Решение № 171 от 16.09.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Троян, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101407 по описа за 2025 година

Настоящето дело е образувано по искова молба на И. С. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Ч.О., обл. Ловеч, ул. „Стара планина“ № 89, чрез адв.

Д. Г. от ЛАК, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК срещу „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13б, представител С.Т..

С определение № 218 от 14.04.2026 г. съдът е присъединил на основание чл. 213 от ГПК към настоящото дело гр.д. № 1450 от 2025 г. и № 1451 от 2025 г. и двете на Троянски районен съд за разглеждане в едно производство и издаване на общо решение по тях.

Предмет на настоящето производство са три договора за потребителски кредит от разстояние, сключени между страните, съответно № 250773 от 10.07.2025 г. за отпуснат кредит в максимален размер на главницата, който може да бъде усвоен 1 500 лева, № 143822 от 06.02.2025 г. за отпуснат кредит в максимален размер на главницата, който може да бъде усвоен на 700 лева и № 212604 от 21.05.2025 г. за максимален размер на главницата, който може да бъде усвоен в размер на 800 лева. И трите договора за еднотипни.

В молбата се излага, че по порцесните договори била уговорена лихва и общата сума, която ищцата следвало да върне е съответно: 1 545 лева, 712 лева и 824 лева за срок на погасяване 30 дни.

Съгласно клаузите на договорите била уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение в срок от 3 дни и общата сума, която ищ цата следвало да плати по договоршти била формирана в размер съответно 2 070 лева, 966 лева и 1 104 лева. В молбите се излага, че сключени те договори за потребителски кредит са недействителни поради неточното посочване на 1

ГРП, тъй като в ГПР не е включена така уговорената неустойка при непредставяне на обезпечение.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че процесните три договора за потребителски кредит са недействителни поради неточното посочване на ГПР на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.

По исковете от двете присъединени дела № 1450 и 1451, Х. е предявила срещу ответника и осъдителни искове с основание чл. 55 от ЗЗД съответно за сумите 347,93 лева и 429 лева, за които счита, че са платени при начална липса на основание, предвид недействителността на договорите.

В законовия срок ответното дружество е представило отговори и по трите дела, с които се оспорват предявените искове, като е направено искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищ цата не се явява и не се представлява от пълномощника си адв. Г. от АК-Ловеч. От последния е постъпила молба, в която е направено искане предявените искове да бъдат уважени, адв. Г. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Ответното дружество не се представлява в с. з. от законен представител или процесуален такъв. В постъпило писмено становище е направено искане предявените срещу ответника искове да бъдат отхвърлени, претендира се присъждане на разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 о т ГПК във връзка с чл. 12 о т ГПК, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и се установява от представени те доказателства, че Х. е сключила общо три договора за потребителски кредит от разстояние съответно № 250773 от 10.07.2025 г. за отпуснат кредит в максимален размер на главницата, който може да бъде усвоен - 1 500 лева, № 143822 от 06.02.2025 г. за отпуснат кредит в максимален размер на главницата, който може да бъде усвоен - 700 лева и № 212604 от 21.05.2025 г. за максимален размер на главницата, който може да бъде усвоен в размер - 800 лева. И трите договора са абсолютно идентични. С разпоредбата на чл. 17 и в трите догвора е била уговорена клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение в срок три дни от датата на сключване на договора. Обезпечението може да бъде поръчителство на физическо лице или банкова гаранция. С клаузата на чл. 27 от договорите за кредит е уговорено, че ако кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение, то той дължи неустойка на кредитодателя, която се изчислява и заплаща със съответната погасителна вноска (ал. 2).

Видно е от погасителните планове към договорите за потребителски кредит, посочени в горната последователност, че общият размер на неустойката е съответно 525,00 лева, 245,00 лева и 280,00 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни отношения, произтичащи от сключените между тях три договора за потребителски кредит, описани горе.

2

Предвид че договорите за кредит са сключени при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая в чл. 10 на процесните договори са уговорени клаузи за извънсъдебно събиране на задължението, предвиждащи суми, представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, за това тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.

Посочените такси са в размер на 10 лева, но не могат да надвишават 120 лева и представляват действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

С разпоредбата на чл. 27 от процесните договори е уговорена компенсаторна неустойка при непредставяне на поне едно обезпечение в тридневен срок от сключване на договора - поръчител или банкова гаранция, /размерите за трите договора на тази неустойка са описани горе/ Съдът намира, че така уговорената неустойка по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за предоставяне на неустойка при непредставяне на обезпечение в 1-дневен срок се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми -разпоредбите на чл. 10 и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното заобикаляне.

Очевидно е, че в непосилно кратки срокове кредитополучателят е длъжен да подсигури поръчител - физическо лице или да предостави банкова гаранция, при предварително зададени неизпълними условия. С това съдържание на уговорката се установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП , т. е. касае се за неравноправна клауза.

Предвид нищожността на клаузата на чл. 27 от процесни те договори, с която е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, която се начислява към вноската по кредита, същата се явява недължима.

Ищцата, чрез своя пълномощник адв. Г., е релевирала твърдения за недействителност на процесните договори за кредит, които съдът счита за основателни.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени в 3 разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит. А съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

В процесните договори за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42.58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 о т ЗПК.

Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредставено обезпечение и такси за извънсъдебно събиране, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този начин ответникът заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК .

Съгласно чл. 22 о т ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ЗПК , договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 42.58 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В случая, от една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно 4 положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 о т ЗПК . Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.