Протокол № 942 от 19.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 942 гр. Пазарджик, 13.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220100695 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът Д. Г. П. – редовно призован, чрез адв. В. К., се явява лично, и се представлява от пълномощника си адв. К., редовно упълномощен с исковата молба.

За ответника О.К - редовно призван, се явява юрк. В, упълномощен с пълномощно приложено към писмения отговор. редовно

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

ЮРК. В: - Моля да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

А Д В . К.: - Уважаема госпожо председател, поддържам исковата молбата така, както е предявена. Във връзка с Ваше определение, в което ни е дадена възможност да взема становище по отговора на ответната страна и по конкретно по искането за направеното възражение за недопустимост, аз считам, че в настоящия казус то не е основателно, напротив, считам, че исковата защита на ищеца в настоящото производство и длъжникът в 1 изпълнителното е абсолютно допустима. Няма да се разпростирам на дълго и на широко, в тази насока има богата съдебна практика, бих цитирал в тази насока Определение № 410/20.09.2018 г. на ВКС, по ЧГРД № 3172/2018 г., също така Определение № 513 от 24.11.2016 г. отново на ВКС по частно търговско дело №1660/2016 г., също така, в този смисъл е и Решение № 76/07.05.2013 г. на ВКС, по гр.д. № 391/2012 г., съгласно което в мотивите на съответното решение в правото на ищеца е да заяви търсената си защита с отрицателен установителен иск, независимо дали е налице висящо изпълнително производство или не, при положение, че срещу него има изпълнителен титул. Освен това, и бих казал в практиката на съдилищата – Районни и Окръжни, също е възприето това тълкуване на Върховните съдии, че не сме изправени пред недопустимост на една такава искова претенция, тъй като определено наличието на изпълнителен титул засяга правна сфера на длъжника по едно изпълнително дело или пък на ищеца по едно дело по 124 ГПК. Това ми становище е свързано и с конкретика по настоящия казус, тъй като, както сте забелязали, госпожо председател, на моят доверител е връчена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Деница Станчева, в която покана – към която покана, са му връчени двата изпълнителни титула, а именно актовете за установяване на задължения. Единият акт е от 2013 г., другият акт е от 2017 г., като видно от самата покана за доброволно изпълнение, никъде в самата нея няма конкретизация на претендирана сума по акта от 2017 г., който е процесен към момента. Няма конкретизация на тази сума за коя от годините в този акт се касае.

Госпожо председател, безкрайно неясно е от самата покана за доброволно изпълнение и от връчения изпълнителен титул – точната сума е ясна четиристотин деветдесет и няколко лева, но не става ясно – три хиляди е по акта – по изпълнителния титул. Сумата 2975,28 лв. – претенцията ми се позовава на точната сума по Акта на Общината, актът от 17.08.2017 г. на О.к. сумата, която претендираме в петитумът на предявения от нас иск, сме я образували изцяло въз основа на акта за установяване на задължения, а именно № АУ 001996/17.08.2017 г. и поддържане за цялата сума. В този смисъл, претендираната главница и лихва, която смятаме че не дължи моят доверител е именно по този акт. Тъй като, само с две изречения още да изясня, безкрайно неясно за защитата на доверителя ми е становището на О.к, че видите ли, те не били претендирали цялата сума по този акт, поради това била 2 недопустима. Това, обаче, е право в случая на ищеца, да се защитава, при положение, че срещу него има изпълнителен титул за влязъл в сила акт. И освен това, ще забележите, че в кориците на делото се намира направеното от него възражение за изтекла погасителна давност на целите суми и по двата изпълнителни титула – актът от 2013 г., който не е предмет на този спор, тъй като Общината признава давността; и актът от 2017 г., и именно за актът от 2017 г. Общината дава становище, че сумите се дължат. Има го и точната кореспонденция по ел. кореспонденция между общината и ЧСИ, че се дължат сумите по този акт – в молбата им до ЧСИ, това е по пункт ІІ, с две точки, това е молбата за образуване. Няма прекратяване, госпожо председател, в останалата част, аз затова казвам. След това, на база на тези връчени актове и самата покана за доброволно изпълнение, правим възражение за изтекла погасителна давност – ние правим такова, има произнасяне на Общината с протокол. По допустимостта, смятам, че е допустим изцяло искът, а що се касае до експертизата, аз ще взема и отношение по доказателствата, аз считам, че експертизата е абсолютно ненужна. Ние не спорим въобще по техните изчисления и размери, тоест ако не е изтекла погасителната давност – да, такъв е размерът.

В обобщение, поддържаме, че цялата ни искова претенция е допустима, цялата, че е основателна, не оспорваме размерът, който твърдят че ние го дължим, но излагаме възражения, че са погасени по давност. Аз съм направил и възражение, че не се дължат, защото не е собственик. Твърдим, че нито една част от изпълнителното производство не е прекратена, изпълнителен титул има, изпълнението по отношение на моя доверител си продължава. Поправям се, към настоящия момент има частично прекратяване, а относно този целия изпълнителен титул, този акт от 2017 г. нямаме прекратяване само за това, за което те твърдят, че дължим, и за което ние претендираме, че не дължим цялата сума.

По тази покана за доброволно изпълнение, голямата сума е 9000 – около 10000 и нещо, тя се базира на базата на два изпълнителни титула – на два акта на Общината, и аз вече не претендирам за тази сума, която се базира на акта от 2013 г. В самия иск претендирам само част от сумите по изпълнителното дело, тъй като още с моето възражение, Общината отговаря, че приема за погасени по давност.

3

Твърдя, че моят доверител има накърнени права от това, че поначало по отношение на него има издаден акт за установяване на нарушение от 2017 г.

Вярно е, че Общината не е предявила пред съдия изпълнителя за принудително изпълнение целия акт. Правата на моя доверител са ощетени с това, че има изпълнителен титул с акт за установяване на задължения към Общината от 2017 г., поради това и претендираме, че всички задължения установени с този акт от 2017 г., макар и незаявени от Общината в съдебно изпълнителното производство, не съществуват, затова поддържам изцяло исковата претенция.

По доказателствата – да се приемат представените писмени доказателства, считам, че всичките за относими към спора, нямам възражения. Заявих относно искането за допускане на експертиза, че считам то не е абсолютно необходимо, тъй като въпросът е безспорен – ние не спорим и никъде не сме твърдели в исковата молба, че имаме някакви възражения срещу размера, който е определила по съответната база за изчисления Общината. Не оспорваме, че за акта от 2013 г., всъщност изпълнителното производство е прекратено – не оспорвам, още повече, че ни е връчен протокол, с който О.к, така както следва, е заявила, че признава и описва – това, което претендираме не е предмет на акта от 2013 г., това не е предмет на спора.

По същия начин само да довърша, за експертизата – не оспорваме размера на задълженията, не оспорваме и това, че не сме плащали, поддържаме, че тези задължения са се погасили по давност, включително и непредявените пред съдия изпълнителя.

Относно искането за това да се изиска от ДСИ – аз считам, че това също е излишно също, защото аз претендирам, освен това, че по давност е погасено задължението, претендирам, че в акта по 2013 г., сумите не следва да се начисляват на моя доверител, тъй като от април месец 2013 г. моят доверител не е собственик на този имот, тъй като с постановление на ДСИ, колегата го е приложил по делото, имотът е възложен на друг собственик. Твърдим, че и на това основание също не се дължи задължение от моя доверител, и при всички случаи по давността.

ЮРК. В: Уважаема госпожо съдия с оглед на днешните изявления, считам, че продължава да е неясна исковата претенция, тъй като изложените 4 факти и обстоятелства, а и правни доводи на адв. К., са в пълно противоречие на предявената искова претенция относно недължимостта на предявените за събиране вземания пред ЧСИ Деница Станчева по акт издаден през 2017 г, а именно по т. две от формулирания петитум, с оглед на което и изложените в отговора на исковата молба доводи относно недопустимост на исковата претенция, а и на правната природа на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, а именно, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, и тъй като с молбата за образуване на изпълнителното дело, която е сезиращият съдебният изпълнител документ, считам, че претенцията по чл. 439 ГПК , извън предявените за събиране суми в размер на 89,76 лв. – главница, 37,57 лв. – лихва и съответстващата лихва, съответно от датата на издаване на акта, това за данък недвижими имоти, ТБО 158,41 лв. лихва към 17.08.2017 г. – 66 – считам, че тази претенция е недопустима, тъй като не сме я заявили в изпълнителното производство. С оглед подаденото заявление за закриване на партида още през 2018-та година администрацията е реагирала и тези задължения са приети, че не съществуват, и с приложените справки за задължения към молбата за образуване на изпълнителното дело, които са представени на съда, това е видно, с оглед на което поддържам направеното искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковата претенция, поради несъответствие на разпоредбата на чл. 439 от ГПК и предявените за събиране вземания по изпълнителното дело.

По доказателствата, поддържам доказателственото ми искане за задължаване на СИС на РС Пазарджик, за представяне на заверен препис от изпълнителното дело, старото на което е продаден имотът, съответно изп.д.

№ 455/2012 г., Арх. № 98/14 г., с него ще установяваме и ще доказваме неоснователност на твърденията по т. 2 от петитума на исковата молба за недължимост на вземанията, поради това , че г-н П. не бил собственик и това установява недължимост. Напротив, твърдим, че до влизане в сила на постановлението за възлагане, той като собственик на имота има задължение да заплаща данъци и такси за имота. Твърдя че О.к не е участвала в разпределението на суми по изпълнителното дело, от там няма погасявания на предявените за събиране вземания, с оглед на което по т. 2 от петитума се доказва, че тази сума си е дължима, нямаме настъпили погасявания, не са постъпили преводи, не са извършвани плащания, с оглед на което сумите, така, както са предявени с акта и предявени за събиране по молбата за 5 образуване са в размера, който е дължим.

До април 2013 г. са си дължими от г-н П. – тогава е влязло в сила Постановлението за възлагане, но няма извършвани преводи.

Данъкът, който се дължи и е установен с оспорения акт е за периода от 01.01.2013 г. до влизане в сила на постановлението за възлагане, който е установен с оспорения акт.

Поддържаме искането за ССчЕ при така формулираните задачи, както са в отговора.

АДВ. К.: Аз отново се противопоставям на искането за ССчЕ, при положение, че няма никакъв спор за размера. Това е абсолютно излишно протакане на делото, а и натоварване на едната страна с разноски. Не оспорваме и датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, 18.04.2013 г., освен това е приложена и справка от АгВп, където също е отбелязано вписването, и аз съм го приложил, а колегата е приложил постановлението.

ЮРК. В: Уважаема госпожо председател, моля да задължите ищеца да изясни, отказва ли се от предявена искова претенция, в какъв размер. Тъй като, продължавам да твърдя, че е неясна исковата претенция. С оглед направените изявления в исковата молба съм взел надлежен отговор по всяко едно от твърденията. В днешно съдебно заседание имаме съответно изменение на исковата претенция, дори при недадена все още от Вас правна квалификация. Не става ясно какво точно оспорваме – суми в акта от 2017 г. – в претендирания размер в исковата молба не съществуват, това е спорен момент.