Решение № 1332 от 09.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Бургас, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120105663 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Топлофикация-София“ ЕАД срещу Д. Х. П., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 490,58 лева, представляваща главница за доставена и ползвана топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в град С., ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 103,02 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 490,58 лева за периода от 15.08.2021 г. до 23.10.2023 г., сумата от 3,55 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда – 02.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 0,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3,55 лева за периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 285/26.01.2024 г. по ч. гр. д. № 418/2024 г. на РС Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че с ответникът, в качеството му на собственик на обект на потребление, находящ се в град С., *** за исковия период, е бил потребител на топлинна енергия за битови нужди. Сочи се, че „Нелбо” АД е осъществявало дялово разпределение, като ответникът не е заплатил сумата от 3,55 лева, представляваща главница за дялово разпределение за исковия период. Излага се, че срокът за плащане е до 45-дневен, считано от изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка се поддържа, че ответникът дължи и обезщетение за забава върху главниците за посочените по-горе периоди. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответницата, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение, като дадените от съда указания за предявяване на иск относно вземането са обусловили правния интерес на 1 кредитора за предявяване на настоящия установителен иск.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е подали отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се потреблението в обекта, като се твърди, че в исковия период радиаторите са били демонтирани от обекта и е подадено заявлениедекларация за нулева консумация. В тази връзка се сочи, че от представените по делото фактури е видно, че претендираните суми са начислени за подгряване на вода, но се оспорва такова да е извършвано, тъй като обектът е необитаем и в него няма потребление. Твърди се, че е невъзможно при показания на СТИ 123 м3 към 17.01.2020 г. да се начислят 409,45 лева при показания на СТИ 124 м3, тоест за 1 м3. Поддържа се, че в случай, че процесните суми са служебно начислени, то начисляването им е незаконосъобразно, тъй като съобразно чл.

69, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването разпредление по 140 литра е допустимо само за обитатели, а в случая жилището е необитаемо. Оспорва се претенцията за „такса сградна инсталация“ посочена във фактурата като „топлинна инсталация“. Противопоставено е възражение за погасителна давност за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

Третото лице – помагач „Нелбо” АД, конституирано на страната на ищеца, изразява писмено становище от 11.03.2025 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 23.05.2025 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 418/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответницата, е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявен иск по чл. 415 ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

С Нотариален акт № ***/*** г. по нот.д. № ***/*** г. на нотариус с рег. № *** НК ответницата е придобила процесния обект на потребление, представляващ самостоятелен обект в сграда ЕС, находящ се в град С., *** /л. 15/, а въз основа на подадено от нея заявление-декларация от 18.02.2016 г. на нейно име е разкрита партида при ищеца по делото /л. 18/.

Приети по делото са сключен между Топлоснабдителна агенция и ЕС, находяща се на адрес С., *** договор от 22.07.2002 г. /л. 20/ и сключен между ищеца и „Нелбо“ АД договор за дялово разпределение от 03.06.2020 г. /л. 30/. Към договора са представени и ОУ на ищеца /л. 38/.

Приобщен е Протокол от 10.07.2002 г. на Общо събрание на етажните собственици, взело решение за присъединяване на ЕС към топлопреносната мрежа. Протоколът придружен от списък на съгласилите се етажни собственици /л. 23 – л. 26/.

Представени по делото като писмени доказателства са: Фактура за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. /л. 27/, заявление за нулева консумация /наименувано заявлениедекларация/ от 12.11.2019 г. /л. 147/, изравнителни сметки и протоколи /л. 84 – л. 87/.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно2 техническа експертиза /л. 89/ се установява, че в абонатната станция в ЕС изразходената енергия е отчитана ежемесечно, като показанията са посочени в Приложение № 1 от заключението. Установява се, че абонатната станция за процесната ЕС е работила само на БГВ /битово горещо водоподаване/, като поради неосигурен достъп до процесния обект на потребление, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е извършена служебна корекция на топлинна енергия за БГВ за 51 м 3 , в съответствие с методиката за дялово разпределение и крайният размер на дължимите суми е определен след отразяване на изравнителни сметки и направени плащания. Дяловото разпределение се осъществява от „Нелбо“ АД, който е прилагал правилно методиката за дялово разпределение. Монтирания в абонатната станция общ топломер е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и към момента на отчетите е бил изправен.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза /л. 102/ се установява, че първоначално общата стойност за БГВ е 561,28 лева, която след частично сторниране с кредитни известия е коригирана на 408.17 лева, а след изравняването, осъществено от „Нелбо“ АД възлиза на 641,11 лева и след извършена корекция и прихванати три плащания от потребителя и надвнесени суми е получена като крайна стойност 494,13 лева за главници и 103,81 лева за лихви начислени до 23.10.2023 г., които съответстват на претенциите за 490,58 лева за БГВ и 103,02 за лихва, както и за претенциите за 3,55 лева за дялово разпределение и 0,79 лева за лихва.

По делото е депозирано допълнително заключение на вещото лице по съдебносчетоводна експертиза /л. 102/, в което са изследвани по сезони надвнесените от ответницата суми и как са осъществявани приспаданията им от последващи периоди. Установи се, че във всеки отоплителен сезон е имало надвнесени суми, които са приспадани от впоследствие възникнали задължения на ответницата, като към последното годишно изравняване – м.07.2024 г. са налице суми за възстановяване в размер от 30,10 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 418/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответницата, е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на установителния иск, срещу която е подадено възражение по чл. 414 ГПК и съобразно дадените от съда указания е предявен иск по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

В тежест на ищеца е да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже съществуващо между страните облигационно отношение, доставките на топлинна енергия за процесния период и размера на вземанията, дължими за тези доставки, спазване на предпоставки за служебна корекция, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да докажат направените правоизключващи възражения, включително възражението за погасителна давност.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал.

3.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139/ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г./.

Съгласно чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на 3 основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящото производство безспорно се установи, че ответницата е собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, за който са начислени процесните суми.

Относно съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д.

№ 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР 2/25.05.2017г. по т.д. 2/2016г.

ОСГТК на ВКС.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесните суми са начислени при спазване на изискванията за извършване на отчет – срокове, процедура, методика и цени, включително периодична проверка на общия топломер.

Установи се също така от констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза /л. 89/, че претенцията касае служебни начисления на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., поради неосигурен достъп до обекта на потребление, при спазване на методиката за осъществяването на служебните начисления. С оглед това, предвид неосигурения достъп за проверка и спазените нормативно установени правила за служебна корекция, съдът намира искът за главница за БГВ за процесния период за доказан по своето основание.