Определение № 802 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500813 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД, против Разпореждане № 3490/03.02.2025г., по ч.гр.д.№ 491/2025, ПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Прави се оплакване, че съдът неправилно е приел наличието на неравноправни клаузи в договора и е отхвърлил изцяло заявлението. Оспорва извода на съда, че клаузата в договора за кредит за поръчителство е неравноправна. Уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителството отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие на правата и задълженията на страните. Сочи, че длъжникът се е задължил при условията на свобода на договаряне да предостави гаранция чрез поръчителство на две лица, банкова гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лица в тридневен срок. Потребителят е избрал сключване на договор за поръчителство. По отношение на ГПР поддържа, че в закона е разписана формулата за определяне на разходите по кредита и същата не надвишава законовия максимум.

Отделно поддържа, че липсва необходимост от преповтарянето й в договора, както и други по-конкретни указания в тази насока. Не счита , че в ГПР следва да бъде включено като разход и възнаграждението на поръчителя. Поддържа и че неправилно заповедния съд не е приложил нормата на чл.23 от ЗПК като присъди главницата по договора. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът, като разгледа постъпилата частна жалба, намира, че същата е подадена в 1 срок, от лице, имащо право на жалба, допустима е, а по същество е неоснователна.

Пред районният съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК от жалбоподателя против длъжника К. И. И. за когото се твърди да е заемател. В заявлението се твърди, че заявителят е цесионер , изкупил вземането на поръчителя Файнешъл България“ ЕООД, който е заплатил задължението на длъжника по договор за заем между последния и „Изи Асет Мениджмънт“ АД № 4884712/24.08.2023г. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит, сключен между кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД и кредитополчателя И.. От същия се установява, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 350лв., при лихвен процент от 40%, ГПР от 48,01%, предоставяне в тридневен срок на поръчителство от две физически лица с осигурителен доход над 1000лв., изискване да не са поръчители по други кредити, да не са кредитополучатели или банкова гаранция за срок – 30 дни след падежа на последната вноска или да представи договор с дружество-гарант, одобрено от заемодателя. Представен е договор за гаранция под същия номер и дата, както и погасителен план, в който е посочено, че в месечните погасителни вноски се дължи сума за покриване на възнаграждението при поръчителство. Общата сума подлежаща на връщане е 528лв.

Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че има вероятност за неравноправни клаузи в договора.

Настоящата инстанция намира, че на първо място заповедният съд е следвало да изиска от заявителя доказателства за установяване на активната му процесуална легитимация, доколкото претендира чужди вземания. Съгл. разясненията в т.4 от ТР №4/2014т.д.№4/2013, ОСГТК, ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя, като случай на позоваване на договор за цесия, то последният следва да бъде представен, както и да бъде представено уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането. Подобни указания и изискване на доказателства в тази насока не са направени в заповедното производство. Настоящата инстанция, обаче, намира, че доколкото договорът за кредит е вероятно недействителен, то ще е в състояние да се произнесе и без да обездвижва заявлението на този етап от производството.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че договорът за паричен заем е евентуално 2 недействителен поради наличие на неравноправни клаузи, нарушаващи правата на потребителя. Действително посоченият ГПР е под законоустановения максимум, но съществува обоснована вероятност същия да е заблуждаващ и да не отчита реалните разходи по кредита. В договора за кредит е предвидено задължително предоставяне на обезпечение, като посочените видове обезпечения в т.1 и т.2 на чл.4 от договора са практически неизпълними за заемателя. Същият е принуден в един изключително кратък срок да предостави гаранция чрез поръчителство от лица, по отношение на които са поставени едни твърде високи изисквания за доходи и кредитен рейтинг.

Същото се отнася и за изискването за предоставяне на банкова гаранция. Не може да се очаква от лице, търсещо заем в нисък размер, да разполага с възможности за осигуряване на банкови гаранции. Така е оставена третата възможност – предоставяне на обезпечение от дружество гарант, което е одобрено от заемателя. Договорът за гаранция е сключен с „Файнешъл България“ ЕООД на датата и под номера на договора за кредит. Възнаграждението на гаранта е включено в погасителния план и се изплаща на кредитора. По този начин кредотополучателят е задължен да заплати възнаграждение уж на гаранта, но практически на самия заемател, който по скрит начин си увеличава възнаграждението. „Изи асет мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файнешъл България“ ЕООД. Кредитополучателят е бил въведен в заблуждение относно разходите по кредита, т.к. му е вменено в задължение да сключи договор за поръчителство, с което да заплати едно скрито възнаграждение за кредитора. Това възнаграждение представлява сума, почти равна на главницата по договора за кредит.

Очевидно е че това възнаграждение не е включено в ГПР посочен в договора за заем. Така съществува вероятност тази клауза да цели заобикаляне на императивна норма на ЗПК относно допустимия максимум на ГПР, поради което и на осн. чл.31 от ЗПК е нищожна. Нищожността на тази клауза се приравнява на липса на посочване на реален ГПР, което пък е нарушение на чл.10, ал.1 , т.10 от Закона. Така , на осн. чл.22 от ЗПК договорът за заем се явява недействителен. При съпоставка на стойностите на обявения ГПР, с размера на дължимото възнаграждение на поръчителя е налице голяма вероятност това скрито възнаграждение да не е включено в разходите, съставляващи ГПР. Това , от своя страна съставлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора за кредит.

Съгл. чл.23 от ЗПК в случаите на недействителен договор за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски.

Тази уредба е основана на забраната за неоснователно обогатяване, като законодателят приема, че независимо от недействителността на договора, заемателят дължи връщане на полученото без основание. В случая, обаче, заявителят не е заемодателя предоставил паричен заем, а цесионер на вземане по недействителния договор. Същият не е легитимиран за получи сумата, дължима по реда на чл.23, т.к.

3 това вземане не е предмет на цесията. Ето защо подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение следва да бъде отхвърлено.

Поради идентичност на крайния резултат, макар и по различни съображения обжалваното разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3490/03.02.2025г., по ч.гр.д.№ 491/2025, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4