да приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е демонстрирал дефинитивно поправяне.Фактът ,че не допускал дисциплинарни нарушения,играе шах и пише стихове не може да се отчете в достатъчна полза.Не е достигнат онзи прогрес в поведението,който да покаже ,че действително се е превъзпитал.Положителният поправителен процес не е напреднал достатъчно и корекционната работа на осъдения не е постигнала в пълнота всички свои цели,както е видно от докладите на затворническата администрация,на които съдът се позовава при преценката си дали са налице предпоставките за условно предсрочно освобождаване.

Семейният статус на осъдения не може да промени направените вече изводи, че той не следва да бъде условно предсрочно освободен. Подкрепящата семейна среда е фактор от значение в производството по глава Тридесет и пета, тъй като наличието й подпомага процесите по ресоциализация извън пенитенциарното заведение, а влияе и върху корекционната работа в затвора, тъй като осъденият има допълнителен стимул за своето поправяне и превъзпитание. Въпреки това, семейният статус на осъдения няма как да бъде преценяван самостоятелно в светлината на неговото поправяне, защото доказателствата по чл. 439а от НПК, от които се ръководи съдът при решаване на въпросите за условното предсрочно освобождаване, касаят поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не семейните му връзки.

В обобщение на гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания условно предсрочно освобождаване на осъдения Ц.,поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение,8 състав

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.07.2024 г. по н.ч.д. № 369/2024 г. на ОС Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Р. С. Ц., с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Да се уведомят страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5