Определение № 36904 от 08.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36904 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20261110118770 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. на РС – ****** ******* № 966/29.05.2026 г., подадена от „*** *******“ ЕООД против С. Ж. Е., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 20/2026 г. по описа на Районен съд – ****** *******.

Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане № 116/13.05.2026 г. по ч. гр. дело № 20/2026 г. по описа на Районен съд – ****** *******.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 20/2026 г. по описа на Районен съд – ****** *******, намира, че предявеният иск е недопустим, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК.

Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.

- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч. гр. д. № 20/2026 г. по описа на Районен съд – ****** *******, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение адрес.

Преди залепване на уведомлението са направени няколко посещения на адреса видно от приложените по делото съобщения – на 24.03.2026 г.; 07.04.2026г.; 25.04.2026 г.– като е посочено, че лицето не е намерено на адреса, нито друго, което е съгласно да получи книжата, както и че живущите във входа нямат сведение за лицето. При тези обстоятелства връчителят е залепил уведомление по чл. 47 ГПК. Видно от изготвената по заповедното производство справка не са установени регистрирани действащи трудови договори за длъжника.

Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни 1 условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 116/13.05.2026 г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва такова удостоверяване.

Настоящият състав счита, че заповедта за изпълнение е връчена надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – длъжникът е редовно уведомен за заповедта на 12.05.2026 г., с изтичане на двуседмичния срок от залепването, откогато е започнал да тече едномесечният срок по чл.

414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 15.06.2026 г. и в този срок, съгласно направена от съда служебна справка по заповедното производство, не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника. Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 15.06.2026 г., с оглед на което, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените установителни искове се явяват недопустими. Ето защо исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- ****** ******* за преценка за издаване на изпълнителен лист.

Тъй като с разпореждане № 90795/27.07.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да бъдат връчени на ответника препис от ИМ и приложенията към нея са налице основанията по чл. 253 ГПК за отмяна на това разпореждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. на РС – ****** ******* № 966/29.05.2026 г., подадена от „*** *******“ ЕООД против С. Ж. Е..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18770/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 179 с-в.

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК свое разпореждане № 90795/27.07.2026 г., 2 постановено по настоящото дело, с което съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да бъдат връчени на ответника препис от ИМ и приложенията към нея.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заповедния съд по ч. гр. д. № 20/2026 г. по описа на Районен съд – ****** ******* препис от настоящото определение след влизането му в законна сила и отбелязване за това обстоятелство върху акта, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от определението.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3