Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4626 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1743/2026
Вид
Определение № 4626
Подписан
16.09.2026
В сила
16.09.2026
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Иванка Димитрова Дрингова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4626 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501743 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Народното събрание на Република България срещу Решение №826/05.03.2026г. по гр. д. №11024/2022г. на ВРС , 40 състав, в частите с което е осъдено Народното събрание на РБ да заплати на А. Д. Г., ЕГН**********, следните суми:

- 12233.13 евро /23 925.93 лева/, представляващи обезщетение за вреди в размер на неполучено нетно трудово възнаграждение поради уволнение със Заповед № 3022/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, за периода 08.07.2019 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от падежа на всяко задължение за месечно плащане – първо число на месеца, следващ този, за който се дължи, до погасяването му, които вреди са претърпени в резултат на приемане от Народното събрание на РБ на § 50, т. 4, б. „А“ от ПЗР на ЗИДЗКПО при нарушение на ПЕС и КРБ и бездействие да бъдат уредени правните последици от противоконституционния закон, на осн. чл.2в от ЗОДОВ;

- 1533.88 евро /3000 лева/, представляващи обезщетение претърпени неимуществени вреди – влошено здравословно състояние и емоционални и психически страдания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане, които вреди са претърпени в резултат на приемане от Народното събрание на РБ на § 50, т. 4, б. „А“ от ПЗР на ЗИДЗКПО при нарушение на ПЕС и КРБ и бездействие да бъдат уредени правните последици от противоконституционния закон, на осн. чл.2в от ЗОДОВ.

Решението не е обжалвано в останалите части – отхвърлителните такива 1 по исковете.

Във въззивната жалба се твърди, че решението относно законната лихва по първия иск е недопустимо, тъй като е присъдена такава от по-ранна начална дата от заявената в исковата молба. Решението в обжалваните му части е още неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. ВРС не е изследвал материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на Народното събраните по чл.2в от ЗОДОВ, което прави акта необоснован. Тъй като чл.4, пар.3 от ДЕС предвижда задължение за държавите-членки, но не поражда права пряко за гражданите им, евентуалното нарушение на нормата няма пряко отношение към правата на ищеца по делото, а чл.45 от ДФЕС е неприложим, защото не се касае до ограничаване на трудови права в различна държава-членка от националната на ищеца. Изводът на ВРС за пряка причинна връзка между обявената за противоконституционна норма и липсата на получавано трудово възнаграждение от ищеца е необоснован, тъй като НС на РБ с нищо не е попречило на ищеца да реализира труд през целия спорен период, напротив – липсата на средства е опосредена от липсата на активност в А. Г. да си намери друга работа близо две години. ВРС не е изложил мотиви по тези възражения на ответника. Отделно най-ранната дата, от която ищецът би могъл да претендира вреди, е решението на КС от 28.09. 2019г., а найкрайната – 17.03.2021г. Размерът на първия иск е мотивиран само със ССчЕ в нарушение на съдопроизводствените правила. Изцяло недоказан по предпоставки и основание е искът за неимуществени вреди, като никоя от заявените такива няма пряка връзка с изменената норма на ЗМ, впоследствие обявена за противоконституционна. По същество се моли за обезсилване или евентуално за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна – ищец по делото – депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред ВРС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетенията. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски пред ВОС.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна – евентуален ответник по делото – депозира отговор, с който поддържа позицията си пред ВРС за недопутимост на евентуалните искове срещу него, тъй като НС на РБ е процесуален субституент на Държавата, което изключва възможността за ангажиране на същата отговорност и от Държавата; отделно е недопустимо иск по специалния ЗОДОВ да се съчетава с евентуален иск по ЗЗД. Изцяло поддържа позиията си и за неоснователност на исковете поради липсата на законовите им предпоставки, в т.ч. причинна връзка на Д.ие с вреди, в която връзка излага сходни аргументи с тези на другия ответник (сега въззивник).

2

Без основание и напълно недоказан е искът за морални вреди, тъй като не от стрес от уволнението са били получени уврежданията на ищеца. При процесуални нарушения е било уважено и искането на ищеца по чл.214, ал.1 от ГПК относно законната лихва. Моли, в случай на уважаване на въззивната жалба, да бъде прекратено производството по исковете срещу Държавата или евентуално те да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

При извършената служебна проверка съдът констатира непълно внесена държавна такса за въззивно обжалване, доколкото предмет на възведения спор пред ВОС са два иска по ЗОДОВ, за което следват указания към въззивника, за процесуална икономия – дадени с настоящия съдебен акт.

При извършената служебна проверка съдът констатира и известна неяснота по претенцията за законна лихва върху обезщетението за неполучено трудово възнаграждение, за което следват указания към ищеца, също за процесуална икономия – дадени с настоящия съдебен акт.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

УКАЗВА на въззивника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи доказателства за доплатена на ВОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на още 2.56 евро над вече платената.

При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната, а производството по делото в съответната част – прекратено.

УКАЗВА на ищеца по делото, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да посочи конкретната начална дата, считано от която претендира законна лихва върху сумата по първия иск, както и да я обоснове с оглед сочената начална дата на деликта.

При неизпълнение на указанията срок решението, в частта по искането за законна лихва върху сумата по първия иск, ще бъде обезсилено.

3

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемливо решение. Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр. Варна, кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и н а тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4