Решение № 517 от 26.05.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 517

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение – девети състав, на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ при участието на секретар ПЕНКА ГЕОРГИЕВА, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 350 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по две въззивни жалби, подадени от страна на ищеца Н.Б.Л. чрез пълномощник адв.С.К.,***,, като с едната въззивна жалба се обжалва решението постановено по правния спор, а с другата се обжалва решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК.

С първоначалната въззивна жалба от страна на ищеца, чрез адв. К., се обжалва Решение

№ 4191 от 04.11.2019г. на Районен съд Пловдив, ХІІ гр.с., постановено по гр. дело № 18424 по описа на съда за 2018г., в частта, относно отхвърлените претенции за обезщетения за имуществени вреди над 510 лв., както и се моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск за още 305 лв. обезщетение за имуществени вреди, и за още 185 лева обезщетение за неимуществени вреди, освен присъдените от първата инстанция, както и да бъдат изменени присъдените разноски, като бъдат уважени в пълен размер, а именно: както направени в заповедното производство, така и за установителния иск, съобразно представените документи и списъка по чл. 80 от ГПК. Заявява се от жалбоподателя, че неправилно от страна на Районен съд е кредитирането на втората съдебно-техническа експертиза, като според жалбоподателката, ако и да е приета по -високата стойност от заключението, мотивирайки както в заключението, така и защитата на заключението в съдебна зала, не е било подкрепено в пълнота и сериозна обоснованост, поради което не се съгласява с приетия от съда размер от 510 лв.Относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди се прави довод, че цените на едни стоки са най-различни дори в един град, в зависимост от вида на магазина, а какво оставало за цените на стоките, които доставят в магазините в градове като Пловдив и София, а още повече до специализирани за определена марка и най-вече цяла година по-късно, когато една колекция вече е поостаряла.

Обжалва се и определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се счита, че механичното намаляване наполовина на претенцията е крайно необосновано. Твърди се, че е вярно, че размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, но каква справедливост може да има при несъмнено установено и доказано виновно поведение на служителя на ответното дружество се сочи. Според жалбоподателката изживяното в момента на заливането й със струя бензин под налягане, съчетано с така естествената изненада, стрес, страх, и гняв, и уплаха едновременно, и всичко останало след недопустимото поведение на персонала, опитващ се да оправдае поведението на своя служител и да неглижира страданието на ищцата се заявява, че това не може да бъде оценено на 250 лева, а това е по скоро обидно и недопустимо, което според жалбоподателката не следвало да бъде адмирирано по каквито и да е съображения. В тази насока се обжалва постановеното решение, като се моли същото да бъде отменено от съдебния състав, в обжалваните части относно отхвърлените претенции за обезщетения за имуществени вреди над 510 лв., както и за неимуществени вреди над 250 лв., респективно, се претендира да се постанови решение, с което исковете да се уважат за още 305 лв. обезщетение за имуществени вреди, и 185 лева обезщетение за неимуществени вреди, освен присъдените от първата инстанция. Претендират се и разноски пред въззивната инстанция. Не са ангажирани нови доказателства по въззивното дело.

С писмен отговор на въззивната жалба от ответното дружество „Бе ПЕТ“ ЕООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. Р.А., се взема становище за неснователност на въззивната жалба, като не се споделят оплакванията, изложени в същата. Иска се потвърждаване изцяло на решението на първоинстанционния съд. Претендират се разноски, за въззивната инстанция. Не се ангажират нови доказателства.

Постъпила е и допълнителна въззивна жалба от адв. С.К., пълномощник на ищцата Н.Б.Л., с която се обжалва решение № 4933 от 19.12.2019 г., постановено по гр. дело № 18424 по описа на ПдРС,ХІІ гр.с. за 2018г..Изразяват се оплаквания, свързани с неоснователност на приетото второ заключение от съдебно-техническата експертиза. По изложени съображения в допълнителната въззивна жалба считат изводите на решаващия състав, че неправилно е поискано изменение на съдебното решение, в частта за стойността на дрехите, в резултат неточно сумиране за неправилни, необосновани и в разрез с правилата на нормалната логика, а това според жалбоподателя, съобразено с приетите в съдебното решение размер на стойността на увредените дрехи от 350 лева означава неправилност и необоснованост на допълнителното решение. В тази насока, се моли да бъде изменено допълнителното решение на първоинстанционния съд, в частта относно отхвърленото искане за наличие на очевидна фактическа грешка в изчисленията за имуществени вреди от 390 лв. и съответно да бъде постановено решение, с което да бъде прието наличието на очевидна фактическа грешка, в изчисленията до 510 лв. за имуществени вреди, както и да бъдат изменени присъдените разноски, като неотговарящи на реално направените и дължими от страна на ответника.

Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба, от ответното дружество „Бе ПЕТ“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник адв. Р.А., като се счита същата за неоснователна. Доказателствени искания не са налице.

В с.з. по въззивното дело пълномощникът на жалбоподателката адв. К. поддържа и двете въззивни жалби, оспорва отговорите на въззиваемата страна; не сочи нови доказателства. Адв. А., пълномощник на въззиваемата страна, оспорва и двете въззивни жалби, поддържа отговорите на въззивните жалби; не сочи нови доказателства; представя списък с разноски и договор за правна помощ и фактура за изплатен адвокатски хонорар по банков път.

Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивните жалби са допустими – подадени от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивните жалби по същество.

Въззивният съд констатира, че във въззивното производство страните не спорят относно установени с допустими доказателствени средства в първоинстанционното производство обстоятелства, съответно, наличие на противоправно бездействие от страна на лица в трудово правно отношение с ответника, както и настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от това бездействие. Не са спорни обстоятелствата и че от процесния инцидент- деликт на дата 16.08.2018г. са настъпили за ищеца, както неимуществени вреди свързани с преживени негативни емоционални изживявания, така и имуществени вреди, отнасящи се до повредени дрехи-дънкова рокля, марка „Паус джинс“, маратонки марка „Конверс, сутиен марка „Виктория сикрет“, всички закупени пролетта на 2018г., както и до стойността на използвани кремове за възстановяване на кожата след инцидента- крем „Фитомер“, спрей „Колуей“.

Спорни по въззивното дело, въведени и в оплакванията на жалбоподателя, са въпросите относно размера на претендираните обезщетения, както за претърпени имуществени вреди относно дрехи, обувки, така и за претърпени неимуществени, морални вреди. Предвид което въззивният съд след като взе предвид направените от жалбоподателя оплаквания, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови Решение № 4191 от 04.11.2019г.

, по реда на чл. 235 от ГПК-по съществото на спора, предмет на обективно съединени искове, предявени по реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 49 и чл. 45 ал. 1 от ЗЗД, районният съд излага съображения: От събраните по делото доказателства чрез разпит на свидетелите на страните съдът приема, че е налице противоправно бездействие от страна на лица в трудово правоотношение с ответника; т.е. такива лица, на които е възложена определена работа, както и че настъпването на вредите за ищцата е пряка и непосредствена последица от това бездействие. От доказателствата по делото събрани чрез показанията на свидетеля М. Т., кредитирани, като потвърдени и с писмени такива-копие от системен бон за посочено количество от общо 34.7 литра гориво, /лист 23 от делото/, съдът приема за вярно твърдението на ищеца за обема на вредите, а именно, че ищцата е била олята цялата с твърдяното гориво – бензин.

Предвид свидетелските показания, дадени от свидетелите и на двете страни, съдът приема, че ищцата, е носила рокля, сутиен и кецове, които били поляти от бензина, както и че е ползвала кремове за възстановяване на кожата след инцидента, /деликта от дата 16.08.2018г./, /така, св. Т./. Приема, че следва да кредитира второто по ред заключение на единичната СОЕ с вещо лице М.; при което приема, че стойността на дрехите, която подлежи на репариране е 350 лева. Т.е., съгласно заключението на в.л.Ал.М., съгласно което към датата на инцидента-м.август 2018г., максималната стойност, /и при вземане предвид, че към тази дата, вещите „не са нови“, вече/, на претендираните за повредени вещи, възлиза на сумите: 110 лева-за рокля марка „Паус джинс“, 80 лева – за сутиен марка „Виктория Сикрет“, 160 лв- за маратонки марка „Конверс“. Същевременно, обаче, районният съд приема, че следва да се заплати обезщетение и за използвани след инцидента кремове, като размерът им счита, че следва да е от общо 160 лева, като взема предвид данни по делото от онлайн аптеката „Фрамар“- за стойност на крем „Фитомер“ от 111 лева, както и за спрей „Колоуей“ – 49 лв; като приема и че липсват доказателства относно твърдението на ищеца, че е ползвала две опаковки крем „Фитомер“. При което, би следвало, сумирайки размерите на обезщетенията за повредените вещи от инцидента, съответно, 350 лв-стойността на дрехите-рокля, маратонки, сутиен, и 160 лв-стойността за двата кремове, общият размер на присъдено обезщетение за имуществени вреди да възлиза на сумата от 510 лева, а не – сумата от 390 лева, така както е постановено в обжалваното решение, в мотивите, както и в диспозитива на същото. Същевременно, само, при приемане на среден размер на дрехи, обувки, възлизащ, на сумата от 280 лева/двеста и осемдесет лева/, /съгласно заключението на в.л.М./, събран със сумата 160 лв, стойност на използвани за възстановяване на кожата кремове, общият размер на обезщетението за имуществени вреди,следва да възлиза на сумата от 440 лева, а не – както е постановено в решението – в мотивите, и в диспозитива на същото – сумата от 390 лева.

Предвид гореизложените обстоятелства въззивният съд приема, че следва да се кредитира заключението на вещото лице М., тъй като същото е по-обосновано с оглед на по-конкретно поставените му задачи, в сравнение със заключението на вещото лице Р.. От друга страна, поради липса на достатъчно данни за размера на иска съгласно чл. 162 от ГПК, съдът има възможност да определи размера, като в случая ползва и заключението на вещото лице М.. В настоящия случай, няма достатъчно данни за индивидуализация на вещите- дрехи, обувки, за които се търси обезщетение, като същите са посочени само по марки, без модели, не са и налични, поради което е резонно обезвредата им да бъде по средноаритметичната стойност между минимална и максимална стойност, в общ размер възлизаща на сумата от 280 лева, съгласно заключението на вещото лице М.. Поради което въззивният съд намира, че в общ размер обезщетението за имуществени вреди възлиза на сумата от 440 лева, /като приетата стойност от 160 лева, за двата крема използвани за възстановяване на кожата, не се оспорва от жалбоподателя/.

Предвид което въззивният съд приема, че в тази част решението на районния съд следва да бъде отменено- в частта, с която отхвърля иска над размер от 390 лева до размера от 440 лева, /в рамките на пълния предявен размер от 815 лева/, като неоснователен; като вместо него бъде постановено решение, с което искът се уважава за разликата от 50 лева – обезщетение за имуществени вреди от деликт на дата 16.08.2018г.

Разпечатката съдържа 23 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c97629b-6b52-463c-b72a-13b3c3ea6ba5