Решение № 260085 от 19.04.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е №260085 гр. Шумен, 19.04.2021 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. Карагьозян

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. мл.с. С. Стефанова при секретаря Т. Каварджикова, като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.гр.д. № 56 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирани са въззивна жалба от Е. П.Ш., действаща чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК и въззивна жалба от Ц.Н.Д., двете срещу решение № 260270/14.12.2020 г. по гр.д. № 892/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Е. П.Ш. обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на Ц.Н.Д. сумата от 2 000.00 лева – неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска - 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и 200.00 лева – деловодни разноски, като навежда възражения за неправилност и незаконосъобразност на същото. С оглед на изложеното, моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и й присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Ц.Н.Д. обжалва посоченото решение в частта, в която исковата й претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 2 000.00 лева до пълния предявен размер от 5 000.00 лева, както и в частта, в която не е уважена претенцията й за разноски до размер на 300.00 лева и е осъдена да заплати на пълномощника на ответницата адвокатски хонорар в размер на 348.00 лева, като навежда твърдения за неговата неправилност и необоснованост. Предвид горното, моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което да уважи исковата й претенция изцяло, ведно с направените разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Е. П.Ш., действаща чрез пълномощника адв. С. Е. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:

Гр.д. № 892/2020 г. на

ШРС е образувано по искова молба на Ц. Н.Д. срещу Е. П.Ш., в която ищцата твърди, че в периода м. 09.2015 г. – м. 05.2017 г., двете с ответницата работели заедно в РИОСВ – Ш., първата като директор дирекция „ КПД „ и заместник директор, а втората - като директор на РИОСВ. С вх. № 2276/01.10.2018 г. на ШРП ответницата депозирала сигнал против ищцата за това, че по време на изпълнение на служебните си задължения като директор на дирекция „ КПД „ и зам. директор на РИОСВ е извършила деяния, осъществяващи продължавано престъпление по чл.282 от НК. С постановление от 15.01.2019 г., изх. № 2319/2018 г. ШОП отказала образуване на наказателно производство по сигнала. Поради депозирания от ответницата сигнал, в продължение на четири месеца ищцата имала статут на уличено лице, което й нанесло значителни имуществени вреди. По това време била директор на РИОСВ, а сигналът със съдържащите се в него данни сериозно подронил авторитета и престижа й пред местната общност – колеги, приятели, познати.

Независимо от очевидната несъстоятелност на изнесените от ответницата факти, била подложена на стрес и психологически тормоз и поради обстоятелството, че сигналът бил дублиран до министър председателя на РБ, заместник – министър председателя по икономическата и демографската политика, Инспектората на МОСВ. Целта на подобни действия била да бъде набедена, оклеветена и дискредитирана пред върховните органи на държавно управление, включая пред работодателя й, в лицето на министъра на МОСВ. Тези действия били извършени с цел да бъде опетнена професионалната й чест и достойнство и довели до срив в психическото й състояние. То се отразило в отношенията й с близки родственици, колеги, по-далечни или по-близки приятели и приятелски кръгове, които все още не са възстановени изцяло. С това й били нанесени неимуществени вреди, които по никакъв начин не могат да възмездят честта и достойнството й към настоящия момент. Независимо от липсата на публичност, призовките за разпит и ангажирането на други доказателства направили сигнала публично достояние, като същия дълго време бил коментар на обществеността в Ш..

Позовавайки се на изложеното, ищцата е поискала от съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 5 000.00 лева – за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.

Ответницата е оспорила исковата претенция като неоснователна, по съображения, че подаването на сигнал срещу ищцата до Прокуратура не представлява деликт, а упражняване на нейно законно право да сезира компетентните органи при констатирани правонарушения, както и, че ищцата не е претърпяла неимуществени вреди вследствие този сигнал.

Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД, като с решението си е осъдил ответницата да заплати на ищцата сумата от 2 000.00 лева, представляваща причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е иска в останалата част, до пълния предявен размер от 5 000.00 лева, като неоснователен и недоказан и е осъдил ответницата да заплати деловодни разноски на ищцата, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 200.00 лева, както и ищцата да заплати на ответницата деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 348.00 лева.

В осъдителната му част решението се обжалва от ответницата по иска, а в отхвърлителната – от ищцата.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява, че в периода

25.09.2015 г. – 27.09.2018 г. ответницата е изпълнявала длъжността Директор на РИОСВ – Ш.. По същото време ищцата също е работила в РИОСВ - Ш., като до 11.05.2017 г. е изпълнявала длъжността директор на дирекция „КПД“ и заместник-директор.

Със заповед № 64/03.08.2016 г. същата е била назначена да съвместява и длъжността главен юрисконсулт за срок от 6 месеца.

Дейността на ищцата е била предмет на ежегодни проверки, резултатите от които са били обективирани във Формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. Видно от последните формуляри от дати 28.01.2016 г. и 31.01.2017 г. дейността й е била оценена от ответницата Ш., в качеството й на неин ръководител, с оценки „изключително изпълнение“, респективно „изключително добро изпълнение“.

Със заповед № 47 от

11.05.2017 г., считано от 11.05.2017 г. трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено.

На 28.06.2017 г. ответницата е изпратила докладна записка вх. № 05-08-1811/28.06.2017 г. до зам. министъра на МОСВ и до МОСВ - Главен секретар, в която изложила различни констатации относно работа на ищцата, като посочила и конкретни нарушения, които считала, че са допуснати от Д. при изпълнение на дейността й.

Междувременно, съгласно заповед на министъра на околната среда и водите № РД-628/20.09.2017 г. е била извършена комплексна проверка на РИОСВ – Ш., обхващаща периода 01.01.2016 г. – 31.08.2017 г., докладът от която е бил изпратен лично до ответницата на

20.12.2017 г..

Със заповед № 933/26.09.2018 г., считано от 28.09.2018 г. трудовото правоотношение на ответницата е било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С трудов договор № 937/27.09.2018 г. ищцата е била назначена на освободената длъжност директор на РИОСВ – Ш., считано от 01.10.2018 г. до заемане на длъжността въз основа на конкурс, като я е изпълнявала до 21.08.2019 г..

На 28.09.2018 г. ответницата е изпратила до ШРП сигнал с вх. № 2276/01.10.2018 г. срещу ищцата, с оглед проверка на изложени от нейна страна данни за извършено престъпление от общ характер, в който е посочила, че като съвместяваща длъжността главен юрисконсулт, по вина на Д. са отменени масово, поради процесуални нарушения, издадените от РИОСВ – Ш. НП и не са предприети действия по обжалване решенията на първоинстанционните съдилища за отмяната им. Също така Д. не се е явявала на съдебни заседания по насрочени дела; допускала е просрочие на наказателни преписки за издаване на НП; при изискана й информация е посочила по-малка сума по изгубените от РИОСВ – Ш. дела. При проверка от МОСВ за периода 01.01.2016 г.

– 31.08.2017 г. са били установени пропуски при воденето отчетност на съставените актове и издадените НП, издаване на актове и НП в крайния срок или след него, несъответствия между АУАН и НП. По време на работата си и във връзка със служебното си положение Д. е позволявала нерегламентирани отношения с фирми с инвестиционни предложения, осъществила е процесуално представителство по дело в защита на фирма по подадена жалба срещу НП на директора на РИОСВ и е писала жалби срещу НП на Инспекцията от името на наказаните лица. Ответницата е квалифицирала описаните действия на ищцата като съществени нарушения на служебните й задължения, с цел увреждане на РИОСВ – Ш., като е посочила, че от тях са произлезли и имуществени щети за Инспекцията, изразяващи се в заплатени обезщетения и разноски на фирми по заведени от тях дела за неимуществени вреди, вследствие отменените НП, в размер на 16 343.00 лева. Наред с това е навела твърдения, че ищцата не е разполагала с необходимия образователен ценз за качествено изпълнение на възложените й дейности и е проявявала небрежност и своеволия във връзка с работата си.

По подадения сигнал е била образувана преписка вх. № 2319/2018 г. по описа на ШОП, за евентуално извършено престъпление по чл.282 от НК. След проверка на сигнала, с постановление от 15.01.2019 г. прокурор при ШОП е отказал образуване на досъдебно производство по преписката, поради липса на съставомерност на сочените деяния.

На 08.10.2018 г. ответницата е депозирала сигнали със същия текст и до министъра на МОСВ /с копие до Инспектората на МОСВ/, заведен с вх. № С-169/10.10.2018 г.; до министър председателя на Република България, заведен с вх. № 1064/10.10.2018 г. и до зам. министър председателя В.С, заведен с вх. № 20 Е-14/10.10.2018 г..

По повод тези сигнали е била извършена извънпланова проверка по документи в РИОСВ – Ш., обективирана в доклад изх. № С-169/30.11.2018 г., съгласно който е било констатирано недоказаност на твърденията в сигнала относно допуснати пропуски и нарушения в работата на Ц.Д. като директор на дирекция „ КПД „ и главен юрисконсулт по съвместителство в инспекцията, изразяващи се в просрочване на административно наказателни преписки и издаване на наказателни постановления, небрежност при осъществяване на процесуално представителство на инспекцията – неявяване на съдебни заседания, необжалване на първоинстанционни съдебни актове за отмяна на НП на директора на инспекцията. В доклада са били направени констатации за допуснати нарушения по чл.28, т.11 от УПМОСВ от началника на отдел „ Човешки ресурси „ в РИОСВ - Ш. по повод представянето на документи, доказващи професионалната квалификация на ищцата при сключване на трудовия й договор с МОСВ, както и за неизпълнение задължението й за подаване на декларация по чл.19, ал.7 от ЗА.

От приложените преписки се установява, че във връзка с подадените от ответницата сигнали ищцата е давала писмени обяснения пред ШОП и Инспекторат при МОСВ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът няма основание да не цени като достоверни, се установява, че подадените от ответницата сигнали срещу ищцата са станали достояние на колегите й от РИОСВ – Ш. и други звена на МОСВ. В резултат, същата се почувствала злепоставена пред обществото, с уронен престиж като професионалист и експерт и със засегнато лично достойнство, предвид необходимостта да доказва невинността си по неверни според нея обвинения. Подаването на сигналите и образуваните във връзка с тях проверки се отразили зле на емоционалното й и психично състояние, като станала много чувствителна, ранима, раздразнителна и изключително затворена в себе си. Не можела да спи, тайно плачела, не можела да си обясни какво е провокирало подателя на сигнала.

Разпечатката съдържа 41 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6c9099e9-a931-4da6-b5bf-9b0c5b281db6