Решение № 11394 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11394 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110143330 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр.

Ф.И. против Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ....

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, район .., ж. к. „...“, б..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава след изтичането на посочения срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 55470 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 55470 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумата от 1 332,59 лв. (хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ... от която а) 1 132,29 лв. (хиляда сто тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки) – 1 главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 165,16 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки) – лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.09.2022 г., в) 29,14 лв. (двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 6 лв.

(шест лева) – лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е налице валиден договор между нея и ищцовото дружество, оспорва да е единствен собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот. Твърди, че за процесния период не е налице и договорно правоотношение между ищеца и дружеството, предоставя услугата за дялово разпределение, нито между последното и етажната собственост на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот. Като довод за липсата на облигационно отношение с ищцовото дружество Н. С. излага и липса на заявление от нея за присъединяване към топлоснабдителната система. Навежда доводи неправилно осчетоводяване на топлинната енергия, както и за липсата на доставка на такава. В тази връзка оспорва доказателствената стойност на всички приложени към исковата молба писмени доказателства. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С отговора ответницата ангажира писмени доказателства и моли за поставянето на допълнителни задачи на съдебно – техническата експертиза.

В съдебно заседание Н. С. не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, чрез процесуалния си представител, в което поддържа и доразвива направените в отговора възражения.

С определение № 18258 от 28.04.2024 г. като трето лице – помагач на ищеца е конституирано „Далсия“ ООД (с предходна фирма „Бруната“ ООД), ЕИК 041029500, седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Н.Г.Ж..

Подпомагащата страна не изразява становище по исковата молба и отговора.

Представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 55470/2022 г. на СРС, I ГО, 162-ри състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и 2 настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи основанието за претендираните вземания, на ответницата е указано да установят способ за погасяване на задълженията си.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт № 7, том I, рег. № 0643, нотариално дело № 7 по описа за 2017 г. на нотариус А. Г.а, рег. № . и район на действие – Софийски районен съд, с който е оформен договор за покупко – продажба. Със същият договор ответницата е придобила 2/3 идеални части от процесния топлоснабден имот. За останалата 1/3 идеална част от имота ищецът не представя документ за собственост, легитимиращ ответницата като притежател на същата. Независимо от това, съдът приема, че данните в гореописания нотариален акт, в удостоверението за наследници и в представения препис от искова молба, доказват, че Н. С. е придобила по наследство от В.Г. 1/3 идеална част от топлоснадения имот, находящ се на административен адрес в гр.

София, .... В договора за покупко – продажба е отразено, че купувачът Н. С. е съсобственик и притежава 1/3 идеална част, а в приложенията към него е описан нотариален акт за предоставяне на жилище като обезщетение. Предвид наличието на тези данни, съдът приема за установено, че ответницата е едноличен собственик на целия процесен топлоснаден имот.

С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на процесния имот за исковия период, доколкото няма данни за последващо разпореждане с имота. От същото следва, че ответницата е страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал.

1 от Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от 3

Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

На следващо място, по делото е представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД (сега „Далсия“ ООД) за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Далсия“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.