Решение № 322 от 09.07.2018, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е №322 гр. Русе 9.7.

2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26.6. през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ИСКРА БЛЪСКОВА

Членове: МАРИЯ

ВЕЛКОВА

ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д.

№ 361 по описа за 2018 год. за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

„М.

2009“ЕООД-Р. е обжалвало решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 6814/2017 г.,с което предявеният от него иск е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да уважи изцяло предявения иск по изложените в жалбата съображения.

Ответникът по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

Жалбата е основателна.

По делото не е спорно,че на 8.11.2011 г.жалбоподателят е сключил с ответника по жалбата договор за проектиране на жилищна сграда в с.Бъзън,Русенска област,като уговореното възнаграждение е 8 евро/кв.м разгъната площ.Посочената в него разгъната площ от 808 кв.м е изрично уговорена като ориентировъчна,като в т.4.1 изр.последно е посочено,че точната площ и окончателната стойност на проекта ще се установи при завършването му,в т.7.1 е посочен начинът за предаване на готовия проект-чрез приемо-предавателен протокол,а в т.4.2-че окончателното плащане ще се извърши при предаване на проекта.Договорът е сключен от ответника по жалбата в лично качество.На 10.9.2013 г.изготвеният проект е предаден на възложителя с приемо-предавателен протокол.Окончателната разгъната площ на сграда е била 1087 кв.м,която макар и да не е посочено в този протокол,се доказва от издаденото на 16.10.2013 г.р № 524/л.разрешение за строеж/л.9/На същата дата 10.9.2013 г.,когато е предаден проектът на ответника по жалбата,между страните е подписан анекс към първоначалния договор от 8.11.2011 г.,в който е посочена окончателната сума,която възложителят дължи на изпълнителя-4196 евро и 237 лв.за платени такси.В предмета на анекса изрично е посочено,че той се сключва „поради затрудненост на инвеститора Н.С. да плати изцяло стойността на проекта,като страните са се съгласили сумата да се изплати до края на 2013 г.Възражението на последния,че не е бил съгласен с по-голямата разгъната площ по окончателния проект,наведено едва в отговора на исковата молба,категорично се опровергава от подписването на приемо-предавателния протокол и от в последствие издаденото разрешение за строеж.

От данните по делото се вижда,че до 10.9.2013 г.ответникът по жалбата е заплатил следните суми-при сключването на договора за проектиране-1500 евро,на 26.4.2012 г.-1000 евро/отметка на гърба на първоначалния договор/,на 4.7.2013 г.-1000 евро/срещу разписка/На 10.9.2013 г.при подписването на анекса и приемо-предавателния протокол са заплатени още 1000 евро срещу разписка,като оставащата за изплащане сума от 4196 евро изрично е посочена в анекса.На 30.12.2013 г.,след подписването на двата документа,в последния ден на уговорения срок възложителят е платил срещу разписка още 1000 евро.От 1.1.2014 г.същият е изпаднал в забава за останалата сума от 3196 евро и 231 лв.,които са предмет на иска.

За да отхвърли предявения иск районният съд е приел,че анексът към договора е нищожен,тъй като е сключен от възложителя в качеството му на законен представител и родител на малолетния си син Динко Николаев С.,който към този момент е бил непълнолетен,който не е подписал акта,а в него се поемат задължения за заплащането на допълнителни парични суми.Това според съда води но неоснователност на иска.

Изводът е изцяло незаконосъобразен.

Задължението за заплащане на възнаграждение на изпълнителя на проекта е уговорено не в анекса,а в основния договор,който е сключен между страните.Там е посочен размерът-по 8 евро/кв.м разгъната площ и нейната ориентировъчна площ,там е уговорено авансово плащане от 1500 евро,платено в деня на сключването на договора от бащата,там е посочен срокът на окончателното плащане-при предаването на проекта.Последното е абсолютно доказателство,че цялостното плащане на уговореното възнаграждение е поето като задължение от него.Анексът не определя това задължение.Той е само добавка към основния договор и доуточнява окончателната,оставаща за доплащане сума като възнаграждение.

На основание гореизложеното въззивният съд намира предявеният основателен и доказан по отношение на главницата и следва да бъде уважен.Като е приел обратното,районният съд е постановил неправилно решение,което в тази част следва да се отмени и искът да се уважи до размер на 6487.80 лв./заедно със сумата 237 лв.платени за такси/

Ответникът по жалбата е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната изтекла законова лихва и уговорената в анекса неустойка.

Възражението за погасяване на задължението за неустойка е основателно.Уговорена е неустойка от 5 % върху неизплатената сума,като уговорката е за заплащането и е постигната на 10.9.2013 г.с подписването на анекса към основния договор.На основание чл.111 б.“б ЗЗД вземането за неустойка в размер на 324.39 лв.е погасено по давност и искът по това перо правилно е отхвърлен.

Възражението за погасяване по давност на вземането на жалбоподателя за изтекла законова лихва,е частично основателно. Неплатената главница към 31.12.2013 г./датата на която задължението е следвало да бъде погасено изцяло/,е 6487.80 лв.От 1.1.2014 г.ответникът по жалбата изпада в забава.По давност на основание чл.111 б.“в ЗЗД е погасено вземането на жалбоподателя по това перо само за периоди 1.1.2014 г.-27.9.2014 г.В останалата част претенцията е основателна до размер на 1977 лв.

Предвид изложеното въззивният съд

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 450/21.3.2018 г.,постановено по гр.д.№ 6814/2017 г.на Русенски районен съд в частта,в която е отхвърлен искът на „М.2009“ ЕООД-гр.Р. против Н.Д.С.

*** сумата 4687.80 лв.главница и 1977 лв.изтекла законова лихва,както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА

Н.Д.С. *** заплати на „М.2009“ЕООД-Р. сумата 6487.80 лв.главница-неизплатено възнаграждение по сключен договор за проектиране на жилищна сграда и 1977 лв.изтекла законова лихва за периода 28.9.2014 г.-27.9.2017 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА

Н.Д.С. *** заплати на „М. 2009“ЕООД-Р. сумата 1198 лв.,направени по делото разноски по компенсация за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните.

Председател:

Членове: