Определение № 1089 от 25.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1089 гр. Варна, 25.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900585 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Р. А., чрез адв. А. И. и адв. К. Р., срещу „ЕКО ЕГС“ ООД, ЕИК 201324605, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***-22, с която е предявен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на ОС на съдружниците на ответното дружество, взети по всички точки от дневния ред от първа до осма, обективирани в Протокол от 21.10.2024 г. на Наталия Стоева – нотариус с район на действие РС – Варна, вписА. с рег. № 114 в регистъра на Нотариалната камара, рег. № 1970 за нотариално удостоверяване на подпис и рег. № 1971, том 2, акт 23 за нотариално удостоверяване на съдържанието.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.

127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът е разпоредил препис от същата, ведно с приложените към нея доказателства, да се изпрати на ответното дружество, на основание чл. 367 ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕКО ЕГС“ ООД, е депозирал отговор на исковата молба вх. № 8235/21.03.2025 г.

Препис от отговора, ведно с приложенията към него, е връчен на ищеца на 27.03.2025 г., като в срока не е постъпила допълнителна искова молба, с което съдът намира, че процедурата по размяна на книжа е приключила.

По допустимостта на предявения иск:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за незаконосъобразност на решения, взети на ОС на съдружниците на „ЕКО ЕГС“ ООД от 21.10.2024 г.

Съдът приема, че предявеният иск е допустим.

Същият се квалифицира като такъв по чл. 74, ал. 1 ТЗ.

Сезиран е родово и местно компетентен съд.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, съдът намира, че производството следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове на осн. чл. 365, т. 3 1

ГПК.

На основание чл. 374, ал. 2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото определение, ведно с проект за доклад на делото.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представените от ищеца с исковата молба, както и представените от ответника с отговора, писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание. Съдът приема по делото и представеното от ответника веществено доказателство – магнитен носител – DVD. Във връзка с последното и на основание чл. 195, ал.

1 от ГПК, следва да бъде допусната служебно съдебно-техническа експертиза с вещо лице – компютърен специалист, който след запознаване със записите на представения носител да даде отговор на следните въпроси: „Колко записа и в какъв формат съдържа диска; може ли да бъде направен извод с какво техническо средство и кога са изготвени тези записи; налице си са данни за манипулация на същите преди да бъдат записани на представения по делото носител; възможно ли е и как да бъдат идентифицирани участниците в записите, както и да посочи какво е съдържанието на тези разговори“.

Съдът намира отправеното в исковата молба искане за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане за основателно и относимо към настоящия спор, поради което следва да бъде уважено. Възражението на ответната стрА. за недопустимост на доказателственото искане се преценява от съда като неоснователно.

В отговора на исковата молба ответникът също е отправил искане за допускане разпита на двама свидетели при режим на довеждане, което съдът счита за относимо към спора, с оглед нуждата от попълване на делото с доказателствен материал.

Съдът счита за неоснователно искането на ответника за извършването на служебна проверка на посочените в отговора на исковата молба съдебни производства, доколкото ответникът е стрА. по тях и сам би могъл да се снабди с исканите доказателства, като при необходимост може да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване със същите.

Досежно искането за допускане на съдебно-оценителна експертиза, съдът намира искането за основателно, поради което същата следва да бъде изготвена по делото, като се даде отговор на поставените в отговора задачи.

Във връзка с горното, основателно се явява и искането на ответника да бъде задължен ищецът да осигури достъп до имотите, предмет на изследване на съдебно-оценителната експертиза, с цел извършване на оглед съгласно поставените по експертното заключение задачи, поради което следва да бъде уважено.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в 2 това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната стрА..

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца , на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от А. Р. А., ЕГН **********, в качеството му на управител и съдружник на „ЕКО ЕГС“ ООД, ЕИК 201324605, конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, с който е отправено искане за отмяна на решения на ОС на съдружниците на ответното дружество, взети по всички точки от дневния ред от първа до осма, обективирани в Протокол от 21.10.2024 г. на Наталия Стоева – нотариус с район на действие РС – Варна, вписА. с рег. № 114 в регистъра на Нотариалната камара, рег. № 1970 за нотариално удостоверяване на подпис и рег. № 1971, том 2, акт 23 за нотариално удостоверяване на съдържанието, като приети в противоречие с императивни материалноправни норми.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част Трета, глава 32 – „Производство по търговски спорове“.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад по т. д. № 585/2024 г. по описа на ВОС, ТО:

Ищецът твърди, че на 21.10.2024 г. било проведено ОС на съдружниците на „ЕКО ЕГС“ ООД, на което били взети решения в противоречие с повелителни законови норми и на дружествения договор на ответника, както и че накърнявали дружествени права. Сочи, че притежавал 250 дяла от капитала на насрещното дружество, представляващи 50% от него, с което обосновава и правния си интерес от настоящото производство. На посоченото 3

ОС били взети следните решения: обсъждане на получен отговор/обяснения във връзка с писмо-предупреждение за изключване по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ; за изключването на ищеца като съдружник; за уреждане на имуществените отношения във връзка с изключването на съдружник; за преразпределение на дяловете от капитала на дружеството с поемане на дялове и/или приемане на нови съдружници; за приемане на нов, изменен и допълнен дружествен договор/учредителен акт; за освобождаването на ищеца като управител на дружеството, както и други въпроси.

На 22.10.2024 г. в ТР при Агенция по вписванията било депозирано Заявление обр. А4 № 20241022164028 с искане за вписване на гореизброените решения на ОС на ответното дружество, обективирани в протокол от 21.10.2024 г. Счита по отношение на изключването му като съдружник, че липсвало виновно поведение, което би компрометирало дейността на дружеството или търговската му репутация. Сочи, че съображенията, изложени в писмо-предупреждение, не били относими към задълженията му като съдружник в ответното дружество, както и че липсвали доказателства за противоправно поведение от негова стрА.. Посочените като основание за изключване действия счита като такива по управление на дружеството, което не следвало да послужи като причина за изключването му като съдружник, а евентуално би било основание за ангажиране договорната му отговорност по чл. 145 ТЗ. Подкрепя становището си със съдебна практика.

На следващо място, ищецът твърди, че в протокола на ОС на съдружниците от 21.10.2024 г. било удостоверено единствено съдържанието и подписа на адв. Венцислав Марио Димитров, представлявал съдружника Л.С.Я., като липсвало удостоверяване от нотариуса по отношение на адв.

Антоанета Тонева Томова, в качеството й на пълномощник на съдружника А.

Р. А., което било в нарушение на чл. 137, ал. 4 ТЗ. В тази връзка счита, че решението, с което бил изключен като съдружник, не било взето валидно.

По-нататък, в т. 1 от дневния ред на ОС на съдружниците от 21.10.2024 г. сочи, че не било предвидено вземане на решение, а единствено обсъждане на отговорите от ищеца по писмо-предупреждение, което противоречало на ТЗ и на дружествения договор. Изразява съмнение, че волята на ОС била подменена от Л.С.Я.. По т. 2 от дневния ред ищецът твърди, че не били представени конкретни доказателства, удостоверяващи действителни загуби или финансови щети за дружеството. Посочва, че липсвала пречка да бъде учредено от ищеца ново дружество, в случая – „ЕКО ЕГС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което не предполагало, че последното ще има същия предмет на дейност като ответното дружество. Оспорва твърденията на съдружника Л.Я. за претърпян от последната психически тормоз. Счита, че същата целяла да поеме контрол над дружеството. Ищецът твърди, че през 2016 г. прехвърлил на Л.Я. дялове на стойност от 15000.00 лева, като през 2020 г. дяловете били изравнени.

По т. 3 и т. 4 от дневния ред сочи, че Л.Я. имала достъп до счетоводството на дружеството, противно на наведените от нея твърдения.

Счита, че последната си поставила за цел да се облагодетелства за сметка на ищеца. Оспорва и твърдението, че Л.Я. внесла номиналната стойност на дяловете на ищеца по банковата му сметка, липсвал и изготвен за месеца 4 счетоводен баланс. По т. 5 от дневния ред сочи, че липсвало изискуемото от закона мнозинство за приемане на нов учредителен акт. По т. 6 от дневния ред твърди, че решението по нея представлявало пореден опит за еднолично завладяване на дружеството от Л.Я.. Счита за неизпълнение изискванията по чл. 140, ал. 1 ТЗ. По т. 7 и т. 8 от Протокола излага, че решението по същество не било прието.

Отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕКО ЕГС“ ООД, с който се изразява позиция за неоснователност на исковата претенция. По отношение аргументите на ищеца по т. 1 от дневния ред на ОС на съдружниците счита, че посочената в исковата молба съдебна практика загубила актуалност, като цитира т. 3 от ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС. Счита за ирелевантно в какво качество – това на съдружник или на управител, ищецът е застрашил интересите на дружеството. Сочи, че Л.Я. и ищецът живеели заедно на семейни начала до средата на 2024 г., след което настъпил разрив в отношенията им. Счита, че А. се дезинтересирал от състоянието и управлението на ответното дружество, като заявил, че е учредил ново дружество, което ищецът желаел да развива, което обстоятелство ответникът сочи за установено със звукозапис.