Решение № 2943 от 09.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. Пловдив, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330112845 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, ет. 8 против Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД.

При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск от „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877 против Х. А. Н., ЕГН **********, с правно основание по чл. 55 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на *** между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 200 лева. Страните уговори погасяването на кредита да стане на една 30-дневна вноска, като общият срок за погасяване на кредита е от 20.03.2024 г. до 18.04.2024 г. и при условията договорени между страните. След получаване на заемната сума, ответницата не е погасявала суми по договора за кредит, поради което същата е в неизпълнение на своите задължения.

Дължимата и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит е в размер на 200 лв. Съгласно договора за кредит, ОУ и погасителния план, кредитополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 6,66 лв., начислена за периода 20.03.2024 г. – 18.04.2024 г.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, моли ответницата да бъде осъдена да върне на ищеца незаплатената сума до размера на отпуснатата главница от 200 лв.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит *** от *** г., сумата от 6,66 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2024 г. – 18.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 08.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

1

При условията на евентуалност моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати сумата от 200 лв., с която същата се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна.

Излага, че макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитополучателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Твърди, че договора за паричен заем е нищожен и ответницата дължи по него връщане само на чистата главница, която е в размер на 200 лв. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на *** са сключили Договор за потребителски кредит ***, по силата на който на ответницата е предоставена в заем сумата от 200 лева, която следвало да погаси, ведно с дължима възнаградителна лихва в размер на 6,66 лева на една 30-дневна вноска, като общият срок за погасяване на кредита е от 20.03.2024 г. до 18.04.2024 г. Посочен е в договора годишен лихвен процент от 40,52% и ГПР в размер на 65%, както и размера на погасителната вноска с одобрено обезпечение- 226,66 лева и съответно без одобрено обезпечение- 266,06 лева. От приложения на л. 11 от делото погасителен план е видно, че освен главница в размер на 200 лева и възнаградителна лихва в размер на 6,66 лева, кредитополучателят дължи още заплащането на такса в размер на 20 лева и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 39,40 лева.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит ***, Приложение № 1 към него, Погасителен план към договора, Стандартен европейски формуляр, Общи условия на ищцовото дружество, Разписки за получената от Х. Н. сума по кредита и писмо от „Изипей“.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Р. Г. се установява, че след преглед на счетоводните справки и тези от кредитната сметка на ответника, доказващи усвояването на предоставената в заем сума се установява, че по процесния договор ответника Х. Н. е усвоила сумата от 200 лева на *** чрез „Изипей“ АД.

След преглед на счетоводните справки и справки от кредитната сметка на ответника Х. Н. експертизата дава заключение, че от същата не са постъпвали никакви погасителни суми по процесния договор към „Ай Ти Еф Груп“ АД от момента на усвояване на сумата до датата на предоставяне на информация от ответника- ***

Съдът кредитира заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

От приложеното на л. 115 от делото писмо от „Изипей“ АД се установява, че в периода от 19.03.2024г. до 18.04.2024г. не са намерени данни за извършени плащания в брой през системата на „Изипей“ АД с наредител Х. А. Н. в полза на „Ай Ти Еф Груп“ АД, като 2 последната има открити платежни сметки в процесния период.

При така установените релевантни за спора факти и обстоятелства съдът намира, че редявеният иск е доказан по основание и размер и следва да се уважи, по следните съображения.

Между страните не е налице спор относно факта на сключване на процесния договор, усвояването на заемния ресурс от 200 лева и параметрите на договора. От приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по договора ответната страна не извършвала никакви плащания. При доказателствена тежест на ответната страна да установи погасяване на дължимите по договора суми, същата не ангажира каквито и да е доказателства в тази насока.

Ответната страна е релевирала с отговора на исковата молба възражения за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Действително видно от погасителния план освен главницата от 200 лева и възнаградителна лихва в размер на 6,66 лева, кредитополучателят дължи още заплащането на такса в размер на 20 лева и неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 39,40 лева. Клаузата от договора предвиждаща заплащане на такса в размер на 20 лева е нищожна, тъй като съставлява разход по кредита, както и клаузата предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, тъй като по този начин се заобикалят изискванията на ЗПК и тези суми съставляват скрита печалба за кредитодателя, но същите не се отразяват на действителността на целия договор. Ищецът претендира единствено заплащането на главница в размер на 200 лева и възнаградителна лихва в размер на 6,66 лева и не претендира суми въз основа на клаузите, чиято нищожност констатира съда в мотивите на настоящия съдебен акт, поради което искът ще се уважи в пълен размер.

С оглед несбъдване на условието, под което е предявен, съдът не следва да се произнася по евентуалния иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на общо 1250 лева, от които- заплатена държавна такса в размер на 100 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева и депозит за в. л. в размер на 1250 лева, за същите е налице списък, приложен на л. 71 от делото и доказателства за реалната им направа.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.

„Сребърна“ № 16 сумата от 102,26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/ или 200 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит *** от **** г. и сумата от 3,41 евро /три евро и четиридесет и една стотинки/ или 6,66 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.03.2024 г. – 18.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 08.05.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Х. А. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ай ти еф груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.

„Сребърна“ № 16 сумата от 639,11 евро /шестотин тридесет и девет евро и единадесет евроцента/ или 1250 лева, представляваща направени по делото разноски.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4