Определение № 410 от 30.09.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 410 гр. Варна, 29.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500470 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1164/05.07.2021г., постановено по гр.д. № 1701/2020г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на ИЛ. Б.

Т., ЕГН ********** сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като инспектор по приходите в НАП - Варна в дирекция "Контрол", отдел "Проверки") чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, хипертонична болест, влошаване отношенията с Ивелина Кирчева Иванова – майка на сина му Давид и сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди: платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, и медийно отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по ДП № 518/2015 г. по описа на ОД МВР Варна, прекратено с постановление от 11.04.2017г. в частта по обвинението, че е укрил данъчни задължения в особено големи размери и в условията на продължавана престъпна дейност и по чл. 255, ал. 1, т. 2 от НК, по което е бил оправдан с присъда № 18/17.12.2018 г. по ВНОХД № 370/18 г. на ВАпС, влязла в сила на 29.10.2019 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 1

29.10.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията и е отхвърлил предявените от И.Т. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъдената сума от 10 000 лева до предявения размер от 100 000 лева и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата над 1 500 лева до претендираните 45 000 лева, която сума включва 42 000 лева неполучени заплати за период от 23 месеца и 1 500 лева, съставляващи разликата над присъдените вреди за заплатено адвокатско възнаграждение от 1 500 лева до предявения размер от 3 000 лева.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищецът ИЛ. Б. Т., чрез процесуалните си представители обжалва решението в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази му част. Твърди се, че макар съдът правилно да е посочил критериите, съобразно които следва да се определи справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди, не е извършил правилната им преценка, отчитайки установеното по настоящия казус. Оспорва се приетата от съда продължителност на наказателното производство като счита, че е търпял вреди още с образуването на същото през 2013г., а не от момента на повдигане на обвинението. Твърди, че съдът неправилно е индивидуализирал тежестта на престъплението като не е отчел характера и тежестта на престъплението, производството по което е било прекратено, не е извършена преценка на цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване, не са обсъдени в съвкупност всички релевантни факти и доказателства, установяващи претърпените неимуществени вреди, в резултат на което присъденото обезщетение се явява несъответно на характера и интензитета на тези вреди. Относно отхвърлената претенция за имуществени вреди се сочи, че неправилно съдът не е отчел действителното основание за извършените две уволнения, а именно воденото срещу него наказателно производство, което счита, че е предпоставило конкретните основания за прекратяване на служебното му правоотношение и претърпените 2 неимуществени вреди вр. неполучените заплати. Изложени са доводи по съществото на спора. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване изцяло на предявените искове.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Прокуратурата на РБ.

Прокуратурата на РБ от своя страна обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност на решението, основани на доводи за липса на мотиви относно това кои неимуществени вреди съдът е приел за доказани и подлежащи на обезвреда, какъв е извода на съда относно разумния срок вр. продължителността на наказателното производство, както и за необсъждане на всички възражения, с които исковете са оспорени. Твърди се, че от ангажираните по делото доказателства претендираните от ищеца вреди и причинната им връзка с воденото наказателно производство са недоказани, съдът не е отчел наличието и на други обстоятелства, от които ищецът е търпял вреди, че интензитетът на претърпените вреди е обичаен за характера и вида на повдигнатите обвинения, както и наличието на съпричиняване по см. на чл.5 ЗОДОВ. Счита също така, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ако такова се дължи е прекомерно. Относно претенцията за имуществени вреди се сочи, че присъденият размер за заплатено в наказателния процес адвокатско възнаграждение от 1 500 лева е прекомерен. Излагат се доводи и по твърденията на ищеца относно иска за имуществени вреди от неполучени заплати, независимо, че по това перо няма постановено осъждане на Прокуратурата. Иска се отмяна на оспорвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а в условията на евентуалност да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, съответен на конкретно установените по делото вреди и на съдебната практика по аналогични казуси.

В предвидения от закона срок ищецът е депозирал отговор по тази жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Така докладваните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни и отговарят на изискванията за редовност. Същите следва да бъдат насрочени 3 за разглеждане в о.з.с.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Не са налице хипотези, изискващи даване на указания от съда по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.11.2021г. от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Ищецът да се призове чрез процесуалните му представители на посочения във въззивната жалба съдебен адрес – гр.Варна, ул.“Ал.Дякович“ № 45, вх.В, офис № 8.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4