Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 55 от 03.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 613/2023
Вид
Присъда № 55
Подписан
03.11.2023
В сила
13.11.2024
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

Мотиви по Присъда № 55 от 03.11.2023 г. по ВНОХД № 1354/2020 г. по описа на ОС – Бургас.

С Присъда № 59 от 23.03.2023 г. по НОХД № 306/2023 г. по описа на БРС първоинстанционният съд е признал подсъдимата М. Х. М. за НЕВИНОВНА в това, че на 02.04.2014 г. в гр. Бургас, пред надлежен орган на власт – прокурор при Районна прокуратура – Бургас, със сигнал с вх. № 4168/2014 г. по описа на РП – Бургас, подаден на електронната поща на РП – Бургас: [email protected] и [email protected], от електронен адрес:********** и потребителско име I. M., набедила М. Г. Д. – **************, в престъпление по чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 от НК, като знаела, че е невинен, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е постановил разноските по делото в размер на 333,60 лв. да останат за сметка на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при РП-Бургас с който се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК, като й бъде наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Прокурорът счита присъдата за неправилна, постановена в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В депозирана бланкетна въззивна жалба повереника на частния обвинител М. Д. - адв. Пл. Найденов от АК-Бургас, моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, тъй като е неправилна и противоречаща на закона.

В проведено на 23.06.2023 г. открито съдебно заседание представителя на ОП-Бургас поддържа въззивния протест, като прави искане по делото да се представи заверено копие от изпълнителния лист в полза на подсъдимата спрямо осъденото лице П., по повод уважен граждански иск.

Процесуалният представител на частния обвинител – адв. Найденов прави искане да се изиска заверен препис от книгата за достъп до ОД на МВР-Бургас за дата 29.03.2010 г., както и да се изиска от ОП-Сливен преписката от 2014 г., образувана във връзка с жалба на подсъдимата М.

/тогава К./ до ОП-Сливен, срещу М. Д.. Прави искане по делото да се изискат материалите от дисциплинарната проверка на „Вътрешна сигурност“ по жалба с/у М. Д., както и да се приобщи НОХД № 3561/2011 г. на РС-Бургас, по което дело е осъден П..

Защитникът на подсъдимата М. – адв. Емил Христов оспорва всички искания, като неотносими към делото.

1

Подсъдимата М. поддържа казаното от защитника си.

След проведено тайно съвещание въззивният съд прецени, че за правилното решаване на делото е наложителен повторен разпит на свидетеля П. П., поради което същият бе допуснат като такъв.

Бе проведено въззивно съдебно следствие, в хода на което бе извършен допълнителен разпит на допуснатия с определението на БОС свидетел П..

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция прокурорът от ОП-Бургас поддържа подадения протест в цялост. Анализира установените, според него, факти по делото. Анализира събраните доказателства в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие. Счита, че безспорно се установява, че на 02.04.2014 г. подсъдимата М. пред надлежен орган на властта – Бургаска районна прокуратура, със сигнал подаден по електронната поща, е набедила М. Д., тогава в качеството му на *************, в извършване на престъпление, а именно получаване на подкуп, като е знаела, че Д. е невинен.Предлага въззивният съд да постанови нова осъдителна присъда спрямо подсъдимата, като й наложи наказание в минимален размер, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Процесуалният представител на ч. обвинител споделя фактическите и правни доводи на прокурора, счита деянието за безспорно доказано.

Частният обвинител М. Д. моли атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимата да бъде призната за виновна.

Защитникът на подсъдимата адв. Христов моли подадения протест и въззивна жалба да не бъдат уважени. Счита обвинението за недоказано, тъй като не е доказано, че подсъдимата е подала сигнала до прокуратурата.

Според защитата правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на полицейските служители - свидетелите П., К. и Ж., които не могат да се ползват като доказателствено средство.

Подсъдимата моли да бъде оправдана, като заявява, че е абсолютно убедена, че парите са отишли при М. Д.. В последната си дума моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид изложените в протеста на БРП и жалбата на частния обвинител оплаквания и искания, като анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, включително и тези, събрани в хода на въззивното съдебно следствие, и след като съобрази чл. 313 – 314 от НПК провери изцяло правилността на невлязлата в сила първоинстанционна присъда, намира същата за неправилна и незаконосъобразна, поради което – за подлежаща на цялостна отмяна, поради следните съображения:

Съдът от първата инстанция, като цяло, е събрал достъпните му доказателства и доказателствени средства. Изчерпил е наличните способи за доказване на релевантните за правилното решаване на делото факти.

Независимо от това, въззивният съд намери, че събраните доказателства 2 са били подложени на неправилен анализ. В резултат на това, БРС е достигнал до неправилни фактически изводи, в резултат на което логично неправилно е приложил и закона.

За да постанови оправдателната присъда, Бургаският районен съд е приел, че от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на св. П. П. /л. 6-9 от т. 2 от ДП, прочетени на основание чл. 373, ал. 1 от НПК/, частично от показанията на св. М. Д. /л. 39 – г ръб от делото/, от обясненията на подсъдимата М. М. /л. 40 - гръб – 42 от делото/, сигнал /л. 5-6 от т. 1 от ДП/, постановление за отказ да се образува наказателно производство /л. 8-17, т. 1 от ДП, л. 62-71 т. 6 от ДП/, присъда и решение /л. 22-35 от т. 1 от ДП/, отводи /л. 39, л. 42 от т. 1 от ДП/, присъда и решение /л. 43-126 от т. 2 от ДП/ и справка НБДН /л. 18 от т. 9 от ДП/ не може да се установи авторството или субективната страна на деянието. Съдът е игнорирал показанията на полицейските служители свидетелите П., К. и Ж., като е счел, че същите са действали по разследването и са възприели самопризнанието на М. именно при извършване на тази им дейност.

Този краен извод на БРС въззивният съд намира за неправилен, необоснован и достигнат в противоречие с процесуалните правила на НПК за оценка на доказателствата.

След извършения собствен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. тези от въззивното съдебно следствие, съставът на БОС приема за установени следните факти:

Подсъдимата М. Х. М. с ЕГН **********, е родена на ***** г. в гр. Б., ****, ******** гражданка, с постоянен адрес в *************, с *** образование, ***, ***, ***.

С присъда № 3/06.01.2012 г. по НОХД № 3561/2011 г. на РС-Бургас свидетелят П. П. бил признат за виновен, в това, че през периода месец декември 2009 г. – 29.03.2010 г. в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у следните лица, и с това им причинил имотна вреда в размер на 80 000 лева, като причинената вреда е в особено големи размери и случаят е особено тежък:

1. През периода месец декември 2009 г. – месец януари 2010 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Т. К. и О. Р. Г., че трябва да му дадат сума от 15 000 лева, като гаранционен фонд за сключване на договор за кетъринг от 15.01.2010 г. с МБАЛ-Бургас и с това причинил на О.Р.Г. имотна вреда в размер на 10 000 лв. и на Р. Т. К. в размер на 5 000 лева;

2. През периода месец декември 2009 г. – месец януари 2010 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р. Т. К., П. Д. Д. и Х. Д. М. – че трябва да му дадат сумата от 20 000 лева, която трябва да се изпрати на централата на „Г.“ в София, като гаранционен фонд за сключване на договор с МБАЛ-Бургас за 3 ремонтни дейности /ремонтни дейности и дограма на топлата връзка м/у стария и новия корпус на МБАЛ-Бургас, ремонтни дейности и дограма на двуетажната сграда, намираща се в ляво от новия корпус на МБАЛБургас/ и с това причинил имотна вреда на П. Д. Д. в размер на 10 000 лева, на Х. Д. М. в размер на 5 000 лева и на Р.Т.К. в размер на 5 000 лева;

3. През периода месец декември 2009 г. – месец януари 2010 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Т.К. – че трябва да му даде сумата от 25 000 лева, която трябва да се изпрати на централата на „Г.“ в София, като гаранционен фонд за сключване на договор за пералнята с МБАЛ-Бургас и с това му причинил имотна вреда в размер на 25 000 лева;

4. На 29.03.2010 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у М. Х. К. – че трябва да му даде сумата от 20 000 лева, за да ги предаде на М. Д. – *************, за да не се случи нещо лошо в ареста на нейния съпруг Р.Т.К., и с това й причинил имотна вреда в размер на 20 000 лева.

За извършеното престъпление по чл. 211, предл. първо, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК П. бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от две години.

С определение на РС-Бургас на основание чл. 76 и сл. От НПК подс. М.

М./К. преди развода/ и св. Р.К. /бивш съпруг на подсъдимата/ били конституирани като частни обвинители по НОХД № 3561/2011 г. От мотивите по НОХД № 3561/2011 г. на РС-Бургас става ясно, че:

„На 29.03.2010 г. св. Р. К. бил задържан като обвиняем по ДП и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На същата дата П. се свързал по телефона с М., уведомил я, че знае за случилото се със съпруга й, и поискал незабавно да се срещнат в кафето на хотел „А.“. След около половин час двамата се срещнали на посоченото място и П. заявил, че знае за задържането на св. К. и е проверил как стоят нещата. След това й казал, че трябва да му даде сумата от 20 000 лева, за да ги занесе на М. Д. и да оправят положението.

К. се изплашила от думите на П. и се съгласила да му даде сумата от 20 000 лв., като му казала, че ще отиде в банка, за да изтегли парите и ще му се обади, за да се видят и да му предаде сумата. Веднага след срещата си с П., св. К. посетил клон на ОББ, находящ се на бул. „Ст. Стамболов“ и от своя лична банкова сметка изтеглила част от сумата. След това взела от дома си семейни златни бижута и ги продала. След като осигурила сумата от 20 000 лева се обадила по телефона на П. и му заявила, че е готова с парите.

Около 17:30 – 18:00 ч. подсъдимият П. и св. К. се срещнали в автомобила на свидетелката, който бил паркиран на паркинга пред ОД на МВР-Бургас. В автомобила св. К. предала на подс. П. сумата от 20 000 лв., поставени в бял хартиен плик.

4

След това двамата влезли през централния вход в сградата на ОД на МВР-Бургас и след като се приближили до униформения служител на пропуска подсъдимият П. заявил, че иска да се качи при директора и му предал личната си карта, след което служителя записал личните му дънни в съответния регистър. След това подсъдимият се обърнал към св. К. и й заявил да го изчака в колата, за да не се притеснява св. М. Д. от нейното присъствие.

Свидетелката К. излязла от сградата и се върнала в автомобила си. След около десет минути получила съобщение от П.: „Ще се забавя. Тръгвай се“.

Свидетелката си тръгнала и по-късно вечерта получила обаждане по мобилния си телефон от подсъдимия, който й заявил, че всичко е наред“ Свидетелят П., подс. М. М., св. Р. К. и Х. М. обжалвали цитираната присъда, като било образувано ВНОХД № 218/2012 г. по описа на ОС-Бургас.

С Решение № 111/31.05.2012 г. по-горецитираната присъда била изменена, в частта в която на основание чл. 61, т. 2, вр. чл.60, ал. 1 от ЗИНС е определено наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде изтърпяно от подсъдимия П. в затвор при първоначален строг режим, като вместо определените от РС-Бургас режим и тип затворническо заведение, както било определено на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНС, наложеното на подс. П. наказание лишаване от свобода за срок от две години да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. В останалата част присъдата била потвърдена. Било потвърдено и протоколно определение от 06.01.2012 г., постановено по НОХД № 3561/2011 г. по описа на РС-Бургас, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Р.К., М. К. и Х.М. граждански иск за осъждане на подс. П. да им заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 60 000 лева и неимуществени вреди в размер на 65 000 лева. Присъдата влязла в сила на 31.05.2012 г.