Решение № 348 от 11.11.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Карлово, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101423 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗЗД, разглеждано по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че със съобщение по ч. гр. д. № 686/2016 г., по описа на Районен съд Н.П. получено на 27.07.2021 г., ищецът бил уведомен чрез „Б.Д.С.К.“ ЕАД (цедент) за указания на заповедния съд за предявяване на иск относно вземането, предмет на заявлението срещу Е. Х. Ш. с ЕГН **********, поради връчена покана за доброволно изпълнение по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Относно активната процесуална легитимация на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД да предяви иск по чл. 422 от ГПК. Въз основа на подаденото на 02.08.2016 г. от „Б.Д.С.К.“ ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на 417 от ГПК, било образувано ЧГрД № 686/2016 г. по описа на Районен съд - Нови Пазар. По посоченото дело били издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 04.08.2016г. в полза на заявителя „Б.Д.С.К.“ ЕАД срещу кредитополучателя Е. Х. Ш.. След снабдяване със заповед за изпълнение на парично изпълнение и изпълнителен лист, заявителят по ЧГрД № 686/2016 г., по описа на PC Н.П. „Б.Д.С.К.“ЕАД, по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 08.12.2016 г.

(договор за цесия), прехвърлил на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор и Е. Х. Ш., като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011г. По силата на 1 договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Б.Д.С.К.“ ЕАД и като такъв се ползвал от издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Предвид горното за „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД в качеството на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Б.Д.С.К.“ ЕАД) бил налице правен интерес в законоустановения едномесечен срок и на основание чл. 422 от ГПК да предяви иск за установяване на вземането по договор за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011г. срещу Е. Х. Ш. с ЕГН **********. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл. 422 от ГПК, легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Ето защо, цесионерът „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Б.Д.С.К.“ ЕАД били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че няма качеството „банка“. В този смисъл е била практиката на ВКС, обобщена с определение № 665/04.11.2019г. по ч.т.д. 2390/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 102/24.02.2020г. по ч.т.д. № 2643/2019г., на ВКС, IІ т.о.

Основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД били следните: На 18.01.2011 г. между „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор и Е. Х. Ш., ЕГН ********** като кредитополучател бил сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. с кредитен лимит ****.00 лева. Уговорен бил променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил в размер на 21.95 % годишно. Кредитният лимит се усвоявал по сметка на кредитополучателя с IBAN *** ****************. Съгласно чл. 1 от договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г., неразделна част от него били общите условия по договора и условията за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.С.К.“ ЕАД, Приложение U9, които били представени на кредитополучателя и приети от него, с подписване на договора. Съгласно чл.

12, ал.2 от общите условия, за усвоената част от кредитния лимит клиентът заплащал променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, посочен в условията, която се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума. Страните по договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. приели, че обслужването на кредита ще бъде по реда на глава IX от общите условия, при условията на чл. 28 до 33. На основание чл. 25, ал.2 от общите условия към договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г., срокът на ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на картата. Банката издавала картата със срок на валидност, определен в условията, в рамките на който клиентът можел да използва картата. Срокът на валидност на картата изтичал в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата й страна. (чл.17, ал.1 от общите условия). Съобразно чл. 17, ал.2, след изтичане на срока по ал.1 се издавала нова карта с нов срок на валидност. Картата не се преиздавала, в случай че до 2 края на месеца, предхождащ този, в който изтича срокът й на валидност, клиентът подаде писмено искане за прекратяване на договора. Поради затруднения в погасяването на сумите по кредитната карта и на основание чл.

30, ал.3 във с чл. 31 и чл. 32 от общите условия, Б.Д.С.К.“ ЕАД пристъпила към обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост до ответника било извършено чрез нотариална покана peг. № 3183, том.1, акт 156, по описа на *** П.А. с район на действие PC Нови Пазар и peг. № *** от НК. Поканата била връчена на Е. Х. Ш. на 09.05.2016г., по реда на чл. 47 от ГПК, след извършени три посещения на адреса в гр. Н.П. ул. С.П. ***, съответно на дати: 14.04.2016г., 16.04.2016г. и 19.04.2016г. и залепено уведомление по чл. 47 от ГПК на 19.04.2016г. в 13:30ч. На 02.08.2016г. „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор предприела действия по снабдяване с изпълнителни титули и подава заявление по реда на чл. 417 ГПК пред Районен съд - Нови Пазар. Образувано било ЧГрД № 686/2016г., по описа на PC Нови Пазар. Със заповед № 333 от 04.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 642 от 04.08.2016 г., издадени по ч. гр. д. № 686/2016 г. по описа на PC Нови Пазар въз основа на представено извлечение от счетоводните книги на „Б.Д.С.К.” ЕАД, кредитополучателят Е.

Х. Ш. бил осъден да заплати неизплатеното договорно задължение към „Б.Д.С.К.” ЕАД, а именно: 785.17 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; 367,36 лева - редовна лихва за периода 23.12.2014г. до 02.08.2016г.; 3,08 лева - лихвена надбавка за периода от 26.06.2015г. до 02.08.2016г.; 104,19 лева - заемни такси, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 325.00 лв. по ч. г. д. № 686/2016г. по описа на PC Нови Пазар. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 08.12.2016г. (договор за цесия), „Б.Д.С.К.” ЕАД, прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Б.Д.С.К.“ ЕАД като кредитор и Е. Х. Ш. като кредитополучател по договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 01.08.2011г. В подкрепа на гореизложеното, прилага писмено потвърждение от цедента „Б.Д.С.К.“ ЕАД до „О.Т.П.Ф.Б.” ЕАД за станалото с договор за покупкопродажба на вземания от 08.12.2016 г. прехвърляне на вземанията и извлечение от приемо-предавателен протокол към договора за покупкопродажба на вземания от 08.12.2016 г., в който било включено и процесното вземане. На базата на изрично пълномощно, предоставено от „Б.Д.С.К.“ ЕАД, изпратили от името на цедента уведомително писмо с баркод *PSFA********** за прехвърляне на вземането до кредитополучателя Е. Х.

Ш.. Видно от известието за доставяне било, че писмото не е достигнало до адресата, върнато е в цялост, с отбелязване, че „Получателят се е преместил на друг адрес“. Предвид горното счита, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и практиката на ВКС: решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о. Независимо от гореизложеното, в случай че съдът приеме, че длъжникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително 3 писмо, то моли да счетете, че той е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В този смисъл било решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о. На основание издадените по ч. гр. д. № 686/2016г. по описа на PC Нови Пазар изпълнителни титули по молба на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД срещу длъжника Е. Х. Ш. било образувано изпълнително дело № 248/2021 г. по описа на *** Д.З., с peг. № *** на К***, район на действие ОС Шумен.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Е. Х. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Н.П. ул. С.П. 33 дължи на „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, район „О.“, бул. „К.А.Д.“ № ***, представлявано от И.Г.Д.М. сумата 785.17 лева главница, дължима по договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011 г., сключен с „Б.Д.С.К.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 367.36 лева, представляваща редовна лихва за периода 23.12.2014г. до 02.08.2016г.; сумата 3.08 лева, представляваща лихвена надбавка за периода от 26.06.2015г. до 02.08.2016г.; сумата 104.19 лева, представляваща заемни такси, за които суми е била издадена заповед от 04.08.2016 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ЧГрД № 686/2016г. по описа на Районен съд Нови Пазар. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът Е. Х. Ш. чрез назначения особен представител оспорва иска и всички обстоятелства, на които се основава.

В исковата молба не било посочено претендираните заемните такси в размер на 104.19 лв. на какво основание и за какъв период са начислени.

Ответникът Е. Ш. не бил уведомяван за твърдяното прехвърляне на вземането. За да породи действието си извършената цесия по отношения на длъжника, съгласно изричното правило на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, същата следвало да му бъде съобщена. Връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника не можело да се приеме, че представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД. Съгласно практиката на съдилищата решение № 782 от 05.08.2020 г. по в. гр. д. № 318/2020 г. на V състав на Окръжен съд Пловдив: „За да произведе действие извършената цесия, на основание чл.99 ал.4 от ГПК, е необходимо уведомлението за нея да е достигнало до длъжника. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване лично на длъжника (поради невъзможността му да доведе до знанието на длъжника цесията), нито на връчване на упълномощен от него адвокат (поради връзката на доверие, която се предполага по силата на договорно основание между длъжник и пълномощник). Представителната власт на назначения с акт на съда, особен представител спрямо отсъстващата страна е ограничена на основание чл.29 ал.5 във вр.с чл. 34 ал.5 от ГПК и той не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна на материалноправното отношение. С договора за цесия се променя една от 4 страните - кредитора. Освен това, изискването за съобщаване на цесията на длъжника има и още една функция - цесионерът да е сигурен, че вземането не е цедирано на трето лице, доколкото е възможно един кредитор да е прехвърлил вземането си по отношение на длъжника на няколко други лица, като конкуренцията между правата на новите кредитори се урежда с правилото, че титуляр на вземането е цесионерът, за който е съобщено най напред на длъжника. В този случай, назначеният особен представител няма как да направи възражение в тази насока, защото няма знание за останали осъществени цесии. Съобщаването не е елемент от фактическия състав, тъй като правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие между страните (договорът за цесия е консенсуален, неформален и каузален), но уведомяването има значение, за да може цесията да породи действие, както за длъжника, така и за третите за договора лица, респективно в тази връзка е и необходимост за целите на правната сигурност, с оглед на императивния характер на разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В този смисъл била и съдебната практика - определение № 567/18.09.2018г. на ВКС по т.д.№ 3153/2017г., II т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 74/27.07.2017г. на Апелативен съд - Бургас по в.т.д.№ 154/2017г.; решение № 65/15.01.2020г. на Окръжен съд -Пловдив, IX гр.с., по възз.гр.д.№ 1221/2019г., с което е потвърдено решение № 1134/22.03.2019г. на Районен съд -Пловдив, IX гр.с. по гр.д.№ 3495/2018г.; както и влязло в сила решение № 4136/03.12.2018г. на Районен съд - Пловдив, III гр.с., по гр.д.№ 3853/2018г.“ Не ставало ясно как е формирана редовната лихва и лихвената надбавка. Клаузите за лихва в договора за издаване и обслужване на кредитна карта D.M. от 18.01.2011г. били нищожни като неравноправни, поради обстоятелството, че не били съставени разбираемо, по ясен и недвусмислен начин относно това как точно е определена и начислена лихвата. По този начин не се позволявало на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Прави възражение и за изтекла погасителна давност на вземанията. Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Ищецът твърдял, че въз основа на издадените по ч.гр.дело № 686/2016г. по описа на PC Нови пазар изпълнителни титули било образувано изп. дело № 248/2021г. по описа на *** Д.З., с рег.№ *** на К***, район на действие ОС Шумен. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ По делото не били ангажирани доказателства относно прекъсване на давността.