Решение № 174 от 31.05.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Бяла Слатина, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101516 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК о т П. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бяла Слатина, ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, настоящ адрес: с. П., ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр.Бяла Слатина, ул.“Т.“ №20, чрез адв.Т. Н. от АК-Враца, против „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост 4, ул.Бизнес парк София №1, вх.А, ет.4, сграда 15, общ. Столична, обл. София (столица), с която е поискано да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 2534,71лв. /две хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, от която: 873,88лв. - главница, дължима по Договор за паричен кредит №PLUS-01095634/22.09.2007г., сумата в размер на 1130,23 лв., представляваща неолихвяеми вземания, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч.гр.д.№ 55/2011г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и 100,00лв. /сто лева/ - разноски на взискателя в изпълнителното произовдство, и 430,60лв. /четиристотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/ – такси по ТТРЧСИ, които суми са предмет на изп.д.№ 1135/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца..

Ищецът сочи, че с изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч.гр.д.№ 55/2011г. по описа на РС-Бяла Слатина е осъден да заплати процесните суми в полза на кредитора Б. П. пърсънал файненс“ ЕАД. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу него през 2013г. е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ В.Й.. Във връзка с образуваното дело ищцата е заплатила около 1000,00лв., като след временно лишаване на частния съдебен изпълнител от права делото е прехвърлено към архива на ЧСИ Ц.Н.. Твърди, че на 1

06.01.2021г. изпълнителното дело е перимирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Поддържа, че последното изпълнително действие е от 29.04.2015г.

Твърди, че по искане на ответника по делото, в качеството му на взискател, е образувано изп.д.№ 1135/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ във основа на издадения изпълнителен лист. Сочи, че със запорно съобщение от 16.05.2024г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Поддържа, че вземанията са погасени по давност.

Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Релевира доводи в подкрепа на исковата си претенция, представя доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който прави възражение за местна подсъдност, като счита, че искът е подсъден на СРС.

Оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист първоначалният кредитор е образувал изпълнително дело №1263/2011г. по описа на ЧСИ В.Й., рег.№ 721 към КЧСИ. Сочи, че е придобил вземанията по силата на договор за цесия от 13.07.2020г. Сочи, че погасителната давност е била прекъсвана многократно с различни искания за извършване на изпълнителни действия. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът с Определение №168/05.03.2026г. е оставил без уважение направения отвод във връзка с местната подсъдност по делото. С цитирания акт съдът е върнал на основание чл.130 от ГПК исковата молба в частта относно сумата в размер на 100,00лв. /сто лева/ разноски на взискателя в изпълнителното произовдство, и 430,60лв. /четиристотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/ – такси по ТТРЧСИ, като процесуално недопустима, и е прекратил производството в горепосочената част. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила.

По делото са приложени копия от изп.д.№ 1263/2011г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца и изп.д.№ 1135/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 03.02.2011г. по ч.гр.д.

№55/2011г. по описа на РС-Бяла Слатина, се установява, че ищецът П. Е. Г. е осъден да заплати на „Б. П. пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 837,88лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на стоки №PLUS01095634/22.09.2007г., сумата в размер на 345,04лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.03.2008г. до 20.08.2009г., сумата в размер на 290,35лв. – мораторна лихва за периода от 18.04.2008г. до 21.12.2010г., ведно със законната лихва за периода от 17.01.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 130,19лв.

Между страните не се спори, че въз основа на издадения изпълнителен лист е 2 образувано изп.д.№ 1263/2011г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца.

От приложеното по делото копие от изп.д.№ 1263/2011г. по описа на ЧСИ В. е видно, че с молба от 10.11.2011г. взискателят „Б. П. пърсънъл файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело за посочените по-горе суми, като е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. На гърба на приложения към изпълнителното дело изпълнителен лист е отбелязанo, че същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 06.01.2021г., като последното изпълнително действие е извършено на 29.04.2015г.

Съдебният изпълнител е изпратил уведомление на Г., получено лично от нея на 30.01.2012г., с което ищцата е уведомена за образуваното изпълнително дело.

От анализа на изпълнителното дело съдът установи релевантните действия по изпълнението, които имат отношение към правния спор и пресмятане на давността. Със запорно съобщение с изх.№5890/04.07.2013г. ЧСИ В.Й. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Видно от приложените справка във връзка с наложения запор са постъпили парични средства по сметка на съдебния изпълнител на 29.04.2015г.

С молба с вх.№ 16708/10.12.2020г. до ЧСИ В.Й. „Еос матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело 1263/2011г. поради изкупуване вземането на първоначалния взискател въз основа на сключен между тях договор за цесия.

Приложено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията – неполучено от Г.. Новият взискател е възложил ЧСИ Йотов да наложи запор на сметките на ищцата в настоящото произовдство.

Със съобщение за прекратяване от 25.01.2021г. съдебният изпълнител е уведомил Г., че прекратява делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като делото е прието за продължаване от ЧСИ Ц.Н. с рег. № 756 към КЧСИ е образувано с №4192/2020г..

С молба от 26.04.2024г. „Еос матрикс“ ЕООД е поискал от ЧСИ И.Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ образуване на изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, като е възложил на ЧСИ Ц. всички действия по чл.18 от ЗЧСИ.

По делото е приложено споразумение за разсрочване на процесното задължение от 27.08.2020г., сключено между страните по делото, от което се установява, че ищцата Г. и ответното дружество са разсрочили процесното вземане. Приложен е погасителен план.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 2534,71лв. /две хиляди петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и една стотинки/, oт която: 873,88лв. главница, дължима по Договор за паричен кредит №PLUS-01095634/22.09.2007г., сумата в размер на 3

1130,23 лв., представляваща неолихвяеми вземания, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 03.02.2011г. по ч.гр.д.№ 55/2011г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и 100,00лв. /сто лева/ - разноски на взискателя в изпълнителното произовдство, и 430,60лв.

/четиристотин и тридесет лева и шестдесет стотинки/ – такси по ТТРЧСИ, които суми са предмет на изп.д.№ 1135/2024г. по описа на ЧСИ И.Ц. с рег.№ 899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това твърдение представлява нов факт по смисъла на чл.439 от ГПК, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист от 03.02.2011г.. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 03.02.2011г. по гр.д.

№55/2011г. по описа на РС-Бяла Слатина е видно, че заповедта е влязла в сила на 03.02.2011г., от която дата е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни дела тече от 26.06.2015г. Между страните не спори, че изпълнително дело №1263/2011г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-Враца е образувано по 4 молба на взискателя „Б. П. пърсънъл файненс“ ЕАД от 10.11.2011г., предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ).