Решение № 75 от 25.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Варна, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. С. мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Цветелина Н. Ц. като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20223100501407 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба, подадена от И. Й. Б. срещу протокол за разпределение от 09.03.2022 г. по изп. дело № *************** на ЧСИ Х.Г., с per. № *** на КЧСИ и район на действие ВОС, с който е извършено разпределение на сумата от 576 000 лева, представляваща предложена цена от взискател – обявен за купувач по публична продан на поземлен имот с идентификатор *****.****.***, с адрес гр.В., район П., м.Т., местност В. и сграда с идентификатор *****.****.***.1. с адрес на сградата - гр.В., район П., местност Т..

Жалбоподателят излага твърдения, че по изпълнителното дело са допуснати нарушения на материалноправни и процесуалноправни норми, които установяват правилата за разпределението на сумата между взискателите, получена при публичната продан на недвижимите имоти, върху които е било насочено изпълнението. С обжалваното действие по изпълнението ЧСИ е определил общия размер на дълга и е посочил вземания на девет кредитора, но не ставало ясно как са изчислени техните размери. Обжалваното разпределение било неясно още, защото не бил посочен какъв е размерът на всяка една от таксите и как е определен общият им размер, в т.ч. за ЧСИ и за взискателите, като не е приложена и сметка по чл.79,ал.1 от ЗЧСИ, в която да бъдат посочени сумите на дължимите такси, всяка поотделно и с посочен размер. Освен това, в разпределението не бил посочен размерът на вземанията на хирографарните кредитори, присъединени като взискатели и не 1 са съобразени правата на предпочитително удовлетворяване на вземанията на кредиторите.

На следващо място жалбоподателят сочи, че са неправилно определени вземанията на взискателя Община В., в чиято полза е определена сума в размер от 273.10 лева, която по размер не отговаря на задълженията на длъжника по продадения на публичната продан имот, като ЧСИ неправилно и в противоречие с чл. 136, ал.1, т.2 от ЗЗД не е разпределил сумите, съставляващи такса „битови отпадъци“ за изнесения на публична продан имот на съответния ред за привилегии. Моли за отлагане на произнасянето до постановяване на тълкувателно решение по образуваното т. д. № 2/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии.

Жалбоподателят сочи още, че са неправилно определени таксите и разноските на ЧСИ. Същите следвало да бъдат за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК изключения, които не били налице в настоящия случай. Позовавайки се на мотивите към т.11 на TP № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, твърди, че дължимите на ЧСИ такси са частно вземане, а не са публично такова, както е при държавните съдебни изпълнители, поради което за тях ЧСИ се явява хирографарен кредитор.

В допълнение твърди, че неправилно е начислена и таксата по чл.20 от ТТЗЗЧСИ 11878.15 лв.Също така сочи, че тя неправилно е включена като привилегировано вземане, некоректно определено, заедно с това по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Въпросът дали тези вземания на СИ са привилегировани или хирографарни е поставен за разглеждане в образуваното т.д. № 2/2021 г. по описа на ВКС в т.З, поради което счита, че следва да се отложи произнасянето по жалбата до постановяване на тълкувателно решение. По изложените съображения моли за отмяна на разпределението и задължаване на ЧСИ да извърши ново такова.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят „С.Г. Груп“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. К. К., е депозирал писмени възражения срещу подадената жалба. Счита същата за допустима, но неоснователна, поради неоснователност на изложените в нея съображения. Поради изложеното отправя искане към съда за оставянето ѝ без уважение.

Депозирано е писмено становище от ТД на НАП – В., чрез юриск Е.А., с което се твърди, че изготвеното разпределение е законосъобразно и изпълнено в съответствие с привилегиите на чл.136 от ЗЗД.

Съдебният изпълнител не изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК да изложи мотиви по обжалваното изпълнително действие.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване разпределение на съдебния изпълнител.

Изпълнителното производство първоначално е образувано при ЧСИ М.П., рег.№*** под № *************, въз основа на молба от „А.Б." АД с приложен изпълнителен лист от 2

07.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №12732/20.12.2011 г. по ЧГД №17154/2011 г. по описа на Районен съд – В., обективиращ солидарното задължение на Й.

Б., Т. С. К. и М. Д. С. да заплатят на взискателя сума с левова равностойност от общо 699 483,52 лева. Вземането на взискателя е обезпечено с вписана първа по ред ипотека, учредена с по силата на НА № 9699 от 18.04.2007 г.

С писмо от 21.02.2014 г. по изпълнително дело определя размерът на дължимите разноски, като указва на „А.Б." АД задължението да внесе следните такси по ТТРЗЧСИ - по т.20 от ТТРЗЧСИ - 14 832,00 лева, по т.5 от ТТРЗЧСИ - 72,00 лева и хонорар на вещо лице в размер на 450,00 лева, или общо 15 354,00 лева. Заплащането на дължимите такси по Б.ата сметка на ЧСИ П. е осчетоводено на дата 10.05.2014 г.

Горецитираното изпълнително дело е преобразувано под нов номер №20158070401753, като същото е прехвърлено за продължаване на действията по изпълнението пред ЧСИ Н.Д., рег.№***.

С уведомление от 05.04.2016 г. „С.Г. Груп“ ЕАД, в качеството си на правоприемник на първоначалния взискател „Ю.Б."АД, е уведомил съдебният изпълнител за настъпилото правоприемство по силата на сключен между цедента и цесионера договор за цесия от 30.06.2021 г., като изпълнителното производство продължава с негово участие.

По искане на същия изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ П.И., рег.№*** под нов номер - №**************.

С протокол за предаване на изпълнително дело от 25.07.2019 г. и №964/25.07.2019 г. изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ П.И. е предадено на ЧСИ Х.Г., рег.

№*** за продължаване на изпълнителните действия, като същото се преобразува с настоящия номер на делото, а именно - №*************** по описа на ЧСИ Х.Г..

С разпореждане от 10.12.2019 г. в качеството на взискатели в изпълнителното производство са присъединени „Р. България"ЕАД и А.А. Г. на основание два броя удостоверения за вещни тежести от СВ - В. и вписани 2 броя предхождащи възбраната по делото обезпечителни мерки в полза на кредиторите.

С разпореждане от 17.09.2020 г. на ЧСИ Христо като взискател по изпълнителното дело №*************** е присъединена М. Е. Нешева - Налсен.

Въз основа на молба от 05.11.2020 г. и удостоверение от 30.10.2020 г. по изп.дело №20167120401330 по описа на ЧСИ И.С. в качеството на присъединен кредитор е конституирано „Енерго Про-Продажби" АД.

На основание постъпила молба от 05.11.2020 г., ведно с удостоверения по изп.дела №************** и №20188080400018 по описа на ЧСИ З. Д., в качеството на взискател по изпълнителното дело е присъединено „А."АД.

В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан на поземлен имот с идентификатор *****.****.*** с адрес гр.В., район П., м.Т., местност В. и Сграда с идентификатор *****.****.***.1. с адрес на сградата - гр.В., район П., местност Т.. С 3

Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения от 14.01.2022 г. за купувач е обявена М. Е. Н.-Н. за сумата в размер на 576 000,00 лева.

Доколкото за купувач е обявен взискател, съдебният изпълнител е изготвил обжалваното разпределение от 02.11.2020 г., с което на основание чл. 495 във вр. с чл. 460 от ГПК е разпределена цената на имота, която следва да бъде внесена от последния.

Тълкуването на разпоредбата на чл.495 ГПК, уреждаща изплащане на сумата от взискател, води до извода, че когато за купувач е обявен взискател разпределението се извършва преди внасяне на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Това е дължимата от купувача част от продажната цена, останала след извършване на прихващането по чл.461 ГПК, която като размер се определя именно с разпределението. Съгласно приложимата и в този случай разпоредба на чл.462 ГПК разпределението се предявява на страните в изпълнението, като в тридневен срок от предявяването подлежи на обжалване. Съотнесено към разпоредбата на чл.495 ГПК, доколкото не е предвидено друго, посоченият в същата двуседмичен срок от разпределението следва да се счита, че тече след стабилизиране на акта, с който е извършено разпределението.

Същото не е изпълнителен способ, а чрез него СИ определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Тази функция на разпределението налага и режима за проверка законосъобразността на акта, с който то е извършено.

Изхождайки от неговата същност, в съдебната практика се приема, че жалбата срещу този акт може да се основава само на довод за: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 от ГПК норма на чл. 463 от ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване. Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 от ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 от ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства. При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител.

С оглед разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК жалбата има суспензивен ефект спрямо цялото разпределение, тъй като сумата, предмет на разпределението, е една и тя се счита заделена до разрешаването на спора. При обжалване на разпределението съдебният изпълнител не може да извършва плащане по него, доколкото е извън неговата компетентност извършването на преценка относно предмета на жалбата и предвид незнаенето кои от оплакванията в жалбата съдът ще приеме за основателни и от там, кои части на разпределението ще бъдат отменени. Ето защо, разпоредбата на чл. 463, ал. 1 ГПК 4 не е основание да се приеме, че във всички случаи предмет на жалбата е цялото разпределение. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Предвид наведените от жалбоподателя оплаквания срещу изготвеното разпределение, предметният обхват на дължимата от съда проверка е ограничен до размерът на начислените разноски и такси по изпълнението и относно правото на предпочитателно удовлетворяване на тези от тях, които не са внесени авансово, а също така и на вземанията в полза на Община Варна за дължима такса „битови отпадъци“.

Съдебният изпълнител неправилно е разпределил процесната такса като такава ползваща се с привилегия по т. 2 от цитираната разпоредба, касаеща вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство.

Това е така, защото съобразно задължителните тълкувания, дадени с т.4 от ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС с разпоредбите на чл. 136 ЗЗД са уредени изключенията от общото правило на чл. 133 ЗЗД, съгласно което кредиторите имат еднакво право да се удовлетворят от цялото имущество на длъжника. Тези изключения са установени с императивни процесуалноправни норми, които изчерпателно посочват привилегированите вземания, като регламентират и строго определения ред за последователността на удовлетворяването им.