Решение № 1283 от 10.08.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3270/2021
- Вид
- Решение № 1283
- Подписан
- 10.08.2021
- В сила
- 08.09.2021
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6, 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1283 гр. Пловдив , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Елена Д. Герцова при участието на секретаря Сийка К. Радева като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20215330203270 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-000621 от
05.02.2021г. на Началника Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, на С. Д. В., ЕГН **********, от гр.Пловдив, *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. Д. В. обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени в жалбата съображения в насока допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично, като чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното постановление поради неговата незаконосъобразност с оглед недоказаност на деянието. Претендира направени по делото разноски.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, 1 редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество на спора.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против С. Д. В., за това, че на 19.01.2021г. в 12.37 часа в гр.Пловдив на бул.“Христо Ботев“ – кръстовище с ул.“Иван Вазов“, като водач на лек автомобил – Мазда ЦХ 30 с рег.№ ** държава България, при обстоятелства: Управлява лек автомобил Мазда ЦХ 30 с рег.№ ** чужда собственост, като: 1. Преминава през кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, посока изток север. Налага се глоба за повторност предвид НП № 20-0438-001001, влязло в сила на 08.09.2020г., с което е наказан за същото нарушение.; с което е извършил:
1. Повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали..
С това виновно е нарушил чл.6, 1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от 19.01.2021г., съставен от Н. С. Я. – ** при С-р „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по сходен начин тази, описана в АУАН, с допълнението, че при описание на нарушението в наказателното постановление е посочено, че същото е извършено „повторно“ и са изложени обстоятелствата, обуславящи повторността, а в АУАН деянието е възведено по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени показанията на актосъставителя и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, правдиви и взаимоподкрепящи се. В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по цитираната правна квалификация, като разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да 2 съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Правилно и законосъобразно нарушителят е бил санкциониран по реда на чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, съгласно който се наказва с глоба 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок един месец водач, който повторно извърши нарушение по чл.5, т.1 на същия текст, а именно – преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Видно от приложената по делото справка за нарушител от КАТ, с влязло в сила на 08.09.2020г. наказателно постановление № 20-0438-001001 на 03 РУ на МВР Пловдив жалбоподателят е наказан на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 100лв. за административно нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП. Съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на нарушителя така, че той да не може да упражни същото в пълен обем, което е основание за отмяна на наказателното постановление.
На първо място, никъде в обстоятелствената част на АУАН или при описанието на нарушението в същия не е посочено, че то е извършено в условията на повторност и при какви обстоятелства е осъществено това, така както е сторено в наказателното постановление. Подобна процесуална ситуация е недопустима, тъй като със съставянето на АУАН е образувано административнонаказателното производство и следва да наказаното лице да се предявят всички фактически обвинения още при стартиране на производството, така щото същото да има възможност да се защити срещу тях изначално. Прочее обективно не е имало пречка тези обстоятелства да залегнат в АУАН, доколкото е било във възможностите на актосъставителя да извърши проверка по същите, разполагайки с информационния масив от база 3 данни на КАТ.
На следващо място, както по-горе се посочи, в наказателното постановление нарушението не е било коректно възведено, тъй като наказващият орган е подвел деянието общо по чл.6, т.1 от ЗДвП и не е посочил конкретната хипотеза, при което е реализирано същото. В тази връзка следва да се приеме, че нарушението е осъществено чрез различните изпълнителни деяния, визирани в цитираната разпоредба, което не отговаря на фактическите обстоятелства. Тоест налице е разминаване между фактическото и юридическото обвинение, което също е процесуално недопустимо и като порок засяга правото на защита на наказаното лице.
Всъщност касае се за нарушения на процесуалните правила на чл.42, т.4 от ЗАНН, досежно АУАН, и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, досежно НП, изискващи като техни задължителни реквизити пълно, точно и ясно посочване на описание на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Констатираните нарушения са от категорията на съществените, тъй като пряко засягат правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем, доколкото го поставят в ситуация да гадае какво нарушение е осъществил, при какви фактически положения е сторено това, тоест кои факти и обстоятелства следва да оборва, както и кой е нарушеният закон.
Визираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата съдебна инстанция, предвид контролните функции на същата.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата страна да ги заплати.
Ето защо, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 21-1030-000621 от 05.02.2021г. на Началника Група към 4
ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, на С. Д. В., ЕГН **********, от гр.Пловдив, *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
За горните изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По изложените мотиви
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-000621 от 05.02.2021г. на Началника Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл.183, ал.6, вр.ал.5, т.1 от ЗДвП, на С. Д. В., ЕГН **********, от гр.Пловдив, *** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършено административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на С. Д. В., ЕГН **********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5