Определение № 890 от 14.09.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. Благоевград, 13.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200500760 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 129 ал. 3 от ГПК и чл.

63 ал. 2 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба от „П...“ О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б. *, обл. Б., ул. „Г.“ № *, представлявано от Управителят Е. Е. С., в качеството му и на Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, чрез пълномощника адв. А.Х., срещу Определение № 397/06.07.2022г. по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, с което съдът е оставил без уважение молба с вх. № 4353 от 01.07.2022г., подадена от ищеца чрез адв. А.Х., с искане за удължаване на срока по чл. 63 ал.2 от ГПК, за отстраняване на нередовности на исковата молба;прекратил е производството по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, поради неотстраняване на нередовностите на ИМ в срока по чл. 129 ал. 3 от ГПК и е върнал исковата молба с вх. № 3174 от 19.05.2022г. на ищеца- Управителят на „П...“ О., ЕИК *, в качеството му на Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *.

Във въззивната частна жалба се релевират доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска от съда да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Основното оплакване е за липсата на предпоставките на закона за прекратяване на делото и връщане на исковата молба, предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, тъй като жалбоподателят – ищец пред първоинстанционния съд, е подал чрез пълномощника си молба за удължаване на срока за отстраняване на посочените от съда нередовности, като съдът неправилно е отказал да уважи същата, след като е приел че тя не съдържа причини, 1 поради които страната, представлявана от адвокат, да не е била в състояние да отстрани.

Поддържат се с частната жалба доводи, че преценката на съда за това дали са налице непреодолими обстоятелства, независещи от волята на страната, които са и попречили да отстрани нередовностите на исковата молба в дадения от съда срок е неправилна, тъй като съобразно установената практика на ВКС, молбата по чл. 63 не следва да е изрична като квалификация и формулировка, следва единствено да е несъмнена и ясно да отразява волята на страната за продължаване на съответния процесуален срок.

Отделно наведени са доводи, че съдът направилно е прекратил производството по делото и е счел че са налице основанията на чл. 129 ал.3 от ГПК, тъй като към момента на депозирането на молбата за удължаване на срока по чл. 63 ал.2 от ГПК, не е бил изтекъл визирания в мотивите на съда еднодемесечен срок от получаването на съобщението за разпореждането, с което съдът е оставил исковата молба без движение, до момента на подаването на молбата за удължаване на срока по чл. 63 ал.2 от ГПК.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РС Разлог е образувано гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, въз основа на предявен иск с правно основание чл. 6 ал.1 т. 8, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС, от „П...“ О., ЕИК *, чрез управителят му Е. С., в качеството му на Управител на ЕС в комплекс „П.“, находящ се в гр. Б., ул. „Г.“ № *, чрез пълномощника му адв. А.Х., срещ П. Д. Х., гражданин на О... и С. И., с искане ответника като етажен собственик, да бъде осъден да заплати суми, съставляващи неизплатени в изпълнение на ОС на ЕИ суми за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост, в която ответника е собственик на самостоятелен обект на собственост, за периода- 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г.

С Разпореждане № 621/23.05.2022г., постановено по образуваното гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, съдът разглеждащ делото е оставил исковата молба без движение, поради наличието на нередовности, във връзка с активната процесуална легитимация за предявяването на иска, потвърждаване на упълномощаването на адв. А.Х. да предяви иск от името на Управителят на ЕС по ЗУЕС, както и поради невнасяне на дължимата държавна такса.

С разпореждането на състава на първоинстанционния съд, дадени са указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаването на съобщението- да уточни кой е ищец/активно легитимирана страна/ по предявените искове; да представи пълномощно за адв. А.Х., от което да е видно че същата е редовно упълномощена да предявява иск пред съда от името на Управителят на ЕС или да бъдат потвърдени извършените до този момент по делото 2 процесуални действия; в същия срок ищецът да внесе дължимата държавна такса в размер на 434.00лв. във връзка с предявения иск по ЗУЕС.

На ищеца изрично са били указани неблагоприятните последици, предвидени в разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, в случай на неотстраняване на посочените в разпореждането нередовности на ИМ, в указания срок.

Разпореждането на съда за оставяне на исковата молба без движение е било съобщено на ищеца по делото, чрез връчването му на пълномощника адв. А.Х., която е приела връченото и съобщение на 25.06.2022г., като на Управителя на „П...“ О., ЕИК *, е даден от съда едноседмичен срок за отстраняване на посочените в определението неродовности на исковата молба, като му е указано че в случай на неотстраняване на същите в дадения срок, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба върната на ищеца.

В срока за отстраняване на нередовностите на ИМ/на 01.07.2022г./, депозирана е от пълномощника на дружеството ищец- адв. А.Х., пред състава на РС Разлог по гр.дело № 532/2022г. по описа на съда, писмена молба на основание чл. 63 ал.1 от ГПК, с която е поискано от първоинстанционния съд продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба с още две седмици.

Сочи се в писмената молба, че поради независещи от ищеца обстоятелства, определената държавна такса все още не е внесена по сметката на РС Разлог, тъй като Управителят на „П...“ О., ЕИК *, е наредил сумата от неговата банкова сметка в Р., като страната е била в очакване сумата да бъде преведена по сметката на пълномощника по делото, който да заплати дължимата държавна такса. Поддържа се, че дадения с първоначалното разпореждане на съда за оставяне на исковата молба без движение- срок за отстраняване на нередовностите на ИМ, същият е явно недостатъчен, като поради независими от ищеца причини, дължимата държавна такса няма да може да бъде внесена по сметката на РС Разлог, в указания от съда срок, поради което се иска продължаване на срока за отстраняване на нередовности по реда на чл. 63 ал.2 от ГПК с още две седмици.

С обжалваното Определение № 397/06.07.2022г. по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, първоинстанционният съд е оставил молбата за удължаване на срока по чл. 63 ал.2 от ГПК без уважение, прекратил е производството по делото на основание чл.

129 ал. 3 от ГПК, като е върнал исковата молба на ищеца. Основанията за постановяването на атакувания съдебен акт са неотстраняване на нередовностите на исковата молба съгласно указанията на съда и в преклузивния срок по чл. 129 ал. 2 от ГПК.

Видно от мотивите на съда към обжалваното определение, съдът е извършил преценката си по реда на чл. 63 от ГПК, като е приел че посоченото в молбата за удължаване на срока основание за невнасяне на дължимата държавна такса във връзка с предявения иск, не съдържа изложение на конкретни уважителни причини, които страната с активна процесуална легитимация по делото, да не е могла да отстрани в указания от съда срок.

Ищецът е посочил че е наредил сумата от неговата банка по сметката му от Р. и се очаква същата да бъде преведена, но тава не е станало. Не се сочи в молбата по чл. 63 от ГПК защо 3 сумите не са наредени своевременно и поради какви причини не са преведени и постъпили по сметката на адв. А.Х.. Поради това първоинстанционният съд макар да е приел молбата по чл. 63 от ГПК за редовна, е оставил същата без уважение.

Съдът е развил съображения, че дадения от съда срок за отстраняване на нередвностите е изтекъл и поради това, на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК, исковата молба следва да се върне на ищеца, а производството по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог да бъде прекратено.

От мотивите към обжалвания съдебен акт, видно е че съдът е приел че освен невнасянето на дължимата държавна такса и още едно от дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на ИМ не е било изпълнено в дадения седмодневен срок. Излагат се съображения че във връзка с разпоредбата на чл. 23 ал. 4 и ал. 5 от ЗУЕС, ищецът не е уточнил коя е активно процесуално легетимираната страна по делото.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателят в частната жалба въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство за неоснователни.

Първоинстанционният съд по гр.дело № 532/2022г. по описа на Районен съд Разлог, е счел исковата молба за нередовна, като съдът е изпълнил и служебните си задължения, като в разпореждането с което е оставил исковата молба без движение, ясно и точно е дал указания на ищеца за нередовностите на исковата молба, като изрично е указал неблагоприятните последици съобразно разпоредбата на чл. 129 ал. 3 от ГПК, в случай на неизправяне на посочените от съда нередовности на исковата молба, в дадения от закона и посочен в определението преклузивен срок.

Съобразно с посоченото в закона и приетото от съдебната практика, искането за удължаване на срока за отстраняване нередовностите на ИМ е обусловено от "наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 36 ал. 1 ГПК като основание за удължаване на срока". Наличието на уважителни причини които са от обективно естество и които страната не е била в състояние да преодолее, се преценява от съда във всички случай, с оглед на конкретните данни по делото, като в тежест на молителят е да установи, че се касае за обективни и непреодолими причини, препятстващи изпълнението на дадените от съда указания./Определение № 868 от 3.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 603/2011г., II т.о., ТК/.

В случая, първоинстанционният съд е извършил такава преценка и е приел, че посоченото от ищеца в молбата по чл. 63 от ГПК от процесуалния му представител, не съдържа изложение на конкратна обективна причина, която да се намира извън волята на страната и да не е могла да бъде преодоляна от нея.

Въззивният състав на ОС Благоевград намира за правилна субективната преценка на първоинстационния съд, основана на посоченото от ищеца в молбата, с която се иска удължаване на срока, като същата е обоснована от липсата на посочване на конкретна обективна причина, поради което не е внесена дължимата във връзка с предявения иск държавна такса в указания срок. Посочването в молбата че Управителят на „П...“ О., ЕИК *, 4 е наредил превеждането на сумата от сметка, на която той е титуляр в Р., по сметката на адвоката пълномощник в Р България, не съдържа посочване на никаква обективна пречка, която да обосновава поради каква причина тази сума не е била преведена по банков път.

Това не само препятства възможността на преценка за първоинстационния съд, дали е налице действително обективна причина по смисъла на чл. 36 ал. 1 от ГПК, но също така не дава възможност да се провери дали отстраняването на пречката/ако такава действително съществува/ е от такова естество, че е извън волята на ищеца и не е могла да бъде преодоляна от него, дори при полагането на дължимата грижа за това.