Решение № 179 от 25.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бургас, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500294 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на КПКОНПИ против решение №260131 от 20.04.2022г., постановено по гр.д.

№117/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което исковата претенция на Комисията е отхвърлена. Обжалваното решение се оспорва като неправилно, необосновано и в нарушение на материалния закон.

Въззивникът оспорва решението, в което съдът се позовава на практика на ВКС като необосновано – като сочи, че е налице по-нова практика на ВКС, която цитира – „Нормата на чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./, която постановява отнемане на паричната равностойност на имуществото, придобито през проверявания период, което липсва в края на периода и когато ответникът не е доказал законен източник на средства. Поради това придобитото през целия период имущество е релевантно дори и когато не е налично защото подлежи на отнемане паричната му равностойност, поради което следва да участва при изчисляването на „значителното несъответствие“ – Решение №29/12.04.2021г. постановено по гр.д.№1021/2019г. на ВКС. Цитират се и други решения в тази насока.

Въззивникът сочи, че разпоредбата на §1 т.7 от ДР на ЗПКОНПИ не въвежда правило несъответствието да се определя като разлика между налично имущество в началото и в края на проверявания период, а ясно се сочи, че несъответствието се изчислява като разлика между нетния доход и имуществото за целия проверяван период. Релевантен е произхода на средствата. Дори и при положение че съдът е прибавил като приход сумите 1 от отчуждените автомобили, също – получените застрахователни обезщетения, премахната е издръжката на домакинството се получава нетен доход – отрицателна величина , което сочи на извода , че придобитото имущество е с неустановени източници. Въпреки проведеното доказване и приети експертизи по делото се установява несъответствието между нетния доход и имуществото на ответната страна. Няма как с доходи от 9 331.75 лв. да се придобие имущество в размер на 339 749.03 лв. Неясно как ответницата е придобила 4 броя МПС, както и да внесе по банковите си сметки средства в размер на 184 642 лв. Според страната решението на Окръжния съд не е изпълнило нормите на закона и волята на законодателя. Позовава се и на мотиви на Конституционния съд в Решение №13 от 13.10.2012г. по конст.д.

№6/2012г.

Оспорва се изготвения анализ за несъответствие като неправилен: изключени са разходите за издръжка на домакинството при положение, че свидетелските показания на майката на ответницата не се подкрепят от никакви други доказателства по делото.Същата твърди, че е плащала сметките за домакинството, но останалите разходи ответницата е покривала сама и поради това няма основание в анализа разходите за домакинство изцяло да бъдат извадени. Акцентира се и върху това, че не се установява майката на ответницата да има достатъчно доходи за покриване разходите за издръжка на домакинство от две лица. От друга страна не са отразени парични суми преминали по банковите сметки като разход, не са съобразени действителните пазарни цени на МПС: - за придобиване на л.а. Мерцедес Ц 200 ЦДИ ответницата е превела на продавача сума от 22 000 лв. Вместо това съдът е отразил като стойност на придобиването сума в размер на 12 000 лв.

– т.е. – не са съобразени доказателства за реално платена цена. Поради това СТЕ и ПСТЕ са оспорени от ищеца.

Сочи се, че от доказателствата по делото се установява за проверявания период, че ответницата Г. е имала доходи общо в размер на 9 331.75 лв. и разходи в размер на 88 445.72 лв. От това се налага извода, че ответницата не е разполагала с доходи от установен законен източник, с които да покрие дори извършените от нея разходи. Оспорва се анализа, направен от съда, при който като приход са калкулирани суми от продажби на МПС, а така също и от получени застрахователни обезщетения. Не се установява законен източник на средства, с които да бъдат закупени процесните МПС, а така също и за извършване на застрахователните вноски. Поради това страната оспорва включването на тези суми в приходната част. Сочи се, че за установяване на несъответствието е от значение да бъде опредЕ. и стойността на имуществото. Действителната стойност според закона е пазарната стойност на това имущество. В тази насока се оспорва приетото в решението относно цените на процесните МПС-та. Според страната съдът не е следвало да кредитира ПСАТЕ, тъй като според страната изготвените от вещото лице цени не са обективни и в тази насока страната е ангажирала доказателства.

Конкретно по отношение на л.а. Мерцедес С 200 ЦДИ са налице данни за 2 реално платената по банков път сума от ответницата на продавача и това е игнорирано от съда.

По-нататък в жалбата се обосновава възможността за отнемане на парични средства, които липсват /не са налични/ в банковите сметки на проверяваното лице към края на проверявания период. Страната се позовава на актуална съдебна практика и че волята на законодателя в ЗПКОНПИ не следва да се тълкува превратно и че постановеното от окръжния съд решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на съдебен акт, с който претенцията на ищеца изцяло да бъде уважена. Моли се за прилагане на чл.156 ал.6 от ЗПКОНПИ: - ищецът е приложил обратни разписки, от които се установява, че лицето е посещавано на адрес няколко пъти и пратката е върната с отбелязване „непотърсена“.

В законоустановения срок от страна на ответницата Ж. В. Г. е депозиран писмен отговор на въззивната жалба. Същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Доводите във въззивната жалба – че съдът се е обосновал със стара съдебна практика се оспорват като несъстоятелни.

Цитатите във въззивната жалба според въззиваемата страна са извадени от контекста на цитираните съдени решения и не носят точния смисъл.

Въззиваемата страна се позовава на същността на „значителното несъответствие“ – съпоставка на две стойности - разликата между придобитото имущество и нетния доход през целия проверяван период – т.е. – има се предвид придобитото имущество през целия проверяван период, а не само незаконно придобитото налично имущество в края на периода. Излагат се аргументи: - предположението, индицията за незаконно придобито имущество се прави от съпоставка между две величини – имущество и нетни доходи и няма как незаконно придобитото налично имущество да е индиция за незаконно придобито имущество, защото те са един и същи факт; на второ място – незаконно придобито имущество е това, за което не е установен законен източник на средства /чл.1 ал.2 ЗОПДНПИ / отм./, а източникът на средства за придобиване на имуществото не е елемент от правопораждащия фактически състав, защото този факт не се твърди и доказва от държавата.

Това води до начина на определяне на значителното несъответствие, но в случая прилагането на тези правила не водят до различни изводи от тези на БОС – и най вече относно дали подлежи на отнемане неналично имущество.

Оспорват се доводите на въззивника относно анализа за наличието на несъответствие между придобитото имущество и нетния доход през проверявания период – досежно размера на имуществото от 339 749.03 лв., закупуването на МПС-та, налични средства по сметки в размер на 184 642.03 лв. , начин на живот – пластични операции , поръчки до онлайн модни магазини. Според въззиваемата страна дохода на ответницата за проверявания период не е 9 331.75 лв., а 103 621.23 лв. както е установено в СИЕ и при възприет от ОС – от 39 521.24 лв. На следващо място – стойността на придобитото имущество не възлиза на 339 749.03 лв., а е 52 820 лв. Няма 3 данни за луксозен начин на живот. Действително ответницата е закупила 4 бр. МПС, но това е ставало последователно във времето и се касае за употребявани 7-7г. автомобили, което не се свързва с луксозен начин на живот. Сочените 184 642.03 лв. не представлява налична разполагаема сума, а оборот на банковата сметка. Невярно е твърдението ,че разход за пластична операция не е съобразена – платена сума в размер на 3800 лв. е отразена в ССЕ за 2017г. и съответно е съобразена от съда в решението си.

Що се отнася до другите възражения страната взема следното становище – правилно са кредитирани показанията на майката на ответницата , ангажирани са и писмени доказателства че доходите и позволяват заплащането на режийните разходи на двучленно домакинство.На следващо място – сумата платена за пластична операция от 3800 лв. по допълнителната СИЕ е включена допълнително към обичайните разходи.

Поддържа се извода на БОС че преминалите по банковите сметки суми не представляват разход.

По делото е прието експертно заключение досежно пазарните стойности на закупените и продадени от ответницата МПС-та. Процесуалният представител на ищеца е има възможност да оспори заключението и да ангажира доказателства в подкрепа на тезата си, но това не е сторено. Налице е само голословно оспорване. Като се основава на §1 т.1 от ДР на ЗПКОНПИ относно естеството на приходите – че за такива се считат тези от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен източник страната сочи, че презумпцията за незаконност на доходите се прави за целия проверяван период, а не както е направила ищцовата Комисия – година за година и към опредЕ. дата.

Според въззиваемата страна ищцовата Комисия отново е цитирала решение на КС извън контекста на акта - касаещ източниците на доходи, респ. – извод , че собственост с незаконен произход е тази, която не може да бъде оправдана с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. Релевантно е имущественото състояние на проверяваното лице в началото и в края на изследвания период, увеличението му през проверявания период вследствие на законноустановена дейност, чрез която се реализират доходи. Едва при установяване на несъответствие, което не може да бъде оправдано със законни източници на приходи следва заключението, че произходът на забогатяването е незаконен. В тази насока страната цитира практика на ВКС – Решение №147 от 16.09.2019 постановено по гр.д.№1998/2018г. на Четвърто г.о., Г.к. На следващо място се обсъждат възраженията против приетите от съда пазарни стойности на МПС-тата, придобити и продадени от ответницата през проверявания период.

Като се констатира , че по делото има изготвени две експертизи въззиваемата страна обосновава правилността на приетото от съда на основание чл.202 от ГПК и чл.162 от ГПК конкретно за стойността на лекия автомобил Ауди Q 3 с рег.№ А 8833 НМ в размер на 25 000 към датата на предявяване на иска.

Изрично са изложени мотиви в решението, че първата САТЕ не е обоснована, 4 тъй като се основава изцяло на сключените договори за продажба и поради това тази експертиза не е кредитирана.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Предявен е бил иск от страна а КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност в размер на 314 966.34 лв. от Ж. В.

Г., ЕГН **********, от гр.Поморие на основание чл.141 от ЗПКОНПИ, подробно изброени в четиринадесет пункта в исковата молба. Посочено е, че ответницата е привлечена като обвиняема за престъпления по чл.159 а и чл.155 от НК, които попадат в приложното поле на чл.108 ал.1 т.4 и т.5 от ЗПКОНПИ като наказателното произвоство продължава с внесен в Районен съд – Разлог обвинителен акт. С влязла в сила присъда по НОХД №384/2019г. на РС – Разлог, потвърдена с решение по ВНОХД №585/2021г. на ОС – Благоевград ответницата Г. е призната за виновна по повдигнатите и обвинения като и е определено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено и наказание глоба в размер на 10 000 лв.