Решение № 634 от 03.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Русе, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520102093 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Топлофикация Русе“ АД срещу Е. Й. Д..

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен № 03000400060, находящ се в гр. Р., ул. "А.В." № 38 В, бл. "М.", вх. А, ет. 3.

Заявява, че ответникът не е заплатил, стойността на ползваната в периода от 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. топлинна енергия, визирана в 15 бр. фактури, на обща стойност 235.69 лв. Счита, че потребителят дължи и 20.60 лв. лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на доставка до 02.12.2024 г.

За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по реда на чл.

410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу Е. Й. Д. за претендираните главница, лихви и разноски. Заповедният съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при непредявяване на иска.

По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Е. Й. Д. с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, сумите: 235.69 лв. – главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. по 15 броя фактури, лихва за забава в размер на 20.60 лв., законната лихва върху главницата от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски по заповедното и настоящо производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен 1 представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на претенциите. Счита, че не може да се обоснове неоспорим извод, че между страните са били налице валидни облигационни правоотношения към периода 25.11.2023 г. – 25.04.2024 г. По делото не били представени документи, които да подкрепят тезата, че ответникът попада в хипотезата на чл. 153 от ЗЕ и е задължено лице. От друга страна, от справките направени в АВП-ИР по името и ЕГН на ответника, върху имота находящ се в гр. Р., ул. Алея Възраждане 38, бл. М., вх. 1, ет. 3, било видно, че има наложени възбрани от кредитори /включително ищеца/, но до размера на 1/2 идеална част от същия, т.е. възможно било имотът да е в съсобственост и в т.см. би следвало искът да е предявен срещу всички съсобственици. Посочено е, че от приложените фактури, както от заявление от 27.08.1998 г. и молба от 18.08.1999 г., приема, че в случая е налице хипотеза, при която топлоснабдяването към самостоятелния имот е прекратено, но се търси стойност на отдадена топлоенергия на т.нар. „сградна инсталация“, а не на топлоенергия за отопление на отделен имот в сградата. От представения договор от 23.07.2002 г., сключен между Ет.С и „Дикел-Л“ ООД било видно, че изпълнителят поема задължение съобразно текста на договора, срещу съответното заплащане. Представен бил и договор от 13.10.2023 г. сключен на осн. чл. 139 от ЗЕ между Топлофикация – Русе и Дикел-Л“ ООД за извършване дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – ЕтС в гр.

Русе, съобразно приложение 1 и 2, но не били представени документи, които да обосноват процесуалната легитимация на ответника. От друга страна, ответникът не бил страна по договора, а и липсва уговорка с ЕтС досежно сключването на такъв договор, не можело да се приема, че този договор за извършване на дялово разпределение и заплащане на суми към възложителя по него обвързва ответника.

Счита формулата на методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите — етажна собственост, в редакцията действаща към процесния период, за неясна, тъй като съдържа редица двусмислия, което би могло да постави под въпрос „прозрачността на разпределението на разходите за потребление на топлинна енергия или на топла вода в съответната сграда“. Прието било, че „тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация, тъй като подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.“ В този смисъл, считам че същата не следва да се прилага към процесния период, а да се извърши изчисление, респ. разпределение, което да отчете всички показатели.

Действащата към процесния период методика била отменена с решение 7276/03.07.2023 г., постановено по АД № 746/2021 г. по описа на ВАС, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г., постановено по АД № 85/2025 г.

2 от 5-членен състав на ВАС, като решението било влязло в сила на 25.02.2025 г.

Можело да се приеме, че подзаконовият нормативен акт се счита отменен от тази дата, но нямало пречка дължимите суми да изчислят прозрачно.

Счита също, че не следва да се уважава искането за присъждане на обезщетение за забава върху цената за „услуга дялово разпределение“, тъй като по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсвал предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпадал в забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, с исковата молба не били представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл. 3, ал. 1 от същите, купувач може да бъде физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо топлоснабдяване за домакинството си.

На 28.10.1998 г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и Домсъвета на блок „М.“ в гр. Р. е сключен договор за доставка на топлоенергия.

С договор от 23.07.2002 г. между „Дикей-Л“ ООД – изпълнител и Етажната собственост на бл. „М.“ – възложител, изпълнителят приел да извърши за жилищната и нежилищна площ на възложителя индивидуално изчисляване на разходите за отопление.

На 26.08.1998 г., Е. Й. Д. депозирала заявление с искане, да бъде изключена инсталацията за отопление в жилището й, находящо се в бл.”М.”, вх.А, ет.3.

През м.август 1999г. собствениците на самостоятелни обекти в бл.”М.” подали молба за изключване радиаторите на стълбището в етажната собственост.

От приложената към отговора на исковата молба Справка № 268710/25.02.2026 г. на СВ - Русе е видно, че Е. Д. е собственик на апартамент А в гр. Р., ул.“А.В.“№38В, бл.“М.“, вх.1, ет.3.

За периода 25.11.2023 г. – 25.09.2024 г. ищцовото дружество начислило на ответника сумата 235.69 лева, визирана в 15 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.

Въз основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано ЧГД № 6796/2024 г. и на 05.12.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3638 по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.

Й. Д. за сумите: 235.69 лева - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 25.11.2024 г. до 25.09.2024 г. по 15 фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.12.2024 г. и 20.60 лева - лихва за 3 забава от падежа на всяка фактура до 03.12.2024 г.; разноски в размер на: 25 лева - заплатена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като пълно, ясно, обосновано и компетентно. Съгласно експертизата, процесният имот е присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Русе“ ЕАД под абонатен № **********. За процесния имот под отчет в счетоводството на ищеца не се водят отоплителни тела и се доставя битова гореща вода чрез топлопреносната система на дружеството ищец. В сградата, в която се намира процесния имот, е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което за процесния период е осъществявано от „Дикей-Л" ООД. В процесния имот съгласно базата данни на ищеца има един уред за дялово разпределение на топлинна енергия - един водомер за битова гореща вода. Уредът е вътре в имота. При спазване правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за процесния имот за процесния период 25.11.2023 г. до 25.09.2024 г. следва да се разпредели 1,7089 MWh топлинна енергия на стойност 216,49 лв с ДДС. С отчитане на дължимите суми за услугата „Дялово разпределение на топлинна енергия" за процесния период изчислената от експертизата дължима сума е в размер на 235,69 лв. с ДДС.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Представените по делото писмени доказателства безспорно установяват, че преди процесния период, между ищцовото дружество и ответника са възникнали облигационни отношения по повод доставката на топлинна енергия за имот в гр. Р., ул. А.В. 38 В, бл. М., вх. А, ет. 3 с абонатен № 03000400060. Служебно известно е на съда, че това обстоятелство е установено и със сила на пресъдено нещо по други влезли в сила съдебни решения, между същите страни и за същия предмет, но за предходни периоди.

По делото няма данни това правоотношение да е прекратено по инициатива на някоя от страните, с оглед на което следва да се приеме, че за процесния период то е продължило да съществува, ответникът се явява абонат на дружеството и потребител на топлинна енергия за посочения имот и дължи нейното заплащане, аргумент от чл. 73 от ОУ на договора между страните.

По делото са представени 15 бр. фактури, от които се установява, че начисленият размер на задължението на ответника за исковия период възлиза 4 на претендираната сума от 235,69 лева (120,51евро) главница. След като и вещото лице е изчислило стойността им на 235.69 лева с ДДС, предявеният иск в частта за главница следва да бъде изцяло уважен.

Неплащането на процесните фактури на определения в чл. 47, ал. 1 от ОУ падеж обосновава и дължимостта от ответника на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тази част исковата претенция в размер на 20,60 лв. (10,53 евро) като неоспорена също следва да бъде изцяло уважена.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в общ размер на 346.74 евро (38.35 евро разноски за държавна такса, 104.76 евро за особен представител, 51.13 евро юрисконсултско възнаграждение и 152.50 евро – възнаграждение за вещо лице). За заповедното производство в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 38.35 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Й. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., ул. “А.В.“ № 38В, бл. “М.“, вх. А, ет. 3, дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.

„ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор Севдалин Желев Желев, сумата 235,69 лева (120,51 евро), представляваща незаплатена цена на доставена и разпределена топлинна енергия по 15 бр. фактури за периода 25.11.2023 г. – 25.09.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 20,60 лв. (10,53 евро) лихва за забава от падежа на всяко задължение до 03.12.2024 г., за което вземане по ч.гр.д. № 6796/2024 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.