Решение № 269 от 15.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Русе, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. В.ев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Венцислав Д. В.ев Административно наказателно дело № 20264520200333 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. В. Ч. до Районен съд-Русе против Наказателно постановление № 25-1085-004066/15.01.2026г. на Началника на група към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Русе, с което за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.2 пр.4 от същия закон му било наложено наказание “глоба” в размер на 153.39 евро /300 лв./ Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; не се явява и упълномощеният му процесуален представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Районна прокуратура – Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2025г. в гр.Русе по бул.”България” на изход от бензиностанция „Европа“ управлявал влекач „Мерцедес“ с ДК № ..... и прикачено към него полуремарке с ДК № ..... В един момент отпред вдясно до влекача спрял л.а. „БМВ“ с немски регистрационен номер SZA48, който също изчаквал да се включи по бул.“България“ посредством десен завой.

Жалбоподателят не забелязал този автомобил и при потегляне с цел последващо извършване на маневрата десен завой първоначално ударил с дясната част на предната си броня, а впоследствие се протрил и в лявата странична част на автомобила, като основното поражение било върху предната лява врата. Бил извикан екип на полицията, като местопроизшествието било посетено от св.В. П., служител на „Пътна полиция“, който след като се запознал на място с ПТП и говорил с участниците в него съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, като приел, че нарушението е извършено от жалбоподателя в резултат на това, че не контролирал непрекъснато състава от МПС, който управлявал.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от 1

ЗАНН и от лице ,което има право на жалба.

Разгледана по същество е основателна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен и материалният закон. Неправилността се изразява в това, че жалбоподателят безспорно е допуснал нарушение на правилата за движение, но не по чл.20 ал.1 от ЗДвП (за каквото му е наложено наказание), а такова по чл.25 ал.1 от ЗДвП, което именно е обусловило и причинноследствения процес с настъпилите съставомерни последици. Доколкото това е изцяло ново фактическо положение, т.е. налице е еднакво наказуемо нарушение (пак по чл.179 ал.2 от ЗДвП), но при съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението за съда не съществува процесуална възможност за преквалифициране на нарушението по арг.чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН.

В случая от доказателствената съвкупност по делото не може да бъде установено дали към момента на удара леката кола се е движила или е била в пълен покой. От показанията на актосъставителя в съдебно заседание се установява, че след пристигането си на местопроизшествието жалбоподателят му е обяснил, че не е видял изобщо спрелия от дясната му страна лек автомобил, тъй като е бил в „мъртвата му зона“ и ПТП е настъпило именно в резултат на това.

На първо място следва да се посочи, че приложимата препращаща норма в случая е чл. 25, ал.1 от ЗДвП, а не чл. 20, ал.1 от с.з. Това е така, защото първата норма е специална по отношение на втората и важи правилото, че специалният закон дерогира общия.

Всъщност този извод се налага и от сравнителното тълкуване и граматическото тълкуване с разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП; отделно от това двете разпоредби чл.23 и чл.25 ал.2 от ЗДвП са с различно систематическо място в закона, видно от наименованието на разделите на Гл.II от закона – първата е озаглавена „Скорост и дистанция“. Намаляване на скоростта“ (Раздел IV), а втората „Маневри“( Раздел V) . В случая чл. 25, ал.1 от ЗДвП е специална норма по отношение на чл.20 ал.1 от с.з. и защото в чл. 76 от ППЗДвП потеглянето на МПС изрично е посочено, като вид маневра, а деянието извършено от жалбоподателя е възникнало именно при потегляне на управляваната от него товарна кола. Хипотезата на чл.

20, ал.1 от ЗДвП в случая е неприложима и по причина, че жалбоподателят не е бил в положение да не контролира непрекъснато превозното средство, което управлява - същият изобщо не е разбрал за опасността, която в случая се изразява в намиращия се непосредствено до управлявания от него камион лек автомобил. Под „контролира“ по см. на чл.20 ал.1 от ЗДвП следва да се разбира напр. заспиване, разсейване, отклоняване на погледа, неправилни действия с уредите за управление, всяка загуба на фактически контрол, която не произтича от несъобразена или превишена скорост, каквито в случая не са налице. Съдът намира, че в случая нарушението на правилата за движение, наказуемо по санкционния състав на чл.179 ал.1 от ЗДвП и което в причинноследствена връзка с настъпилите съставомерни последици е именно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП и по причина, съдържаща се в разпоредбата на чл.77 ал.1 от ЗДвП, съобразно която водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал, т.е. в случая жалбоподателят 2 не е изпълнил второто от тези си задължения.

Основното възражение на защитата за наличие на „мъртва зона“ за виждане е неоснователно и като такова следва да се остави без разглеждане. Дори и да се приеме, че спрелият до жалбоподателя автомобил е бил в "мъртвата му зона" за виждане, тъй като първият не го е възприел изобщо, тъй като не попадал в обхвата на десните му странични огледала, в случая не е налице отменителното основание по чл.15 от НК. Това обстоятелство обаче не освобождава от отговорност водача му, защото всяко начало на движение следва да бъде предшествано от убеждението на водача, че той има свободен път и с извършваното движение няма да застраши никой от останалите участници в движението.

Придвижването на едно МПС, вкл. и когато потегля може да се извърши правомерно само когато съществува пълна безопасност,че няма да се застраши някое лице или липсват други пътни препятствия както в случая. Законът не поставя изисквания по какъв начин водачът ще се убеди в безопасността на движението при извършване на маневрата потегляне - това е въпрос, който е предоставен на неговата преценка. При потегляне водачът трябва да бъде напълно убеден, че няма да засегне друг участник в движението. Очевидно е, че ако той предполага опасността по избрания от него път, няма да извърши маневра, защото това ще доведе до настъпване на ПТП. Когато водачът изобщо не е в състояние да възприеме опасността преди да потегли поради конструктивната особеност на превозното средство и в този случай той не се освобождава от задължението да се убеди, че е налице свободен път и липса на пътни препятствия за извършване на движението. Всяко придвижване на едно превозно средство без предварително убеждаване за свободен път е в разрез с изискванията на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Затова правила за движение изискват и вменяват в задължение на водачите да не се предприеме движение, щом водачът не е убеден, че с извършването му ще увреди друг участник в движението. При движението на пътните превозни средства "мъртвите пространства на виждане" са неизвинителни във всички случаи и в този смисъл отговорността за настъпилите вредни последици не отпада. По тези съображения съдът приема, че дори и в случая да е била налице "мъртва зона", то на това основание наказателното постановление не може да бъде отменено на основание чл.15 от НК.

Същевременно нарушението не може да бъде преквалифицирано за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП в такова по чл.25 ал.1 от с.з.

С оглед ненарушаване правото му на защита е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки - да не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и да не следва да се прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, т.е. в случая е налице първата процесуална пречка. Да се преквалифицира нарушението в такова по чл.25 ал.1 от ЗДвП би се достигнало до положение, в което за първи път и то във въззивната фаза на процеса по отношение на жалбоподателя да се вменят нови факти (фактически положения), за които той не е имал възможността да се защитава и това във всички случаи би нарушило правото му на защита. В този смисъл за съда не съществува правомощието по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН въпреки, че се касае за еднакво наказуемо административно нарушение.

3

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Разноски на жалбоподателя, въпреки представения договор за правна помощ, не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани нито с жалбата, нито в молба от 24.03.2026г.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.3 т.1 от ЗАНН ,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1085-004066/15.01.2026г., издадено от Началника на група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Ю. В.

Ч. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.179 ал.2 пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4