Решение № 1727 от 17.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1727 гр. П., 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330203960 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 001249/02.05.2023г., издадено от ***** на КЗП за областите П.С.П.Х.К. и С.З., с което на „ЕЕ.С.

2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

Дружеството жалбоподател обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество, поради което се явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Актосъставителят и наказващият орган са приели следната фактическа обстановка, а именно:

1

При направена проверка на 14.09.2022 г., започнала в 11.15 часа, с Констативен протокол № К-2744282 от 14.09.2022 г., в обект офис на търговец, находящ се в гр. П., бул. ,,В.А.‘‘ № ***** било установено следното:

Повод за извършената проверка в офиса на търговеца била постъпила жалба от потребител Н.Д.П. с вх. № П-01-512/08.09.2022 г. и касаела Договор за покупка извън търговски обект по заявка № ********** от 11.08.2022 г. и свързания с него Договор за стоков кредит № 848011 от 11.08.2022 г. с ,,Банка ДСК‘‘ АД. Сключеният Договор за покупка извън търговския обект било за стока – система за почистване ECO 2000 SB сер. № 001454 на стойност 3000 лева, като стоката била доставена на потребителя на 13.08.2022 г. /видно от приложения към жалбата талон за доставка № 1631/.

Съгласно приложените в жалбата документи се установявало, че потребителят е изпробвал как работи стоката, като в 14-дневния срок на 20.08.2022 г. е изпратил стандартен формуляр за упражняване правото на отказ до търговеца /видно от товарителницата приложена към жалбата/, а на 23.08.2022 г. изпратил и стоката към търговеца, но последният отказал да я получи. На 02.09.2022 г., потребителят направил нов опит да върне продукта в представителство на търговеца в гр. В., но отново получил отказ. По време на проверката в офиса на жалбоподателя било изискано същият да даде становище относно жалбата на потребителя. Na 10.10.2022 г., търговецът депозирал становище с което уведомил КЗП, че същият е отказал приемането на стоката с оглед установено ползване. Претендирал заплащане на предвидената в т. 9 от общите условия за продажба неустойка в размер от 20 % за намалена стойност на продуктите, следствие на установеното ползване за да прекрати договора. По този начин търговецът осъществил състава на нарушението по чл. 50 ЗЗП, като нарушението е извършено в периода 24.08.2022 г. до 01.09,2022 г., като това е периодът в който търговецът не е приемал стоката.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Й. Ц., който потвърди отразеното от него в АУАН.

Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че и самият жалбоподател не оспорва отказа си да приеме обратно стоката, а 2 излага съображения, защо не е направил това.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, като Спорът по делото е изцяло правен и се състои в това дали при изложените факти търговецът е разполагал с правото да откаже приемането на върнатата стока.

Разпоредбата на чл. 50 ЗЗП е в насока, че потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.

54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок от получаване на стоката от потребителя.

Приложена е коректната санкционна норма - чл. 207 ЗЗП, като наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер 2000 лева.

Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че той имал право да откаже приемането на стоката на основание чл. 57, т.5 ЗЗП, съобразно която норма: „Разпоредбите на чл. 50 - 56 за правото на отказ на потребителя от договора от разстояние или от договора извън търговския обект не се прилагат за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защита на здравето.“ Според Решение № 363 от 17.01.2019 г. по к. т. д. № 1900 / 2018 г. на Върховен касационен съд в приложното поле на чл. 57, т.5 ЗЗП попадат само такива стоки, които по своето естество и предназначение са такива, че след отварянето им от един потребител са напълно и изцяло негодни за употреба от друг потребител по хигиенни и здравни съображения. Посочено е също така, че пълната и цялостна непригодност за повторна употреба следва да е убедително доказана, доколкото вещи, каквито са например горни дрехи, обувки, слушалки, шалове и други не попадат в приложното поле на разпоредбата. Сред типичните стоки, които са в обхвата на чл. 57, т.5 ЗЗП са например четки за зъби, самобръсначки, капкомери, бельо и други.

От приложения по преписката талон за доставка се установява, че процесната стока ECO 2000 SB е система за почистване тип парочистачка, 3 състояща се от маркуч, няколко вида четки за различни повърхности, термофибърни кърпи, накрайник за продухване на канали и др. като от само себе си е видно, че подобен уред за почистване на дома по своето естество и предназначение не е невъзможно да бъде употребяван от друг потребител, след като опаковката му е била отворена нито по хигиенни нито по здравни съображения.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният продукт не попада в изключението на чл. 57, т.5 ЗЗП.

Горният извод не се разколебава от обстоятелството, че в представените от жалбоподателя документи е посочено, че уредът може да се използва и за борба с определен вид вируси, както и в НАССР /стерилна/ среда.

Възможността за тази допълнителна употреба на уреда, обаче не променя неговото естетство и предназначение като парочистачка за почистване на всякакви повърхности и обдухване на канали, което по никакъв начин не е несъвместимо с връщането му от потребител след разопаковане.

Изпълнителното деяние се изразява в отказ на търговеца да получи стоката, която му е била изпратена от потребителя и това е станало в периода 24.08.2022 г. – 01.09.2022 г.

Изготвянето на АУАН в присъствието на двама свидетели, които са на самото съставяне, а не на извършване на нарушението изобщо не представлява процесуален порок, доколкото е допустимо от чл. 40, ал.3 ЗАНН, още повече че според трайната съдебна практика пороци досежно свидетелите по АУАН, при безспорно установена фактическа обстановка не са съществени.

Пороци при изписване на точното седалище и адрес на управление на дружеството също не представляват съществен порок на съдържанието на АУАН и НП, доколкото при безспорно варно посочени наименование и ЕИК не възниква каквото и да било съмнение за индивидуализацията на наказания субект.

Неоснователно е възражението, че лицето подписало АУАН- В.Т. не разполагал с представителна власт, доколкото по преписката е приложено пълномощно, с което той е оправомощен да представлява наказания субект пред всякакви държавни институции и да получава всякакви книжа от негово име.

По изложените аргументи обжалваното наказателно постановление 4 следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 63Д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна.

Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия орган. В случая това е Комисията за защита на потребителите, която видно от чл. 2, ал.2 от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001249/02.05.2023г., издадено от ***** на КЗП за областите П.С.П.Х.К. и С.З., с което на „ЕЕ.С.

2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 50 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „ЕЕ.С. 2017“ ЕООД, ЕИК 204417121 да ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите сумата от 80 лева, представляваща разноски за представителство пред районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5