Решение № 199 от 15.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110101837 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. Ш., чрез адв.

М. М. - ПАК, срещу "ВИВА КРЕДИТ" АД - град София искова молба. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за кредит „Violeta” от 09.02.2022 година, по силата на който ответното дружество е предоставило кредитен лимит на ищеца в размер на 2 200.00 лева. Посочва, че в чл. 4, ал. , т. 2.2 от договора е предвидено, че кредитодателя се задължава да не променя лихвения процент по договора и същият да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят следва да заплати такса ангажимент. Освен това съгласно чл. 20, ал. 4 от договора е предвидено, че при забава за плащане на текущо задължение, кредитополучателят дължи кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа към договора. Навежда доводи за нищожност на клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 и чл. 20, ал. 4 от договора на основание чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 10а и чл. 33 ЗПК и поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, както и че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 и чл. 20, ал. 4 от Договор за кредит „Violeta” от 09.02.2022 година.

Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, който в срока по чл.

131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Процесуалният представител на 1 дружеството не оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по така посочения договор за кредит и отпусната с него сума, но развива съображения за неоснователност на предявените искове, като развива подробни съображения относно действителността на клаузите в договора, предвиждащи дължимостта на такса ангажимент и такса за разходи при забава. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъден направените от дружеството разноски по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество е предявило срещу Р.

И. Ш. обективно, кумулативно съединени насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на дружеството посочва, че на 04.01.2023 година дружеството е предоставило на Р. Ш. кредитен лимит в размер на 2 200.00 лева, който е усвоен изцяло – на 09.02.2022 година в размер на 2 000.00 лева и на 19.02.2022 година в размер на 200.00 лева, като с договора кредитополучателят се е задължил да заплати текущото си задължение в срок от 30 дни от усвояване на целия кредитен лимит, като в случай на усвояването му на части, срокът започва да тече от датата на първото частично усвояване. Посочва, че преди сключването на договора на кредитополучателят е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който са описани всички условия по договора, с които Р. Ш. се е съгласила. Твърди, че последната доброволно е избрала да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такса за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие. Посочва, че задълженията на ответника по насрещния иск по договора за кредит са в просрочие, като срокът за изпълнението им е изтекъл. Направено е искане Р. И. Ш. да бъде осъдена да заплати на „Вива Кредит“ ООД – град София сумата в размер на 2 005.40 лева – непогасена главница по Договор за паричен заем „Violeta” от 09.02.2022 година, както и сумата в размер на 115.90 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 09.02.2022 година до 04.08.2023 година. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата молба по него, като процесуалният представител на последния развива съображения, че договорът сключен между страните е недействителен, поради което и на основание чл. 23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. Не оспорва усвояването на кредитния лимит по договора, както и че ответникът по насрещния иск е заплатил на дружеството сумата в размер на 1 799.89 лева. Твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, доколкото уговорената договорна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва, че същият е нищожен и поради противоречието му с чл. 22 ЗПК, доколкото в същия липсва ясно разписана методика относно начина на формиране на ГПР. На следващо място счита договора за нищожен и поради 2 заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 22 ЗПК, доколкото с него са уговорени редица такси, неустойки и допълнителни разходи, а същите не са включени в ГПР. Направено е искане предявените насрещни искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените заверени копия на Договор за кредит „Violeta” от 09.02.2022 година, ведно с Тарифа за допълнителен пакет услуги; Справка погасителен план по договор за паричен заем № 5784304 от 09.02.2022 година /л. 6-9 и 37-46/, между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 2 200.00 лв. под формата на кредитен лимит, който се усвоява еднократно или многократно на части, като последният се е задължил да върне сумата, съгласно условията на договора.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2. от договора кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплаща такса ангажимент, която е в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесет дневен период от усвояване на главница/главници – чл. 4, ал. 1, т. 2.3. от договора.

В чл. 15, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава да предостави, съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора в срок до 5 дни от подписването му, като при непредставяне на такова съгласие се начислява в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главница, неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължи ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. В ал. 4 на чл. 15 пък е предвидено задължение на кредитополучателят в срок до 5 дни от подписването му, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, да предоставя Удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което е видно че няма задължения, както и Удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/негопасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка е част от текущото задължение и се дължи 3 в края на всеки тридесетдневен период.

Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора пък при забава за плащане на текущо задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към Договора (Тарифа за допълнителен пакет услуги – VIP обслужване по продукт „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие), до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита.

Разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените вземания от кредитополучателя по Договора.

Не е спорно между страните по делото, че ответницата е усвоила кредитния лимит по договора на две части на 09.02.2022 година – сумата в размер на 2 000.00 лева и на 19.02.2022 година – сумата в размер на 200.00 лева, както и че ответницата е извършила плащания за погасяване на задълженията си по договора за кредит в общ размер на 1 799.89 лева – на 18.07.2022 година сумата в размер на 190.00 лева, на 26.08.2022 година сумата в размер на 200.00 лева, на 24.10.2022 година сумата в размер на 145.00 лева, на 09.12.2022 година сумата в размер на 1 224.89 лева, на 06.03.2023 година 20.00 лева и на 31.03.2023 година 20.00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях Договор за кредит в максимален размер на 2 200.00 лева под формата на кредитна линия, като в чл. 11 от договора страните са уговорили реда за погасяване на задължението по договора. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

4

По отношение действителността на клаузата на чл. 4, т. 2.2. и т. 2.3. от договора, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит – чл. 10а, ал. 4 ЗПК. В случая по делото обаче таксата, предвидена в чл. 4 от договора – „Такса ангажимент“ се дължи срещу задължението на кредитора за „бездействие“– да не променя лихвения процент. Срещу нея не се предоставя никаква услуга, а срещу плащането на тази такса потребителят получава изпълнение на задължението за добросъвестно изпълнение на вече договорени условия. Освен противоречието на клаузата с посочените разпоредби, същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

2, т. 20 ЗЗП, тъй като срещу заплащането на таксата потребителят не получава услуга, а тъй като не е уговорена индивидуално, е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

От друга страна, в договора е предвидена и хипотеза, при която такса няма да се дължи - ако пълният размер на главницата е усвоен с подписване на договора, респективно при всяко частично усвояване на главници от кредитния лимит, но само ако са погасени всички дължими суми, в това число и главници преди съответното усвояване, т.е. дължимостта на таксата зависи изцяло от поведението на длъжника, а не дали „услугата“ е предоставена или не. Предвид изложеното и доколкото клаузата на чл. 4, т. 2.2 и т. 2.3 противоречи на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, същата е нищожна на основание чл.