Решение № 5959 от 06.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5959 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20211110167101 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „***“ ***, с която против В.

БЛ. БЛ., Л.Х. Б., П. ХР. Б., БЛ. ХР. Б. са предявени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба и уточнителна молба от 21.02.2022 г. ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 37, находящ се в гр. ***, пл. „***“ № 7, вх. В, ет. 2, аб. № 15275, като ответниците имат качеството битови клиенти на ТЕ и му дължат разделно, както следва: В. БЛ. БЛ.

– 5/8, а Л.Х. Б., П. ХР. Б. и БЛ. ХР. Б. – по 1/8 от следните суми: 4 867, 66 лв. – главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до окончателното изплащане; 1 141 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 05.08.2021 г.; 19, 30 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г.; 4, 95 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 05.08.2021 г.

Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 09.09.2021 г. по ч.гр.д. № 50573/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.

БЛ. БЛ., ЛЮБК. ХР. Б., П. ХР. Б. и БЛ. ХР. Б., с който оспорват исковете. Позовават се на изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „***“ *** /с предишно фирмено наименование „*** ***“ ***/ изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

1

Със заявление от 30.08.2021 г. „***“ *** е сезирала съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. БЛ. БЛ., Л.Х. Б., П. ХР. Б. и БЛ. ХР. Б. за сумата 4 867, 66 лв. – главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. ***, пл. „***“ № 7, вх. В, ет. 2, ап. 37, аб. № 15275 за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г.; сумата 1 141 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 05.08.2021 г.; сумата 19, 30 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г.; сумата 4, 95 лв. мораторна лихва за периода 31.08.2018 г. – 05.08.2021 г.

С разпореждане от 09.09.2021 г. е издадена исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя е присъдена и сумата от 120, 66 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от страна на длъжниците.

В срока по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че процесният имот е придобит от Х.Ц.Б. и В. БЛ. БЛ. в режим на СИО.

Видно от удостоверение за наследници от 28.05.2004 г., изд. от ***, Х.Ц.Б. в починал на 25.03.2004 г., като е оставил наследници по закон: В. БЛ. БЛ. – съпруга, Л.Х. Б. – дъщеря, БЛ. ХР. Б. – дъщеря и П. ХР. Б. – дъщеря.

Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че през исковия период ответниците са имали качеството съсобственици на процесния имот.

Представен е протокол от проведено на 08.10.2001 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ***, пл. „***“ № 7, вх. В, на което те са взели решение да се сключи договор с „*** ***“ ***, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „*** ***“ ***. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № ТС-629/11.10.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр.

***, пл. „***“ № 7, вх. В като възложител и „*** ***“ *** като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „***“ *** – възложител и „***“ *** – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния имот: за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. на стойност 246, 99 лв. за доплащане и за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. на стойност 299, 58 лв. за възстановяване.

Представени са 2 бр. формуляри за отчет за процесния имот от 20.06.2019 г. и 11.06.2018 г., подписани за клиент.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице 2

В.Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Фирма „***“ *** извършва дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като изчислява реално потребеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база. Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за 3 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО. Начислена е топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ – за 3 бр. потребители при норма на разход 140 л на обитател за денонощие в съответствие с чл.69, т.2 от Наредбата за топлоснабдяването, като в имота няма узаконен водомер за топла вода. През исковия период фирмата за дялово разпределение е изготвила две изравнителни сметки: за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. за сумата от 246, 99 лв. за доплащане, за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г. за сумата от 299, 58 лв. за връщане, като крайният резултат от изравняването за периода е сума за възстановяване в размер на 52, 59 лв.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 4 840, 31 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 4 892, 90 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 52, 59 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.07.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на 19, 30 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Е. И., че няма данни за извършени плащания за исковия период.

Констатира се задължение за цена на дяловото разпределение в периода м.07.2018 г. – м.04.2019 в размер на 19, 30 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или 3 ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Въз основа на отделените за безспорни между страните обстоятелства – че процесният имот е придобит от Х.Ц.Б. и В. БЛ. БЛ. в режим на СИО и представеното удостоверение за наследници на Х.Ц.Б. се налага извод, че със смъртта на Х.Б. СИО се е прекратила при равни дялове – по 1/2, като неговата 1/2 е придобита по наследяване от В. БЛ. БЛ., Л.Х. Б., БЛ. ХР. Б. и П. ХР. Б., както следва – по 1/8 за всяка от тях, на основание чл.5, ал.1, вр. чл.9, ал.1 ЗН.

Между страните е отделено като безспорно обстоятелството, че през исковия период ответниците се легитимират като съсобственици на процесния имот. Съдът намира, че дяловете в съсобствеността са, както следва: В. БЛ. БЛ. – 5/8 (притежаваната от нея 1/2 + придобитата по наследяване от съпруга й 1/8), Л.Х. Б. – 1/8, БЛ. ХР. Б. – 1/8 и П. ХР. Б. – 1/8. От качеството на ответниците на съсобственици на топлоснабден имот произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.