Решение № 940 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100510845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 9655/22.05.2024 г., постановено по гр. д. № 72378/2021 г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, предявените от „Агритоп“ ЕООД: срещу А. И. Д. иск с правно основание чл. 240, ал. 2, изр. първо ЗЗД е уважен изцялo за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9497,30 лв., представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода 31.08.2019 г. - 30.08.2020 г.; срещу Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 19 316,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 190 000,00 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 31.08.2019 г. до 30.08.2020 г.; срещу А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4275,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 190 000,00 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 31.08.2020 г. до 19.11.2020 г.; срещу А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4631,56 лв., представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 30.08.2019 г. срещу Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1080,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за възнаградителна лихва в размер на 4631,56 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода от 31.08.2019 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на 1 исковата молба - 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото; срещу А. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250,48 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за възнаградителна лихва в размер на 9497,30 лв., по Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода от 31.08.2020 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Агритоп“ ЕООД с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Излагат се съображения, че съдебната практика допуска начисляването на мораторна лихва върху възнаградителна лихва и това не се разглежда като анатоцизъм.

Поддържа се, че в хода на процеса пред СРС не е твърдяно, респ. не е доказано от ответника А. Д., че е погасил задължението за възнаградителна лихва за периода 31.08.2019 г. 30.08.2020 г. Аргументи в същата насока са изложени и относно дължимата от всички ответници възнаградителна лихва за периода 05.03.2019 г. - 30.08.2019 г. Поддържа се, че е необоснован и в противоречие с материалния закон изводът на СРС, че ответниците Х. Д., Р.

Д. и Щ. Д. са се задължили да отговарят спрямо въззивника като поръчители. Заявява се, че солидарните длъжници са обикновени другари, поради което обстоятелствата, с оглед на които се отхвърлят исковете срещу съдлъжниците, не са относими към „главния длъжник“ А. Д.. Поддържа се и че с Анекс от 25.08.2019 г. е изменен падежът на задълженията само спрямо ответника А. Д..

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете му.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излагат, че Х. Д., Р. Д. и Щ. Д. са се съгласили да отговарят за задълженията на А. Д. към въззивника в обема, очертан от нормата на чл. 140 ЗЗД. Твърди се, че поръчителите не са дали съгласието си за промяна на падежа по главния дълг, поради което на основание чл. 147, ал. 2 ЗЗД промяната не ги обвързва. Излагат се подробни съображения, че ако се приеме, че в случая е налице обикновена пасивна солидарност, то отсрочването на падежа до 30.08.2020 г. има действие и за останалите ответници, а не само за А. Д., който е подписал Анекса от 25.08.2019 г. Поддържа се, че в случая не може да се начислява лихва върху лихва, тъй като въззиваемите нямат качеството търговци.

Въззиваемите молят съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Решение № 9655/22.05.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е осъден А. И. Д. да заплати на „Агритоп“ ЕООД по иск с правно основание чл. 240, ал. 2, изр. първо ЗЗД сумата от 9497,30 лв, представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода 31.08.2019 г. - 30.08.2020 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Пред СРС са предявени от „Агритоп“ ЕООД: срещу А. И. Д. иск с правно основание чл. 240, ал. 2, изр. първо ЗЗД е уважен 2 изцялo за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9497,30 лв, представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода 31.08.2019 г. 30.08.2020 г.; срещу Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 19 316,67 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 190 000,00 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 31.08.2019 г. до 30.08.2020 г.; срещу А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4275,00 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 190 000,00 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 31.08.2020 г. до 19.11.2020 г.; срещу А. И. Д., Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4631,56 лв., представляваща възнаградителна лихва по чл. 2 от Договор за заем от 05.03.2019 г. за периода от 05.03.2019 г. до 30.08.2019 г. срещу Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 1080,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за възнаградителна лихва в размер на 4631,56 лв. по Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода от 31.08.2019 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото; срещу А. И. Д. искове с правно основание чл. 86 ЗЗД са отхвърлени изцяло за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1250,48 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за възнаградителна лихва в размер на 9497,30 лв., по Договор за заем от 05.03.2019 г., за периода от 31.08.2020 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.12.2021 г., до окончателното плащане на дължимото.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

На 05.03.2019 г. в гр. Самоков между „Агритоп“ ЕООД – като заемодател (т. 1 от уводната част на договора), А. И. Д. – като заемател (т. 2), Х. Щ. Д. – като солидарен длъжник и ипотекарен длъжник (т. 3), Р. А. Д. – като солидарен длъжник (т. 4), и Щ. И. Д. – като солидарен длъжник (т. 5), е сключен договор за заем.

Съгласно чл. 1 заемодателят се задължава да предостави на заемателя парична сума в размер на 190 000 лв., платима в деня на сключване на договора по посочена банкова сметка.

По силата на чл. 2 заемателят дължи възнаграждение (лихва) в размер на 5 % годишно върху заемната сума, като с чл. 3 декларира задължението си да върне главницата и да заплати уговорената лихва в договорените срокове. Съгласно чл. 4 заемателят се задължава да погаси изцяло заемната сума и лихвата до 30.08.2019 г., като по чл. 5 му е предоставена възможност за предсрочно погасяване – частично или пълно.

В чл. 6, ал. 1 страните са уговорили обезпечаване на всички парични задължения по договора – за връщане на главницата, заплащане на лихвата по чл. 2 и неустойките по чл. 8 и чл. 9 – чрез учредяване на договорна ипотека от солидарния и ипотекарен длъжник Х. Щ. Д. върху два нейни поземлени имота в землището на с. Горни Окол, община Самоков, подробно индивидуализирани в т. 1 и т. 2 на същата алинея. В чл. 6, ал. 2 заемодателят декларира, че е уведомен за вече съществуваща ипотека върху имотите в полза на „Юробанк България“ АД.

Съгласно чл. 6, ал. 3 ипотекарният длъжник се задължава да се яви пред нотариус за 3 изповядване на ипотеката, а по чл. 6, ал. 4 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение или при наличие на други тежести върху имотите, цялото вземане на заемодателя – главница и лихви – става предсрочно и незабавно изискуемо.

С разпоредбата на чл. 7 Х. Щ. Д., Р. А. Д. и Щ. И. Д. поемат солидарна отговорност спрямо заемодателя „Агритоп“ ЕООД за изпълнение на всички парични задължения на заемателя А. И. Д. по договора, включително за главница, лихви и неустойки.

В чл. 8 е уговорена неустойка в размер на 20 000 лв. при неизпълнение на задължението за връщане на заема в срока по чл. 4, а в чл. 9 – неустойка в същия размер при обявяване на предсрочна изискуемост на основание чл. 6, ал. 4. Съгласно чл. 10 страните изрично декларират, че тези неустойки имат преимуществено обезпечителна и санкционна функция, а по силата на чл. 11 същите стават автоматично и незабавно изискуеми с настъпване на фактическия им състав, без необходимост от покана или допълнително волеизявление от страна на заемодателя.

На 25.08.2019 г. страните по първоначалния договор за заем – „Агритоп“ ЕООД като заемодател и А. И. Д. като заемател – са сключили анекс, с който са изменили срока за изпълнение на задълженията по договора. Съгласно чл. 4 от анекса заемателят се задължава да върне предоставената заемна сума, заедно с цялото дължимо възнаграждение (лихва) по чл. 2 от договора, в нов краен срок – до 30.08.2020 г. С разпоредбата на чл. 5 е запазено правото на заемателя да извършва предсрочно погасяване – частично или пълно – в рамките на удължения срок.

Със Заповед № 464 от 15.12.2021 г., постановена по ч.гр.д. № 1239/2021 г. на Районен съд – Самоков, след уважено заявление по чл. 417 и чл. 418 ГПК, е допуснато незабавно изпълнение и е разпоредено длъжниците А. И. Д. (заемател), Х. Щ. Д. (солидарен и ипотекарен длъжник), Р. А. Д. и Щ. И. Д. (солидарни длъжници) солидарно да заплатят на заявителя „Агритоп“ ЕООД сумата 190 000 лв. – главница по договор за заем от 05.03.2019 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 20 000 лв. – неустойка по чл. 8 от договора, плюс 10 200 лв. разноски по заповедното производство.