Решение № 609 от 31.10.2018, Районен съд - Хасково

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 609/31.10.2018 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1968 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от Застрахователно дружество „Евро инс” АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ отм./ срещу Г.П.Г..

Ищецът твърди, че на 16.01.2011 г., на път III-808, в посока с. И., общ. Х., било реализирано пътнотраспортно произшествие /ПТП/, при което ответникът нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 ЗДвП/, като управлявал МПС - л.а. „Мерцедес-Бенц 190" с ДК № *********, с несъобразена скорост с атмосферните условия и в пияно състояния /с концентрация на алкохол в кръвта от 1.90 промила/, загубил управление над автомобила и се ударил в крайпътно дърво. Вследствие на това била причинена по непредпазливост смъртта на собственика на автомобила Я. Г. Р.. Горните обстоятелства били установени безспорно с Присъда № 27 от 01.02.2012 г. по НОХД № 672/2011 г. по описа на на Окръжен съд Хасково. Застраховател на гражданската отговорност на виновния водач към момента на настъпване на процесното ПТП било „Интерамерикан България" ЗЕАД по застрахователна полица „Комбинирана автомобилна застраховка" № 20-5-10/*********/00 от 13.12.2010 г., със срок на действие от 26.12.2010 г. до 25.12.2011 г. Увредените лица С. Я. Т. и Г. Р. Т., родители на починалия в резултат на ПТП Я. Г. Р., предявили претенция пред „Интерамерикан България" ЗЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение и по нея била заведена щета № 55385 от 12.01.2012 г. Въз основа на всички представени документи и подписано споразумение за уреждане на щета № 55385/2012 г., застрахователното дружество им изплатило обезщетение общо в размер на 70 000 лева за неимуществените вреди, претърпени от тях вследствие на смъртта на сина им, както следва: на майката С. Я. Т. сума в размер на 35 000 лева и на бащата Г. Р. Т. сума в размер на 35 000 лева. Поддържа се, че „Интерамерикан България" ЗЕАД имало право на регрес към Г.П.Г. на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пред. 1 КЗ /отм./, съответстващ на чл. 500, ал.

1, т. 1, предл. 1 КЗ. Сочи се и че с договор за цесия от 13.02.2014 г. то прехвърлило на ищеца всички свои вземания по щета № 55385/2012 г., след което „ЗД Евроинс" АД уведомило ответника за прехвърленото вземане и му предявило регресното си вземане с уведомление peг. № 3381/09.04.2014 г., получено от него на 16.04.2014 г., но към настоящия момент то не му било възстановено. На 05.05.2017 г. ищецът подал в Софийски районен съд заявление вх. № 3033571 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.П.Г., по което било образувано ч. гр. д. № 28935/2017 г. г., на 140-ти състав на СРС, но производството по него било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд Хасково, където било образувано ч. гр. д. № 1739/2017 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но срещу нея постъпило възражение от длъжника. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата 10 000,00 лева, представляваща част от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1739/2017 г. по описа на

Районен съд Хасково – 05.05.2017 г., до окончателното й изплащане. Претендират и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът счита, че предявеният иск бил недопустим и неоснователен, поради което ги оспорва по основание и по размер. Твърди, че ищецът не бил надлежна страна в процеса, доколкото не били представени доказателства - нотариално заверен договор за цесия, които да установяват „частното" правоприемство, т.е. че Застрахователно дружество „Евроинс" АД притежавало качеството на кредитор в производството по чл. 410 ГПК, респ. качеството на ищец в производството по чл. 422 ГПК. Оспорва се твърдението, че бил уведомен за извършена цесия и че била спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй като представеното писмо изх. № 3381 от 09.04.2014 г. изхождало от ищеца, а не от „Интерамерикан България" ЗЕАД, а ЗД „Евроинс“ АД не било упълномощено да извърши такова уведомяване от името на кредитора. От друга страна, то не било получено от ответника, като в тази връзка се оспорва автентичността на подписа срещу „подпис на получател" в известието за доставяне и се твърди, че той не бил положен от него. Прави се и възражение за погасяване на претенцията по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Застрахователна полица „комбинирана автомобилна застраховка“ № 20-5-10/*********/00 от 13.12.2010 г.; Констативен протокол № 2 за ПТП с пострадали лица от 16.01.2011 г.; Протокол за оглед на местопроизшествие от 16.01.2011 г.; Присъда № 27/01.02.2012 г. по НОХД № 672/2011 г. по описа на ОС-Хасково, ведно с мотивите към нея; Молба за изплащане на обезщетение за неимуществени щети; Приемателен протокол за представени документи от 12.01.2012 г.; Протокол № 71/19.04.2012 г.; Споразумение за уреждане на щета № 55385/2011 г. от 04.05.2012 г.; 2 бр. Доклади по щета № 55385/2011 г. от 09.05.2012 г.; 2 бр. платежни нареждания от 10.05.2012 г.; Препис –извлечение от акт за смърт № 1/16.01.2011 г.; Удостоверение за наследници № 003279/30.08.2011 г.; Свидетелство за регистрация на автомобил – част 1; се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички релевантни факти, с изключение на прехвърлянето на спорното вземане и уведомяването на ответника за извършената цесия, за доказани. По отношение на тези спорни обстоятелства са представени договор за цесия от 13.02.2014 г. между „Интерамерикан България“ ЗЕАД и „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ведно с Приложение № 1 към него и пълномощно с нотариална заверка на подписите от 20.03.2014 г. с рег. № 447 на Нотариус Е. Х..

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1739/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 3033571/05.05.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение № 918/21.07.2017 г. за процесната сума, ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски – 200 лева за държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 05.10.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане. По отношение на възражението за липсата на доказателства за надлежна активна процесуална легитимация трябва да се отбележи, че тя следва от твърденията на ищеца, въведени с исковата молба.

Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е свързан с материалноправната легитимация, т.е. те касаят основателността на претенцията, а не допустимостта й.

Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:

Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че действително на 16.01.2011 г., на път III-808, в посока с. И., общ. Х. при управление на МПС - л.а. „Мерцедес-Бенц 190" с ДК № ********* ответникът в пияно състояние е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и е причинил смъртта на Я. Г. Р.. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила Присъда № 27/01.02.2012 г. по НОХД № 672/2011 г. по описа на ОС-Хасково е задължителна за настоящия съд относно това дали деянието е извършено от ответника, неговата противоправност и виновността му. Няма спор между страните, а и от застрахователна полица „комбинирана автомобилна застраховка“ № 20-5-10/*********/00 от 13.12.2010 г. се установява, че е към датата на ПТП „Интерамерикан България" ЗЕАД е имало качеството застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на л.а. „Мерцедес-Бенц 190" с ДК № *********, т.е. приел е да покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл.

267, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./. Действително ответникът не е бил страна по правоотношението, но в случая нито се твърди, нито има данни да е придобил владението върху лекия автомобил по престъпен начин, а и несъмнено е разполагал с фактическата власт на ключовете и на самото МПС, поради което и на основание чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./ следва да се приема, че той го е ползвал на законно основание и съответно има качеството на застраховано лице. Безспорно е, а и от удостоверение за наследници № 003279/30.08.2011 г. и 2 бр. платежни нареждания от 10.05.2012 г. се установява, че на 10.05.2012 г. дружеството е обезщетило увредените лица – родителите на починалия Я. Г. Р., като изплатеното обезщетение е справедливо определено и съответно на действително претърпените от тях неимуществени вреди от реализираното ПТП. Следователно, установяват се при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното обезщетение.

На следващо място, от приетия и неоспорен договор за цесия от 13.02.2014 г. с приложението към него се установява, че процесното вземане е прехвърлено валидно на ищеца. То е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, дати на застрахователното събитие и на плащането на обезщетението, както и размера на регресното вземане, което преминава към новия кредитор. Действително, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо спрямо последния от деня на съобщаването – чл. 99, ал. 4 от с.з. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. Няма пречка, обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия от 13.02.2014 г. има действие спрямо длъжника - ответник и тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се явява носител на спорното вземане.