Решение № 171 от 16.06.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Сливен, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20262200500227 по описа за 2026 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.Ч., в качеството му на пълномощник на Р. Й. К., ЕГН ********** от с.Г., общ.К. против решение № 926/30.10.2025г. по гр.д. № 3920/2024г. на РС – Сливен, с което са били отхвърлени предявените от жалбо ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.

№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък подателя против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша” №89Б искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му А. Х. М., ведно със законната лихва от 13.08.2019г. до окончателно изплащане на сумата.

1

Съдебното решение е било съобщено на страната на 05.11.2025г.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения 14 – дневен срок.

Решението е обжалвано изцяло като неправилно и необосновано. Съдът бил постановил немотивиран съдебен акт, в който не били обсъдени в цялост събраните в хода на делото доказателства. Неправилно съдът бил приел, че ищецът не попада в кръга на лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение, тъй като между него и починалия му брат не е съществувала дълбоко емоционална и силна връзка, надхвърляща обичайните отношения между братя. Решението на съда противоречало на задължителната съдебна практика на ВКС – ТР 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГНТК на ВКС. По делото била установена родствената връзка между починалото лице и ищеца, както и наличието на силна привързаност между тях, неразделност в живота и при упражняването на труд, дълбокото и продължително страдание на ищеца от настъпилата смърт на брат му. В този смисъл били показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът не бил взел предвид. Жалбоподателят счита, че съдът следва да уважи предявените искове като присъди обезщетение, което да е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Страната поддържа становището, че починалото лице няма никаква вина за настъпване на ПТП, съответно че не е налице съпричиняване от негова страна.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да уважи изцяло исковите претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00лв. и на законна лихва.

Страната е направила доказателствено искане съдът да допусне изготвянето на съдебно – психиатрична експертиза, която да установи психическото съС.ие на ищеца и преживените от него страдания след смъртта на неговия брат А. Х. М., като е формулирала пет въпроса.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

По делото, на 02.03.2026г. е депозирана и частна жалба от адв.Ч., в качеството му на процесуален представител на Р. Й. К. против определение № 503/13.02.2026г. по гр.д. № 3920/2024г. на СлРС, с което е била оставена без 2 уважение молбата на страната за изменение на решение 926/30.10.2025г. в частта на разноските. Обжалваното определение е било съобщено на страната на 23.02.2026г.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Неправилно съдът бил присъдил на ответната страна деловодни разноски в размер на 1629.00лв., от които 900.00лв. адвокатско възнаграждение.

Адвокатското възнаграждение било прекомерно по размер. Ответната страна била претендирала едновременно юрисконсултско и адвокатско възнаграждение, поради което следвало да се присъди единствено юрисконсултско възнаграждение. От друга страна липсвал надлежен договор за правна защита и съдействие. От представените по делото доказателства липсвали доказателства за надлежно заплащане на адвокатското възнаграждение. Моли се изцяло да се отмени решението на СлРС в частта на разноските. В условията на евентуалност се иска съдът да намали присъденото адвокатско възнаграждение.

В законния срок не е депозиран отговор на частната жалба.

В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и представител адв.Д., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява.

Процесуалният и представител – юрисконсулт Я., в писмено становище до съда заявява, че оспорва въззивната жалба катонеоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски за юрисконсулт.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

3

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Главният иск предявен от ищеца е с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. § 22 КЗ. Иска е от увредено лице против застраховател за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахован по договор за застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

В случая, ищецът в първоинстанционното производство е брат на А. Х.

М., починал в резултат на застрахованото събитие – настъпилото на 02.08.2019г. ПТП.

На първо място следва да се отбележи, че тълкувателните решения на ВКС не създават правни норми. Те само дават насока, в която съдът да постановява своите актове. В този смисъл няма значение, в кой момент е постановено ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС. От момента па приемането му, съдилищата са задължени при прилагане на правните норми да съобразят актовете си с него независимо дали правоотношенията са възникнали преди приемането му или след него. Тълкувателното решение „ тълкува“ вече съществуващи правни норми. Основанието за постановяване на дадено решение не е приемането на тълкувателно решение от ВКС, а наличието на правна норма към момента на възникване на правоотношенията между правните субекти. Предвид изложеното, съдът намира че възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.

По смисъла на ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от лица, които имат право да претендират 4 обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия (извън традиционно присъщите за тяхната родствена връзка) и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Съдът намира за основателни възраженията на ответника по иска за липсата на активна процесуална легитимация у ищеца. По делото са събрани данни за това, че ищецът е брат на починалия А. Х. М., че двамата са имали много добри отношения – не се карали, разбира ли се, често работели заедно с други членове на семейството (брали череши, лайка – св.К., св.К.), срещали се редовно – лично и с други членове на семейството (св.К.). Ищецът имал общо още 6 братя, четирима от които били починали. Той плакал за всички починали, но най – вече за А. М. (св.К.). Ищецът и починалият А. М. живеели поотделно, в отделни домакинства и квартири (св.Г.).

Всички тези данни сочат, че ищецът и починалият А. М. са имали много добри лични отношения, които обаче не са надхвърляли обичайните отношения породени от фактическото им родство на братя. Нормално и очаквано е братята да се обичат, подкрепят, търсят, работят при възможност заедно, но конкретно тази братска връзка няма данни да е надхвърляла обичайната привързаност между братя. Поради този извод, съдът намира, че не е налице изключението визирано в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д.

№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС и ищецът не попада в кръга от лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на близък поради наличието на особена близост породена от житейски обстоятелства.

Тъй като съдът приема, че не е налице положителната процесуална предпоставка – активна процесуална легитимация за разглеждане на исковата претенция, не следва да се обсъжда по същество основателността на предявения иск.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

5

По отношение на частната жалба относно присъдените на въззиваемата страна разноски, съдът съобрази следното:

Пред РС са били предявени два иска - главен за 5000.00лв. и акцесорен за лихви. Според Наредба № 1/2004г., чл.7, ал.2, т. 1 и 2, дължимото адвокатско възнаграждение по главния иск е 800.00лв, а по акцесорния иск 400.00лв., общо 1200.00лв. В хода на производството ответната страна е извършила разноски в размер на 700.00лв. – възнаграждение за ВЛ, 24.00лв. – такса за извършени справки от НБД „Население“ и 5.00лв. – такса за съдебно удостоверение. Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба изготвен от юрисконсулт. В хода на делото страната е упълномощила и втори процесуален представител – адв.В., която е взела участие в проведените по делото три съдебни заседания, представила е писмени доказателства по делото, изисквала е издаването на съдебни удостоверения и е осъществила процесуално представителство в очакваната пълнота. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че на адв.В. е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лв. Така общо дължимите разноски са в размер на 1629.00лв. В представения списък по чл.80 от ГПК, ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но съдът е съобразил осъщественото процесуално представителство от адв.В. и е присъдил на страната само адвокатско възнаграждение, но не и юрисконсултско.

Присъдените разноски са били оспорени от въззивника и по тях РС се е произнесъл с определение № 503/13.02.2026г., с което е отхвърлил молбата за изменение на присъдените разноски.

Въззивинят съд намира частната жалба за неоснователна. Ответната страна е претендирала разноски в размер по – малък от допустимия, приложила е доказателства удостоверяващи извършването на претендираните разноски. Адвокатското възнаграждение търсено от ответника е в размер по – малък от възнаграждението търсено от ищцовата страна, което говори за наличието на съответност в претенциите на страните. Районният съд правилно е преценил частичната основателност на претенции на ответника и не му е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая по- голямата част от процесуалната защита на страната е била осъществена от адв.В., 6 поради което е правилно да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.