Решение № 1424 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6541/2025
- Вид
- Решение № 1424
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 150а, ал.1, т.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.6, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 306 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1424 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330206541 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 10366166, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който Ж. В. А. е наложена глоба в размер на 300 лева.
Жалбоподателят твърди, че: в нарушение на процесуалните правила ЕФ № 10366166 е издаден при различни параметри на наказуемата скорост и наказуемото превишение в сравнение с предходно издадения по преписката ЕФ № 10032094; неправилно са установени наказуемата скорост и наказуемото превишение.
Моли за отмяна на ЕФ и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
1
Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 26.11.2024 г. в 09:21 часа на републикански път II-64 на км. 49+600 в посока от юг към север, при въведено общо ограничение на скоростта 70 км/час и отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача,
МПС с рег. № ****, вид
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ се движело с установена наказуема скорост 104 км/ч. и наказуемо превишение 34 км/час.
Съдът намира, че издаването на обжалвания ЕФ при посочените параметри е при грубо нарушение на процесуалните правила. За да достигне до посочените изводи, съдът съобрази следното:
По делото е представено статично изображение, видно от което АТСС CELERITAS MVD 2020 № 000355BB е заснело, че на 26.11.2024 г. в 09:21 часа на републикански път II-64 на 49+600 км. в посока от юг към север МПС с рег.
№ A3497PА се движило със скорост 108 км/час.
При съобразяване на законоустановения толеранс правилно от контролните органи е счетено, че наказуемата скорост, при това измерване на техническото средство, следва да бъде 104 км/час.
Видно от справка за регистрация на МПС, същото към момента на извършване на деянието е било собственост на ДЕПЛАН ООД. От извършена служебна справка в публично достъпния търговски регистър се установява, че както към момента на деянието, така и към настоящия момент законен представител на ДЕПЛАН ООД е бил П.Д. П., като при спазване на правилото на чл. 188, ал.2 ЗДвП на същия е издаден ЕФ № 10032094. В посочения фиш е прието, че разрешената скорост за пътния участък е 90 км/час, наказуемото превишение е 14 км/час, като на лицето е издаден ЕФ за глоба в размер на 50 лева.
П. Д. П. е упражнил правото си по чл.189, ал.5 ЗДвП /в редакцията към момента на деянието/ като е подал декларация, в която е посочил действителния водач на МПС- Ж. В. А., като е представил и СУМПС на същия.
С оглед гореизложеното, ЕФ № 10032094 е анулиран и е издаден обжалвания ЕФ № 10366166 на лицето, посочено в декларацията- Ж. В. А..
Този електронен фиш, обаче е издаден при съществено отличаваща се фактическа обстановка- разрешена скорост 70 км/час, наказуемо превишение 34 км/час, а наложената санкция вместо 50 лева е 300 лева.
2
При съпоставка на съдържанието на двата електронни фиша и прочит на сочената като нарушена норма на чл. 21 ЗДвП е проследима причината, поради която наказващият орган е процедирал по посочения начин:
-в ЕФ № 10032094 от контролния орган е счетено, че приложимо е общото ограничение на скоростта -90 км/час, което всъщност касае леките автомобили от категория В;
-едва при издаване на ЕФ № 10366166 от контролния орган е осъзнато, че процесното МПС е товарен автомобил и за него не важи общото ограничение на скоростта 90 км/час, поради което е приложено друго ограничение -70 км/час, като това се е отразило и на размера на наказуемото превишение и на размера на наложената санкция, която шесткратно е завишена.
Видно е, че наказващият орган се е възползвал от подадената молба по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП, за да изправи пороци в собствената си воля, относими към правилното приложение на материалния закон.
С такова правомощие, обаче наказващият орган не разполага. От граматическото и телеологическо тълкуване на нормата на чл. 189, ал.5 ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) се установява, че целта на процедурата по анулиране на първоначално издадения ЕФ и издаване на нов е да се ангажира отговорността на действителния водач на МПС, а не да се поправят пороци във волята на наказващия орган относно правилното приложения на материалния закон. Тоест по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП може да се промени пасивно легитимирания субект, който да понесе отговорност за констатираното нарушение, но не и да се променя характера и съдържанието на ангажираната административно-наказателна отговорност като се налага различна по размер санкция за нарушение с различни фактически и правни характеристики.
Посоченото е особено видно при съпоставка на действащата към момента на деянието редакция на чл. 189, ал.5 ЗДвП с новелата на чл. 189, ал.6, т.5 от ЗДвП, която дава правомощия на наказващия орган по реда на анулиране на първоначално издадения фиш и издаване на нов да отстранява технически грешки при издаване на първоначалния фиш. Тази новела, обаче е в сила от 07.09.2025г., а процесния ЕФ, видно от справката за намерени фишове, е издаден на 07.03.2025г. и е връчен на 14.03.2025г., тоест с подобно правомощие наказващият орган не е разполагал към датата на издаване на 3 обжалвания ЕФ № 10366166.
По-същественото обаче е, че дори по новата редакция наказващият орган има възможност по реда на чл. 189, ал.6 ЗДвП да отстранява само технически грешки, но не и да променя вече формираната си воля за правилното приложение на материалния закон като издава ЕФ за по-тежко наказуемо нарушение.
Всъщност невъзможността с обжалвания ЕФ да се наложи санкция за по-тежко наказуемо нарушение в сравнение с първоначалния произтича и от общия принцип за забрана на reformacio in pejus, доколкото производството по чл. 189, ал.5 ЗДвП (в новата редакция-189, ал.6 ЗДвП) се развива само по молба на наказаното лице и това по общите принципи на наказателния процес няма как да доведе до отегчаване на административно-наказателната отговорност.
Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.
Налице е и допълнително, отново процесуално основание за отмяна на обжалвания ЕФ.
Видно от чл. 21 ЗДвП, в който са индивидуализирани пределно допустимите скорости за движение, те зависят от две обстоятелства-категория на МПС и вид на пътя, по който се движи МПС.
В общия случай, когато автомобилът е лек и се движи в населено място, според трайната съдебна практика не е налице допуснато СПН при описание на съставомерните признаци на деянието, ако е посочен само вида на автомобила ЛЕК, но не и категорията му, доколкото между легалните дефиниции, дадени в пар. 6, т.12, б. „а“ ЗДвП за лек автомобил и чл. 150а ЗДвП за автомобил от категория В, е налице пълно съответствие, поради което не възниква абсолютно никакво съмнение, че пределно допустимата скорост за лек автомобил в населено място, независимо дали е без ремарке (категория В) или с ремарке (категория ВЕ), е 90 км/час.
Не така стоят нещата обаче с товарните автомобил, когато е вменено нарушение на пределно допустимата скорост извън населено място. Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 6, т.12, б. „б“ товарен автомобил е автомобил за превозване на товари и/или за теглене на ремарке.
От текста на чл. 21 ЗДвП /в редакцията към датата на извършване на нарушението/ е видно, че за товарните автомобили е предвидена различна 4 пределно допустима максимална скорост извън населено място в зависимост от това дали са:
-от категория С, тоест без ремарке или с ремарке с максимално допустима маса от 750 кг. /по аргумент от чл. 150а, ал.1, т.10 ЗДвП/, като в този случай допустимата скорост е 80 км/час;
-или от категория СЕ, тоест товарни МПС с ремарке, чиято маса надхвърля 750 кг., като в този случай пределно допустимата скорост е 70 км/час.
Съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ са 1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми.
Освен това с ТР 1/2014 на ВАС се прие, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и задължителни указания на ППВС 1/1953, според което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Следва да се отбележи също така, че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
5
Същевременно не подлежи на съмнение, че института на изменение на обвинението е неприложим в производството по ЗАНН.
Съотнесени към процесния случай, гореизложените принципни положения водят до следните изводи:
Предвид установеното, че при движение на товарните автомобили извън населено място в зависимост от конкретните обстоятелства е предвидена различна максимално допустима скорост, то означаването в ЕФ, че вида на МПС е товарен автомобил не е достатъчно. С оглед твърденията на наказващия орган, че приложимото скоростно ограничение в случая е 70 км/час, за преценка на съставомерността на деянието, в ЕФ е следвало да фигурира уточнението, че :
-видът на МПС е товарен от категория СЕ
-или товарен автомобил в състав с ремарке с технически допустима маса над 750 кг.
В процесния ЕФ липсва отразяване, на което и да било от посочените съставомерни обстоятелства.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна на съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното 6 приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.
В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на каквото и да било изложение на релевантни съставомерни факти обаче, единственото правомощие на съда е да отмени ЕФ.