Определение № 779 от 25.08.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. Шумен, 25.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Г. Батанова

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500310 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№5317/19.05.2026г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане № 1827/08.05.2026 г. по ч.гр.д.№1140/2026г. на НПРС, поправено с разпореждане №3219/13.07.2026г., в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника В. В. Ч., за следните суми: 2.25евро главница, договорна лихва 27.87евро за периода 15.10.2025г.-26.03.2026г. и 13.95евро мораторна лихва за периода 15.10.2025г.-15.04.2026г.. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в ЗПК била уредена възможност за включване на застраховки в договора за кредит. Независимо дали се касаело за кредитиране на стока, застрахователни премии или получаване на сума потребителят не ги заплатил чрез свои средства, а премиите били платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс. В ЗПК изрично застрахователните премии били посочени като вид услуга, която може да бъде задължителна или избрана от потребителя, като от това зависило дали същите ще бъдат включени в ГПР.

„Общи разходи по кредита“ били всички разходи по кредита, известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В конкретният случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят избрал и чието финансиране било поето от ищеца не били задължително условие за получаване на сумата по кредита, поради което сумата по застраховките законосъобразно не била включена 1 в ГПР като разход по кредита, тъй като тя била част от самия кредит и взета предвид и отчетена в ГПР като част от кредита. Застраховката не била едностранно сключена. За сключването й е било необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя. В чл.19 от Договора за кредит изрично било посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Застраховките в договора за кредит не били такси или разход, а отпуснат допълнителен финансов ресурс – главница. Съгласно чл.7.2.3 от договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита представляващи дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждали на кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл.7 от договора ясно бил описан размерът на отпуснатия финансов ресурс и било направено разграничение, че той включва както сума, отпусната за общо ползване /сума за заплащане на стока/, така и сума за заплащане на застрахователни стоки. В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично декларирал избора на тази допълнителна услуга – застраховка, а в чл.7.2.3 от договора изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата на съответния застраховател.

По този начин получавал висока степен защита срещу различни рискове, като ползвал покритието без да трябва да заплати наведнъж дължимата премия. Допълнителната услуга кредитополучателят имал право сам да „включи“ или да „изключи“ на всяка една стъпка от процеса на онлайн кандидатстване и преди одобряването на кредита, както и след като бъде одобрен, видно от екранните снимки в жалбата. Идентична възможност била предвидена и при сключването на договора на хартия. Договорът бил изготвен на разбираем език и отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. ГПР бил в размер на 5 пъти размера на законната лихва уреден в чл.19, ал.4 ЗПК към момента на сключването му. В чл.10 от договора били посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Както националният закон и Директива 2008/48/ЕО не изисквали в договора да се включат компонентите на ГПР. Той следвало да бъде посочен като процент в договор за кредит, а от друга страна в договора да бъде посочена и общо дължимата сума от потребителя.

Преследваната от законодателя легитимна цел била не потребителят да бъде информиран до степен сам да пресметне ГПР /още повече, че формулата за това изисквала специални математически знания, каквито средния потребител не притежавал/, а да се информира за това колко реално ще струва ползването на паричния ресурс при надлежно изпълнение на договора. Потребителят бил осведомен, че размерът на кредита включвал отпуснатата сума за лично ползване /или за закупуване на стока/, както и отпусната сума за заплащане на застрахователни услуги, които се превеждали на трето лице. В заповедното производство липсвала възможност да се докажат в пълна степен посочените по-горе факти, както и да се назначи ССЕ която да провери, че размерът на ГПР е коректно посочен и СТИ, която да установи стъпките и съгласията, които потребителят давал при кандидатстване онлайн, с оглед характера на производство. Подаденото заявление и извлечение от счетоводните 2 книги имали всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се направи преценка потребителят дължи ли претендираните суми и дали да подаде възражение или не.

Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането на НПРС в неговата отхвърлителна част и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените от заповедния съд суми, както и в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№1140/2026 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника В. В. Ч., за следните суми: 402.29евро главница, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2026г., договорна лихва 27.87евро за периода 15.10.2025г.-26.03.2026г. и 13.95евро мораторна лихва за периода 15.10.2025г.15.04.2026г.. Посочено е, че заявлението се основава на извлечение от счетоводните книги на банката и че се касае за сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника договор за потребителски кредит. Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на банката; договор за потребителски кредит, съдържащ и погасителен план; заявление – декларация, общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“, общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето предоставени от Mediguide International към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите.

С разпореждане № 1686/30.04.2026г. заявлението е оставено без движение с подробни указания към заявителя описани в него, досежно конкретизиране на претендираните вземания според техния вид – главница, застраховки, лихви и пр., да посочи размерът на претендираната договорната (възнаградителна) лихва върху оставащата главница, както и да посочи периода за който се иска; да посочи размерът на претендираната мораторна лихва върху различни по вид вземания, произтичащи от договора – главница, застраховка, такси и др., и ако претендира такава върху всяко вземане да ги разграничи; да посочи, какви по вид, основание и размер плащания е извършил до момента длъжникът по договора, въз основа на който се иска издаването на заповедта за изпълнение за главница, като отдели сумата за чистата стойност на кредита и сумата за застраховка, договорна лихва и др., до датата на подаване на заявлението в съда; да разграничи платените суми по чистата сума за главница, застраховки, такси и др.вземания.

В дадения срок молителят е депозирал молба във връзка с указанията, в която сочи, че претендираната главница в общ размер на 402.29евро включва 306.78евро чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума и 95.51евро размер на застраховките, претедираната договорна лихва в общ размер от 27.87евро се състои от 21.25евро договорна лихва върху главницата и 6.62евро размера на договорната лихва върху застраховките. Претедираното обезщетение в общ размер от 13.95евро се състои от 10.64евро обезщетение за забава върху чистата стойност на отпуснатата сума и 3.31евро 3 обезщетението за забава върху застраховките.

С атакуваното разпореждане №1827/08.05.2026г., поправено с разпореждане №3219/13.07.2026г., съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против В. В. Ч., за следните суми: 2.25евро главница, договорна лихва 27.87евро за периода 15.10.2025г.-26.03.2026г. и 13.95евро мораторна лихва за периода 15.10.2025г.-15.04.2026г., както и в частта за разноските: за разликата от 9.78евро до претендираните 10,86евро и за възнаграждение за юрисконсулт за разликата над сумата от 23.02евро до претендираните 76,69евро.

Издадена е заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 400,04 евро главница, ведно със законната лихва за период от 28.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на:

9,78евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на: 23,02евро.

За да отхвърли частично заявлението, в мотивите съдът е приел, че в общия размер на кредита не следва да се включват разходите по кредита. Сумата на застрахователните премии не е включена в ГПР и не може да се смята част от усвоена сума. Клаузата относно общия размер на сумата, която потребителят следва да плати е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Дължима е претенцията за главница в размер на чистата сума на кредита, а не както е посочено в чл.7 от договора. Налице е несъответстващ на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, ГПР, който се оказва по–висок от посочения в договора, което нарушава чл.19, ал.4 ЗПК и прави сключения договор за кредит недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не се дължат сумите за договорна лихва и мораторна лихва. Единствено дължима се явавала чистата сума за главница, и доколкото заявителят претендирал остатък в размер на 402.29евро, за тази сума след приспадане на постъпилото плащане от 2.25евро/с което е била погасена недължима договорна лихва/ , или за сумата 400.04евро, заявлението следвало да се уважи.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Предмет на настоящото производство е разпореждането в отхвърлителната му част.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на ЗЗД, правилата на специалния ЗПК, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на ЗЗП.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 от ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.