Решение № 20471 от 12.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20471 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110168383 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., с адрес за кореспонденция в г..., чрез пълномощника й адв. М. М., АК- Пловдив, със съдебен адрес в .., против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление в гр. София, район Средец, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.- управител, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, а при условията на евентуалност- чл. 26, ал. 1 предл. трето от ЗЗД и чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, за прогласяване нищожността на неустоечната клауза по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 696280/24.06.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 460,88 лв. при непредоставено обезщетение.

Твърди се в исковата молба, че между ищцата и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит № 696280 от 24.06.2022 г. Съгласно чл. 3 от договора ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 800 лв., а ищцата се задължава да върне сумата от 918,12 лв., като ГПР по кредита е 40,76 %, а ГЛП- 35,04 %. В чл. 11 ал. 1 от договора е предвидено задължение на заемополучателя да заплати неустойка в размер на 460,88 лв., разсрочена на седем вноски, като общото задължение по договора ставало в размер на 1379 лв. Счита, че налице е накърняване на добрите нрави, доколкото се стига до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че неустойката е в размер на 50 % от стойността на отпуснатия кредит, като по този начин се нарушавал принцип на добросъвестност и справедливост. Уговорената неустойка била необосновано висока, като излиза извън присъщите си функции. С нея се постигало неоснователно обогатяване, като по този начин се заобикаляла нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Твърди, че с нея се прехвърлял риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. По този начин в полза на кредитора се уреждало още едно обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Поддържа, че по същество неустойката представлявала възнаградителна лихва. Счита клаузата за неустойка за нищожна, доколкото същата не е индивидуално уговорена. Твърди, че налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото неустойката е следвало да бъде включена в размера на ГПР. С процесната неустойка се нарушавало 1 изискването размерът на ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. От своя страна, непосочването на действителния размер на ГПР в договора представлявало заблуждаваща търговска практика. Като излага тези съображения, ищцата моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 11 ал. 1 от договор за потребителски кредит № 696280 от 24.06.2022 г. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

С молба, озаглавена като „Писмено становище“, с вх. № 119246/10.04.2024 г. ищцата, чрез пълномощника си, моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа исковата молба. Представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита. Прави възражение за прекомерност на претендиранотот от ответника адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание на 16.05.2024 г. ищецът не се явява лично и не изпраща договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК процесуалният представител на ответното дружество не депозира писмен отговор. Предявява насрещна искова молба. В същата се сочи, че между „Сити Кеш“ ООД и А. М. е сключен Договор за потребителски кредит № 696280 от 23.06.2022 г., в изпълнение на задълженията си по който кредиторът е предоставил на заемателя сумата от 800 лв., която следва да бъде върната на седем вноски, заедно с уговорената договорна лихва, при ГПР 40,76 % и ГЛП 40,05 %. Твърди, че ищцата не погасила цялото задължение, макар да е настъпил падежът и на последната вноска. С тези обстоятелства ищецът по насрещния иск обуславя правния си интерес от предявяване на осъдителна претенция против А. М. за заплащането на сумата от 649,08 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 696280 от 23.06.2022 г., ведно със законната лихва от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

С насрещната искова молба / НИМ/ ответникът прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в НИМ задачи.

С молба с вх. № 125205/16.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител е оттеглил исковата си претенция в частта за стойността на възнаградителната лихва В срока по чл. 131 ГПК А. В. М. е подала отговор на насрещната искова молба, чрез адв. М. М., с който е оспорила насрещната искова претенция като неоснователна и недоказана. Доколкото процесният договор е потребителски по смисъла на ЗПК, то съдът следвало да следи служебно за нищожност на договора и наличие на неравноправни клаузи.

Поддържа, че Договорът за потребителски кредит № 696280 от 23.06.2022 г. е недействителен, доколкото не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В договора ГПР бил посочен единствено като стойност, но не било известно точно какви разходи са били включени. Посочва, че погасителният план не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В договора била уговорена неустойка, която по същество представлявала договорна лихва- допълнителна печалба за кредитора. Посоченият в договора размер на ГПР не отговарял на действителния, като последният надхвърлял законоустановения максимален праг. Твърди се, че и клаузата за договорна лихва била нищожна поради противоречието й с добрите нрави.

С отговора на НИМ А. В. М. прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи справка за извършени плащания по процесния договор за кредит. В условията на евентуалност прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора на НИМ въпроси. В случай на уважаванена иска моли за разсрочване на плащането на 10 месечни вноски. Поддържа, че е материално затруднено лице.

С молба с вх. № 158232/15.05.2024 г. ответникът, чрез законния си представител, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като поддържа НИМ. Представя справка за движения по процесния договор за кредит. Излага твърдения, че между страните им установени трайни отношения, доколкото същите вече са сключвали и преди договори при идентични условия, поради което оспорва да е налице липса на индивидуално 2 договаряне на клаузите по договора. Моли за присъждане на разноски в негова полза.

В открито съдебно заседание на 16.05.2024 г. ответникът не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е иск по чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, а при условията на евентуалност- иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за потребителски кредит № 696280 от 24.06.2022 г., съгласно който ответното дружество е предоставило на заемателя сумата от 800 лв., а ищцата се задължава да върне сумата от 918,12 лв., при уговорен ГПР по кредита40,76 %, а ГЛП- 35,04 %; наличието на неустоечно съглашение, предвиждащо заплащане на неустойка в размер на 460,88 лв. при неизпълнение от кредитополучателя на задължение да предостави обезпечение; обстоятелствата, от които произтича, че оспорената клауза е нищожна.

По предявения от „СИТИ КЕШ“ ООД срещу А. В. М. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, съдът е указал на ищеца „СИТИ КЕШ“ ООД да установи наличие на валидно сключен между страните по делото договор за потребителски кредит; усвояване на сумата от страна на кредитополучателя; изискуемост на вземането и размер на същото; както и че оспорените клаузи са били индивидуално договорени между страните.

Между страните по делото не се спори, че са сключили Договор за потребителски кредит № 696280 от 24.06.2022 г., съгласно който „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е предоставило на А. В. М. сумата в размер на 800 лв., която ищецът се е задължил да върне на 7-месечни вноски заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,05 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 40,76 %.

В чл. 5.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми- поръчител, който да отговаря на определени условия или банкова гаранция.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 460,88 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Сключеният между ищцата и „СИТИ КЕШ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В частност преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в 3 частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.