Решение № 268 от 27.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди дваде сет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търгов ско дело № 20251001000902 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 115976 от 07.10.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от ответника в първата инстанция

„Химтрейд – Комет“

ООД, ЕИК 121193646, чрез пълномощника му адв. В. Б., против решение № 1205 от 14.08.2025г., постановено по т.д.№1725/2024 г. на Софийския градски съд, TO, VI-15 състав, с което „Химтрейд - Комет“ ООД с ЕИК 121193646, е осъдено да заплати на

„Бор 8“ ЕООД с ЕИК 205408260, на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД сумата 35 152,00 лв. наемна цена, дължима за периода от 01.03.2024г. до 30.06.2024г. по договор за наем от 18.01.2019г., за която са издадени фактури №72/17.04.2024г., №73/16.05.2024г., №74/11.06.2024г. и №75/18.07.2024г., ведно със законната лихва от 21.08.2024г. до изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 064,08 лв. - съдебни разноски.

Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението, тъй като е налице преюдициален спор решаването, на който със сила на присъдено нещо, е о т съществено значение за решаване на процесни я спор и първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.229, ал. 1, т. 4 ГПК, като спре производството.

Претендира се и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно и необосновано в решението е прието, че ответникът не е оспорил размера на ищцовите претенции. Поддържа, че в отговора на исковата молба и допълнението към нея е оспорил иска по основание и размер. Твърди, че осчетоводяването в счетоводните системи на ищеца и ответника на стопанските операции, обективирани във фактурите, обхващащи периода на исковата претенция, само по себе си не изключвало вземанията към датата на исковата молба да са погасени, чрез прихващане.

Иска от въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявения иск, като 1 неоснователен.

В срока по чл. 367 ГПК ищецът „Бор 8“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. С.

К.-А., е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна, по подробно изложени доводи. Иска от съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 6-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Съдът е бил сезиран с искова молба и допълнителна такава от „Бор 8“ЕООД срещу „Химтрейд – Комет“ ООД с осъдителен иск с правно основание чл.232, ал.2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 35 152 лв., представляваща наемна цена, дължима за периода от 01.03.2024 г. до 30.06.2024 г. по договор за наем от 18.01.2019 г., за която сума са издадени съответните процесни фактури, описани в исковата молба.

В исковата молба ищецът е поддържал, че е сключил с ответника договор за наем от 18.01.2019 г. на имоти, по който е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника ползването на имотите. Ответникът не заплатил дължимите се от него наеми съгласно договора за месеците март, април, май и юни за 2024 г. в общ размер на 35 152 лв., т. е. по 8 788 лв. за всеки месец. На ответното дружество е била изпратена нотариална покана от 23.07.2024г., връчена на ответника на 24.07.2024 г. На ответникът е даден 7-дневен срок за заплащане на дължимите суми. Ответникът не е извършил пращане по четирите фактури и към момента на процесния иск. За дължимите наемни цени от ищецът са издадени фактури, включени в дневниците за продажбите на дружеството.

Твърди, че са налице материалните предпоставки за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 35 152 лв., пред ставляваща неплатени задължения по договор за наем от 18.01.2019 г., сключен между ищцовото дружество и ответника, заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът е подал писмен отговор срещу исковата молба и допълнителната искова молба, с който оспорва предявения иск с възражението, че задължението на ищеца по договора за наем да заплаща наемното възнаграждение е погасено чрез предвиден в закона способ. Сочи се, че с договор за цесия от 26.04.2024 г. е придобил вземанията по чл.125, ал.

3 ТЗ на П. Н. Б. срещу ищеца в размер на

550 000 лв., след което е извършил прихващане с вземанията на ищеца, поради което исковата претенция е погасена. Молбата му към съда била да отхвърли исковата претенция.

С обжалваното решение първоинстанционният съд , след като описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел иска за допустим, а разгледан по същество за основателен.

С отговорите, подадени срещу исковата молба и допълнителната искова молба, включително с изявленията, направени в хода на производството, ответникът не оспорва сключването и съдържанието на процесния договор за наем, размера на уговорената наемна цена, както и ползването на наетите имоти в периода от 01.03.2024г. до 30.06.2024г., за който е предявен осъдителният иск с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, поради което описаните обстоятелства са обявени за ненуждаещи от доказване с доклада на делото по реда на чл.375, ал.1, вр. чл.146, ал.1 ГПК.

Задълженията на ответника за плащане на наемна цена за процесния период, включително в размерите, за които са издадени процесните фактури, са и изрично извънсъдебно признати от ответника с отразяването на сумите по фактурите в счетоводството на ответника като задължения към ищеца и с включването им в дневниците за покупките и справки-декларации по ЗДДС /факти, безспорно и недвусмислено установени от заключенията на счетоводната експертиза по делото/.

Единственото възражение на ответника срещу съществуването на задълженията му по процесните фактури е заявеното с отговорите срещу исковата и допълнителната искова 2 молба възражение за прихващане на вземанията на ищеца по фактурите с вземане на ответника срещу ищеца за сумата 550 000,00лв., представляваща равностойността на дружествения дял на П. Н. Б. в „Бор 8“ ЕООД, придобито от ответника с договор за цесия от 26.04.2024г.

Това вземане обаче е предмет на образувано и висящо съдебно производство по т.д.

№659/2024г. на СГС, ТО, VI-11 по предявен от П. Н. Б. срещу „Бор 8“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, а решението по цитираното дело съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК ще има сила на пресъдено нещо между “Бор 8“ ЕООД и “Химтрейд - Комет“ ООД в качеството му на частен правоприемник на П. Н. Б., поради което съдът, че въпросното спорно към настоящия момент вземане с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ е недопустимо да бъде въвеждано в предмета на производство чрез възражение за прихващане от ответника, независимо дали прихващането се твърди като извършено извънсъдебно или се заявява като съдебно прихващане, тъй като и в двата случая съгласно тълкувателно решение

№ 2 от 18.03.2022г. по тълк.д. №2/2020г. на ВКС,

ОСГТК възражението за прихващане ще въведе като допълнителен предмет на настоящото дело по смисъла чл.298, ал.4 ГПК съществуването и размера на вземането с правно основание чл.125, ал. 3 ТЗ, а с оглед по-рано образуваното т.д. №659/2024г. н а СГС, ТО, VI-11 с предмет същото вземане това е недопустимо поради наличие на процесуалната пречка по чл.126, ал. 1 ГПК. Доказателства, а и твърдения за други обстоятелства, които да погасяват вземанията на ищеца срещу ответника по процесните фактури, не са ангажирани по делото, поради което и по изложените съображения съдът е приел, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер, като при този изход на делото и съгласно чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови и разноските на ищеца за предявяването и разглеждането на и ска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269

Г П К , след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателств а , съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие сле д н о т о :

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощияна съда и съобразено с твърденията на ищеца в и сковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Установява се от представения договор за наем от 18.01.2019г., че между страните е възникнало облигационно наемно правоотношение, по което ищецът – „Бор

8“ЕООД, в качеството на наемодател е поел задължението да предостави на

3 ответника - „Химтрейд – Комет“ ООД - наемател, ползването на имоти, срещу което ответникът е поел задължението да заплаща наемна цена от 3243,96 евро и от 160 евро.

От страна на ответника не се оспорва наличието на такъв договор и предаването му от ищеца на отдадените под наем.

Установява се от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като неоспорено, обосновано и правилно, че през действие на договора ищецът е издавал за процесните месеци март, април, май и юни фактури /четири на брой през 2024 г./ за по - висока по размер от предвидената в договора наемна цена – 8 788 лв., както и че тези фактури са били записвани в търговските книги на страните. Съгласието н а страните за изменение на наемната цена не е било оформено в писмена форма, но настоящият състав на съдът намира, че то е породило правни последици, защото за процесния неформален договор за наем се прилагат правилата за търговски т е сделки, а ответникът в качеството на наемател не е оспорил към момента на записване в търговските му книги на фактурите действителността на задължението му за по-висока по размер наемна цена - чл.293, ал.3, вр., ал.2 ТЗ /решение № 95 от 24.06.2020 г. по гр.д. № 4449/2019 г., Г. К. на ВКС/.

При тези факти съдът приема, че през 2024 г. дължима от ответника наемна цена за месеците март, април, май и юни е възлизала на по 8 788 лв. за всеки от месеците размерът, посочен в издадените от ищеца фактури, които са записани в търговските книги на ответника.

С отговора на исковата молба ответникът е представил писмо до ищеца, с която на основание чл.103 и сл.ЗЗД е отправи възражение за прихващане на дължимите наемни цени по договора за наем за месеците – април, май, юни и или 2024г., с вземане срещу ищеца което придобил по силата на договор за цесия от 26.04.2024г. сключен между него и П. Н. Б., ЕГН **********, с което последният му прехвърли вземанията си срещу ищеца в размер на 550 000лв.- представляващи равностойността на 42 500 дяла от капитала на ищцовото дружество.