Решение № 5975 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5975 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110146732 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника „Аскалон“ ЕООД за сумата 444,40 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва от 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 133,62 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 31.08.2022 г. до 13.06.2025 г., сумата 11,82 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законна лихва от 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2022 г. до 13.06.2025 г., които суми касаят топлоснабден имот: магазин, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 186, бл. 24, аб. № 373000 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 35928/2025г. по описа на СРС, 81 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца 1 на доставката, след получаване на издадена от продавача фактура. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът „Аскалон“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че количеството доставена топлинна енергия за стопански нужди възлиза в размер на 583,78 лева. Твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение касае адрес в гр. София, бул. „Витоша“ 186, бл. 24, докато всички приложени от ищеца документи са за имот с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ 184 – партер, бл. 24. Сочи, че ищецът не е доказал правилното измерване и отчитане на процесната топлинна енергия, чиято стойност претендира, въпреки, че въз основа на отношенията му с третото лице помагач е следвало да разполага с необходимата документация.

Третото лице помагач на страната на ищеца &. не изразява становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 35928/2025г. по описа на СРС, 81 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период, сега т. 33в, небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ОУ от 2007 г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от "Топлофикация София" ЕАД на потребители в гр. София, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите ОУ. Съгласно чл. 3 ОУ купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т.1), използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване извън домакинството си (т.3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ страна по договора за продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди. Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие на собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал. 2 на същия текст.

Страните не спорят, а и от представен по делото договор № 3000029672/13.07.2022г., ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 2

„Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София и заявление за откриване на партида от 13.07.2022г. се установява, че между ищеца като продавач и ответника като купувач е налице облигационно отношение по повод продажба на топлинна енергия за имот с адрес: гр. София, общ. Триадица, бул. Витоша, № 184, бл. 24, парт. Етаж, инсталация № 400031216. Договорът е със срок на действие от 01.07.2022г. до 01.07.2024г.

Видно от договор за наем на недвижим имот от 13.07.2022г. ответното дружество „Аскалон“ ЕООД като наемател е сключило договор за наем на магазин с адрес: гр. София, общ. Триадица, бул. Витоша, № 184, бл. 24, на парт. Етаж, със срок на действие от 13.07.2022 до 13.07.2024г.

По делото е приет като писмени доказателство Протокол от 05.03.2002г. на Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в режим на етажна собственост с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 186 ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Бруната" ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия. В изпълнение на така взетото решение етажните собственици са сключили Договор № 1225/27.03.2002г. с "Бруната" ООД, по силата на който последното се е задължило да достави и монтира топломери, да разпределя по потребители отчетената топлинна енергия за отопление и БГВ, да отчита месечно топломерите и водомерите по искане на абонатите.

При анализа на доказателствената съвкупност настоящата инстанция приема, че от страна на ищеца е допусната техническа грешка при индивидуализацията на имота, посочен като магазин, находящ се на бул. „Витоша“ № 186, блок 24, вместо коректното - магазин, находящ се на бул. „Витоша“ № 184, блок 24, в каквато насока са представените по делото документи, удостоверяващи собствеността. Следва да се посочи, че видно от приетите индивидуални справки за отчет на използвана ТЕ, ищецът е завел документално в системата си адреса на имота под № 186, което не обосновава изначална неоснователност на иска, доколкото в издаваните документи от топлофикационното дружество се съдържа коректно отразяване на инсталация № 4000031216 и договорна сметка № 2200102396, посочени и от самия ответник в заявлението и договора за продажба на ТЕ, т.е. касае се за един и същ имот.

Спорът между страните е концентриран върху въпроса за количеството доставена до процесния недвижими имот топлинна енергия и нейната реална стойност.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло след дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано. От това заключение, неоспорено от страните, съдът приема за установено по делото, че в имотът, за който са начислени процесните суми, е имало 1 брой отоплително тяло с уред, 1 брой щранг-лира и 1 брой водомер за топла вода. Посочено е, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма „Далсия” ООД като поради угаснал уред на радиатора, ТЕ за отопление на имот е начислявана на база миналогодишно потребление. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в СЕС, е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към Наредба №16-334. Общият топломер е преминавал метрологични проверки на 07.11.2021г. и на 09.12.2023г., при които не са констатирани отклонения, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

3

От изложеното се установява, че до имота на ответника е доставяно количество топлинна енергия, което е реално начислено в съответствие с действащата нормативна уредба през процесния период. От заключението на вещото лице по СТЕ се установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата от 398,24 лева (203,62 евро). Не са събрани доказателства и не се твърди да са били извършвани плащания за процесния период, поради което тази сума е изцяло дължима. Ето защо искът за главница за ТЕ е основателен и следва да се уважи до размера на сумата 398,24 лева (203,62 евро), а за разликата до сумата 444,40 лева, следва да се отхвърли.

Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По делото са ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 30 от делото/, че услугата е извършвана в процесния период, като цената възлиза в размер на 16,32 лв., същевременно ищецът претендира сума в по – малък размер от 11,82 лв. (6,04 евро), поради което с оглед диспозитивното начало искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По исковете по чл.422,ал.1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които са част от съдържанието на облигационните отношения между страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. Ищецът не твърди и не доказва да е изпратил на ответника издадените от него ежемесечни фактури, които съгласно чл. 39, ал. 2 е задължен да издава в срок до 5-то число на текущия месец, поради което и на основание чл.84, ал. 2 ЗЗД за изпадане на длъжника в забава е необходима покана. По делото е представена покана с изх. № П-5314 от 15.05.2025г. за дължимите от ответника към ищеца вземания за топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение за исковия период, но до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства същата да е получена от представител на ответника, поради което съдът приема, че забава за длъжника в плащането на установената главница до датата на депозиране пред съда на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, не е налице.