Решение № 1136 от 10.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

***36 гр. П., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И.ова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20241720104795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на общия исков процес, образувано във връзка с иск по чл. 109 ЗС и искове по чл. 45 ЗЗД.

Образувано е по искова молба с вх. № 18196/13.08.2024 г., подадена от Т. К. Г., чрез адв. М. А., уточнена с молби с вх. № 19657/03.09.2024 г. и № 19758/03.09.2024 г., против И. М. И. и Л. М. И., с която са предявени обективно съединени искове с пр.осн. чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в с. К., общ. П., ул. ***, до който достъпът се осъществява единствено чрез тясна улица–тупик. По протежение на същата улица се намират и имотите на ответниците. Посочва, че от о ко л о 2021–2022 г. ответниците започнали системно да паркират личните си автомобили – лек автомобил **** с рег. № ****, собственост на И. И., и лек автомобил „*****“ с рег. № *****, собственост на Л. И. – в края на *****, непосредствено пред подхода към имота . Автомобилите били оставяни по средата на платното, което е с широчина около 2,70 – 3 м, и оставали паркирани продължително време – от 10–20 часа до над 48–50 часа, в резултат на което е затрудняван или напълно възпрепятстван достъпът до нейния имот.

Ищцата сочи, че въпреки многократните молби към ответниците те да не спират по този начин, поведението им не се променило. Поради това през есента на 2022 г. в началото на улицата – тупик бил поставен пътен знак В27 „Забранени престоят и паркирането“, а впоследствие знакът бил заменен с В28 „Забранено паркирането“, но ответниците продължили да паркират. Ищцата твърди и че знакът бил премахван/открадван, за което подавала сигнали до полицията.

Ищцата излага още, че подавали сигнали на тел. 112 и до органите на МВР, като по част от тях на ответниците били съставени фишове и актове за неправилно паркиране на ул. „****“ в с. К.. Твърди, че поради блокирането на улицата автомобил 1 за доставка на пелети не успял да достигне до имота , а автомобил за почистване на септична яма не могъл да влезе в *****. Посочва още, че нейният племенник – лице с 95% инвалидност и тежък аутизъм – престанал да посещава имота, тъй като за него е необходим транспортен достъп, който при паркиране на ответниците бил възпрепятстван.

Ищцата твърди, че в хода на конфликтите между страните ответникът И. И. отправил към нея и съпруга на 20.04.2024 г. закана: „ще ви пребия с държальето“, а на 15.06.2024 г. я обидил, казвайки „на майка ти в путката“, които обиди били възприети лично от нея. Посочва, че в резултат на тези обиди и заканата изпитала страх, унижение, повишена тревожност, смущения в съня и нужда да бъде придружавана до дома си, особено в тъмната част на денонощието. Въз основа на изложеното ищцата моли:

1./ На осн.чл.109 ЗС ответниците И. М. И. и Л. М. И. да бъдат осъдени да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху недвижимия си имот, с административен адрес: с. К., общ. П., ул. „****”

13, а именно да не паркират личните си автомобили, както и други превозни средства върху улицата-тупик, по дължината на която се намират имотите на двете страни по спора, с което препятстват достъпа до имота.

2./ Ответниците И. М. И. и Л. М. И. да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищцата Т. К. Г. сумата от 2500 лева, предявена като частичен иск от общо 5 000 лева главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, притеснение и стрес, поради възпрепятстването на достъпа до имота й, както и

3./ Ответникът И. М. И. да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 500 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в отправените от И. М. И. към ищцата на 20.04.2024 г. думи „ще ви пребия с държальето” и на 15.06.2024 г. „на майка ти в путката", ведно със законната лихва върху двете присъдени суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2024 г., до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. Г. Б., депозират писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Поддържат, че автомобилите им не пречели съществено на достъпа до имота на ищцата, спирали за кратко и при необходимост ги местели. Оспорват да са отправяни обиди и заплахи, а евентуалните караници приписват на съпруга на ищцата. Твърдят, че ищцата и съпругът ги подлагали на „институционален тормоз“ чрез многобройни жалби и видеонаблюдение. Искат отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В срока за отговор, на основание чл. 211 ГПК, ответникът по първоначалните искове И. М. И. предявява насрещен иск по чл. 45 ЗЗД срещу Г. за сумата 5000 лева, обезщетение за неимуществени вреди – унижение, срам и емоционален стрес от разпространени според него позорни обстоятелства и приписване на престъпления, които в първоначалната искова молба от 13.08.2024 г. по настоящото дело, както и чрез публикация от 23.07.2024 г. във Фейсбук страницата на с. К., от профил „Т. К.“. Твърди още, че ищцата подавала многобройни (около 30, а впоследствие сочи повече) жалби срещу него до различни институции, което довело до проверки и разпити и му причинило психически тормоз. Счита, че тези действия представляват неправомерно поведение, довело до настъпване на твърдените вреди. Претендира законната лихва върху сумата, считано от 23.07.2024 г. като дата на увреждането, до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

2

В срока по чл. 131 ГПК Г., чрез адв. М. А., подава отговор, с който оспорва насрещната претенция по основание и размер. Поддържа, че подадените жалби са упражняване на конституционното право да сезира компетентните органи и не представляват противоправно поведение. Оспорва да е автор на посочената Фейсбук публикация. Счита, че не са доказани нито позорни обстоятелства, нито приписване на престъпление, нито вреди. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.

Съдът, като прецени събрните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване от 1997 г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 67, том I, рег. № 1479, нот. дело № 63 от 28.05.2020 г., че ищцата е собственик на ид.части от имот в с. К., ул. ***.

До имота се достига по улица–тупик, която обслужва и съседните имоти на ответниците и на трети лица.

От представените писмени доказателства, представляващи жалби, сигнали и последващи допълнения до различни държавни органи – Областна дирекция на МВР – П., Върховна прокуратура и Дирекция „Инспекторат“ към МВР, в съвкупност установяват, многократно, последователно и непрекъснато сезиране на институции за един и същи проблем. Същите показват , непрекъснатост на проблема, изостряне на отношенията, липса на резултат от институционалните мерки, трайност и повтаряемост на твърдените действия с постоянен предмет на оплакванията – неправомерно паркиране в улица–тупик на ул. „****“, с продължително престояване на автомобили на ответниците върху пътното платно, запушване на единствения достъп до имота на ищцата, невъзможност за преминаване на автомобили – както лични, така и служебни/специализирани.

От приложеното Постановление на РП – П. от 12.09.2024 г. е видно, че органите на прокуратурата са извършили пълна проверка на обстоятелствата относно премахването на пътните знаци В27 и В28, както и относно множеството сигнали за неправилно паркиране на ул. „****“. Прокуратурата е установила, че улицата е тясна, без изход, с недостатъчен габарит за разминаване и че достъпът до имота на ищцата многократно е бил възпрепятстван вследствие на паркирането на автомобила на ответника И. И., за което същият е санкциониран. Установени са над двадесет сигнала за неправилно паркиране, посетени от полицейски екипи.

Поради липса на доказателства за престъпление, прокурорът е прекратил наказателното производство, но е приел, че спорът е граждански по своя характер.

От писмо на община П., изх. № 25/Д-307-1 от 13.06.2025 г. се установява, че пътен знак В28 „Забранено паркирането“ на ул. „****“ е поставен на 02.05.2024г., като поради сигнали за открадване на знака се е налагало повторното му поставяне.

От писмо на ОДМВР – П., Второ РУ, с № 379600-14043/05.11.2025 г., след извършена справка в масивите на МВР се установява, че за лек автомобил „*****“, с рег. № **** собственост на Л. М. И. има регистрирани, съставени два фиша за неправилно паркиране и/или престой по ЗДвП, на адрес: с. К. ул. „****“ пред ***, серия ***** / 20.04.2024 г. и серия ***** / 11.05.2024 г., както и един АУАН за неправилно паркиране по ЗДвП, серия АД 108899 / 23.10.2025 г. За лек автомобил ****, с рег. № ***** собственост на И. М. И. има регистрирани, съставени два фиша за неправилно паркиране и/или престой по ЗДвП, на адрес: с. К. ул. „****“ пред ***, серия ***** / 10.05.2024 г. и серия ***** / 08.06.2024 г., както и два броя АУАН за 3 неправилен паркинг и/или престой по ЗДвП, серия ***** / 06.10.2025 г. и серия **** / 23.10.2025 г.

От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.А.Г.

/съпруг на ищцата, който живее с нея в процесния имот на ул. *** в с. К. /, съдът приема за установено, че същият има непосредствени наблюдения върху начина на ползване на ***** и отношенията между страните. Той заявява, че двамата ответници, ползвайки автомобилите си **** с рег. № ***** и „*****“ с рег. № ****, почти ежедневно ги паркират в края на *****, непосредствено пред техния имот, като престоят е продължителен – от по 10–20 часа до над едно денонощие, а понякога и над 50 часа. По думите му уличното платно в този участък е тясно, около 2,70–3 метра, поради което при паркиран автомобил на платното не остава възможност друг автомобил да премине до имота на ищцата, а до къщата може да се стигне единствено пеша. Свидетелят описва конкретни случаи, при които поради паркирани автомобили на ответниците куриерски и товарни автомобили не са могли да достигнат до имота, както и случай, в който специализиран автомобил за почистване на септична яма не е могъл да влезе в *****. Посочва още, че племенник на ищцата, лице с 95% инвалидност и тежък аутизъм, е престанал да посещава имота, тъй като придвижването му става с автомобил и последният не може да стигне до входа при наличие на спрени коли в *****. Свидетелят Г. твърди също, че на 20.04.2024 г. ответникът И. И., при възникнал спор относно паркирането, отправил към него и към ищцата закана с думите „ще ви пребия с държалието“, а на 02.05.2024 г. и на 15.06.2024 г. е отправил към ищцата вулгарната обида „на майка ти в путката“, които изрази свидетелят е възприел лично. В резултат на това поведение, по негови данни, ищцата изпитва постоянен страх и напрежение, спи неспокойно, буди се нощем, страхува се да се прибира сама и се налага той да я изплаща и послеща, особено в тъмната част на денонощието. От показанията се установява още, че по жалби на ищцата през 2022 г. на улицата е бил поставен пътен знак В27 „забранени са спирането и престоят“, който на 02.05.2024 г. е бил заменен със знак В28 „забранено е паркирането“, а на 01.06.2024 г. знакът В28 е бил премахнат/откраднат, за което е бил подаден сигнал до полицията.

При разпита свидетеля П.Б.Е. /съсед на страните/, заявява, че познава страните отдавна като съседи. По негови впечатления отношенията между И., Л. и Т. били добри, като не е чувал конкретни обиди, макар да е чувал караници от разстояние. Счита, че конфликтите често били провокирани от С., съпруг на ищцата, с когото свидетелят има висящ спор. По отношение на паркирането Е.. заявява, че не е виждал редовно или продължително паркиране от страна на И. и Л. в *****, поскоро автомобилите им оставали за кратко — по пет–десет минути, след което били прибирани в гаража или двора. Потвърждава, че улицата е тясна — около 2,70–3 м, и ч е ако паркира автомобил в *****, минаването се затруднява. Св. Е.. посочва, че камиони и куриери са влизали в ***** и не е виждал да се възпрепятства достъпът им, макар напоследък куриерите да предпочитали да спират на главната улица, тъй като им било неудобно да маневрират в *****. Относно пътния знак свидетелят заявява, че знакът е бил премахнат след като „е изчезнал“, но не сочи подробности.