Определение № 346 от 26.06.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. В. 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20231300500084 по описа за 2023 година

Постъпила е частна жалба от Главна дирекция П.Б и защита на населението” -МВР, представлявана от главен комисар А.Д -директор, седалище и адрес на управление: гр.С чрез: процесуален представител - гл. юрисконсулт Д.И. - Я. с представено пълномощно с адрес за призоваване: гр. С срещу Определение № 86/29.03.2023 г.по ВГД № 20231300500084 по описа за 2023 г. на Окръжен съд- В. относно неприсъждане на сторени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция П.Б и защита на населението“- МВР.

Поддържа се ,че определението е неправилно поради нарушаване на материалния закон.

С определението въззивният съд не се бил произнесъл относно сторените разноски от ГДПБЗН-МВР по делото и не били присъдени такива.

Възнаграждение за един юрисконсулт било поискано още с подаването на отговора на исковата молба. Към него били приложени в два екземпляра поисканите доказателства, за което били сторени разноски. Съгласно Разпореждане на Районен съд Б била внесена от ГДПБЗН- МВР държавна такса в размер на 25 лв. за въззивно обжалване. С въззивната жалба до ОС В. било поискано да се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Иска се да бъдат присъдени в полза на ГДПБЗН-МВР разноски за 1 държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответната страна не е взела становище по молбата .

След като взе предвид събраните по делото доказателства Окръжен съд прие за установено от фактическа и правна страна следното :

С разпореждане №214/12.06.2023 г. на зам-председателя на Апелативен съд-С. преписката е върната на Окръжен съд-В. ,тъй като частната жалба съдържа искане за допълване на атакуваното определение в частта му за разноските и е указано на същия състав на Окръжен съд- В. за произнасяне по молбата по реда на чл. 250 ГПК.

Окръжен съд-В. намира частната жалба ,имаща характер на молба за допълване на решението по реда на Чл.250 ГПК за основателна поради следното :

С определение № 86 от 29.03.2023 г. по въззивно гражданско дело № 84 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – В. е обезсилено първоинстанционното съдебно решение по гр. дело № 307 по описа на Районен съд -Б и е прекратено производството по въззивното гражданско дело след направен от ищеца отказ от исковете. В това определение липсва произнасяне по разноските, каквито във въззивното производство за ГДПБЗН са в размер на 25 лв. платена държавна такса за разглеждане на въззивна жалба и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната съдебна инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разноските по граждански дела са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК са държавни такси и разходи за производството.Процесуалното представителство по горепосочените дела е осъществено от юрисконсулт на Главна дирекция „Г.П.“ - МВР, както следва: изготвени са отговор на искова молба, писмена зашита, въззивна жалба и нарочна молба за представяне на доказателство за внесена държавна такса . Въпреки постъпилата молба, с която на основание чл. 233 ГПК ищецът прави отказ от иска по горепосоченото въззивното гражданско дело, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК насрещната страна има право на разноски.С оглед на горното Определение № 86 от 29.03.2023г. по въззивно гражданско дело № 84 по 2 описа за 2023 г. на Окръжен съд – В. следва да бъде допълнено в частта за разноските като се осъди Т. Г. Г. ЕГН 8107121822 ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ П.Б И З. НА Н. - МВР с адрес за кореспонденция: гр.

С. разноските ,направени пред Районен съд-Б и Окръжен съд-В. и включващи:

1.

25,00 лв. държавна такса за разглеждане на въззивна жалба срещу решение по гр. дело 307/2022 г. на Районен съд - Б;

2. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. или по 100 лв.за всяка една инстанция.

Действително производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/,като безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството / за свидетели,вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства. Тя обаче не го освобождава от отговорността за заплащане на разноските, направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила и е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. Заплащането на тези разноски при загубване на делото работникът или служителя дължи на работодателя на общо основание /чл.78 ал.З ГПК/.

Към тях следва да се включват разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй като не е налице законова разпоредба,която да не позволява това.

Законодателят е отчел обстоятелството, че при някои категории граж‐ дански правоотношения, при които е засегнат по-пряко общественият инте‐ рес, или едната страна е социално и икономически слаба, невъзможността за внасяне на държавна такса или на разноски би било препятствие на достъпа й до правосъдие.

За да улесни достъпа до правосъдие в такива случаи, законът е предвидил възможността да бъдат освобождавани страните по определени категории дела както от задължението за внасяне на такси, така и от задължението за внасяне на съдебни разноски. При това освобождаването от тези задължения произтича пряко от закона и съдът следва само да констатира наличието на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ГПК. Лицата, които се позовават на действието на споменатата 3 разпоредба, следва да установят надлежно осъществяването на съответния юридически факт от категорията на посочените в споменатата разпоредба основания за освобождаване от такси и разноски. Твърденията за осъществяване на посочено в чл. 83, ал. 1 ГПК основание не създава задължение за съда сам да събира доказателства. Съдът е длъжен само да провери твърденията на страната, с оглед представените от нея писмени доказателства.

В мотивите на свое Решение № 3 по КД № 3 от 2008 г. Конститу‐ ционният съд възприе становището, че при хипотезата на чл. 83, ал.1 ГПК законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси се определя не от вида правен субект - носител на съдебно предявеното пра‐ во, а от характера на самото право или от начина на неговата защита. Касае се за съдебни производства, образувани по искове на работници, служители и членове на кооперации, произтичащи от трудови правоотношения, за из‐ дръжка, за обезщетения от вреди или искове, предявени от прокурор или от назначени от съда особени представители на лице с неизвестен адрес.

Голямата значимост на защитаваните с тези искове права налага освобождаване от заплащане на такси - по разпореждане на закона и с цел да се осигури достъп до правосъдие по посочените категории съдебни спорове с особено социално значение.Освобождаването от такси и разноски позволява на икономически по-слабата страна да води успешно процеса въпреки липсата на парични средства за авансово заплащане на дължими такси и разноски.

Самият закон обаче прави разлика между задължение за внасяне на такси и разноски и отговорност за заплащането на сторените от другата страна разноски. Дори и в случаите когато страната е освободена от задължение за внасяне на такси и разноски по производството, неблагоприятен за нея изход на процеса води до възникване на отговорност за разноски към другата страна. Това задължение не е израз на противоправно препятстване на достъп до правосъдие, а е законова последица в полза на неиницииралата производството или действието страна за компенсиране на изразходваните от последната средства за участие в процеса, тъй като те са законова последица от разрешаването на правния спор и съответното искане на страната.

4

Задължението за внасяне на такси и разноски и отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски са два различни правни института,като правни норми от единия не могат автоматично да се прилагат по отношение на другия. Задължението за внасяне на такси и разноски се гради върху принципа ,че такси се дължат винаги с изключение на изрично предвидените в закона случаи и че всяка страна сама поема разноските си с изключение на изрично предвидените в закона случаи .

Отговорността за заплащането на сторените от другата страна разноски е безусловна и законът не предвижда нито едно изключение от това правило.

Отговорността за разноски по делото е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Тази материалноправна отговорност е деликтна по естеството си, безвиновна е, но не обхваща всички вреди, а само разноските за производството, направени от спечелилата делото страна. От материалноправната отговорност на едната страна пред насрещната страна за разноски по делото не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда.

Макар и освободен по трудовото дело от заплащането на такси и разноски към бюджета на съда, ищецът - работник или служител с предявяването на неоснователния си иск, който е отхвърлен от съда, причинява вреда на работодателя, изразяваща се в заплатените от последния такси и разноски в производството, която вреда следва да бъде обезщетена.

Обратното би било в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в частните правоотношения и в гражданското съдопроизводство (Чл.9 ГПК).

Действително по въпроса дали ищците по искове,произтичащи от трудови правоотношения са освободени от отговорността за заплащане на разноските за вещи лица ,свидетели и пр., направени от другата страна по делото, когато тя го е спечелила има противоречива практика на ВКС (напр.

Определение № 101/24.02.2011г. по ч.гр.д. № 555/2010г. на IV ГО на ВКС ).

В обратния смисъл е както по –старата практика на ВКС (

Определение № 753 от 20.12.2011 г. по ч.гр.д. № 564/2011 г., IVг.о. на ВКС),така и по –новата практика (Определение № 909 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6162/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Л.Б. , Определение 5

№ 713 от 3.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3175/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц. и др.).

Окръжен съд-В. намира за правилна втората съдебна практика изложените по-горе съображения. по

С оглед на горното ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение пред Районен съд-Б и пред Окръжен съд-В. в размер на по 100 лв. ,както и 25 лв.за държавна такса за въззивно обжалване .Както се посочи по-горе,служителят е освободен от заплащането на държавна такса ,когато е дължима от него ,но не и от заплащането на държавната такса ,платена от насрещната страна и явяваща се разноски по делото .

Съдът с оглед изложените съображения приема молбата за основателна, за което и на основание чл.250 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Определение № 86 от 29.03.2023г. по въззивно гражданско дело № 84 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – В. в частта за разноските като :

ОСЪЖДА Т. Г. Г. ЕГН 8107121822 ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ П.Б И З. НА Н. - МВР с адрес за кореспонденция: гр. С. ,. разноските ,направени пред Районен съд-Б и Окръжен съд-В. и включващи:

1.

25,00 лв. държавна такса за разглеждане на въззивна жалба срещу решение по гр. дело 307/2022 г. на Районен съд - Б;

2. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 лв. или по 100 лв.за всяка една инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6