Определение № 162 от 08.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900112 по описа за 2021 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК.

Настоящото производство е образувано по искова молба на Л. А К., ЕГН **********, от гр.С. против „Б. М. С.“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Ф.“ №**, ЕИК *** и „С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „П. Е.“ №**, вх.**, ап.**.

Претенцията с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо несъществуването на вземане на „С.“ ЕООД към „Б. М.-С.“ АД (н.) за сума в размер на 7 814,02 лв., която е част от приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д.№66/2010г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесното вземане е предявено от кредитора „С.“ ЕООД в пълен размер от 12 000 лв. и представлява обезщетение за лишаване от ползване през месеците януари, февруари и март 2021 г. на част с площ от 9740 кв.м. от недвижим имот с площ 35 000 кв. м, представляващ ПИ №*****, находящ се в местността „Р.

Д.” по КВС на гр.С..

Предявеното вземане било включено от синдика в допълнителен списък 1 по чл. 688, ал.3 ТЗ с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ в пълния предявен размер от 12 000 лв. Ищцата депозирала възражение, като с Определение № 260399/02.07.2021 г. съдът по несъстоятелността изключил от изготвения списък вземането на „С.“ ЕООД за разликата над 10 651,02 лв. до пълния му размер.

Изложени са твърдения, че след постановяване на Решение № 157/25.11.2015г. по т.д. № 66/2010 г., с което съдът обявил в несъстоятелността и прекратил дейността на Б. АД (н.), била извършена дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В тази връзка бил изготвен Оценителски доклад за определяне пазарна стойност на материалните активи, собственост на длъжника, в който като краткотрайни активи фигурирали: 1) Ocн.материали -натриев полуфабрикат - 7159,36 тона; 2) Осн.материали пегматит млян ІІ-ро кач. насипен - 1650 тона; 3) Полуфабрикат - пегматит млян ІІ-ро кач.- 2417,42 тона; 4) Готова продукция - минерално брашно 1564,78 тона и 5) Готова продукция - пегматит - 441,97 тона. Именно тази продукция била струпана на две купчини в имота на „С.“ ЕООД.

Твърди се още, че при съставяне на протокола за въвод на „С.“ ЕООД във владение на имота от 05.01.2017 г., дружеството не направило възражение за наличието на имущество на несъстоятелния длъжник, което да му пречи да упражнява правата си на собственик, т.е. страните не направили констатации за наличието на купчини готова продукция – вид, количество, площ в източната част на имота.

Твърди се, че площта, заета от двете купчини готова продукция е 4729 кв.м., поради което и при средна наемна цена за сходни имоти за процесния период от около 0,20 лв. на кв.м, т.е. при месечен наем от 946 лв. тримесечния сбор възлиза на сумата от 2837 лв. Ето защо се твърди, че приетото вземане не съществува в размера от 2837 лв. до 10651, 02 лв. или за разликата, посочена в петитума от 7814,02 лв..

Претендират се сторените по делото разноски.

С молбата са представени писмени доказателства по опис.

Направени са доказателствени искания – да бъде задължен синдика на Б. АД (н.) по реда на чл. 190 ГПК да представи извлечение от счетоводни сметки 302, 303 и 611 - краткосрочни активи на Б. АД (н.) към 30.11.2015 г. и всички документи по дерегистрацията по ЗДДС на „Б. АД/н/, включително и 2 от съставения по този повод оценителки доклад.

Направени са искания за допускане на съдебно-техническа и съдебнооценителска експертизи, с конкретно поставени задачи.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника „С.“ ЕООД чрез управителя Т.М., в който се подържа, че така предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Направено е уточнение, че предвид извършеното заснемане на процесния имот в кадастралната карта на гр.С., искът касае имот с идентификатор *******.

Изложени са твърдения, че обосновано и съобразявайки постановеното от ПАС решение № 48/07.02.2020 г. по в.т.д.№710/2019 г., синдикът приел, че Б. АД (н.) ползва част с площ от 9 740 кв.м. от описания имот, като през процесния период е складирал там готова продукция, собственост на дружеството, без да има основание за това и по този начин същото неоснователно се е обогатило. Дължимото за това обезщетение на „С.“ ЕООД било в размер на по 4000 лв. месечен наем, т.е. 12 000 лева общо за тримесечния период.

Постановявайки Определение № 260399/02.07.2021 г., съдът по несъстоятелността формирал изводите си въз основа на служебно известните му заключения от съдебно-техническата и съдебно-оценителска експертизи, приети в хода на предходно производство по реда на чл.692 ТЗ, които се отнасят се за непосредствен преди процесния период на претендирано от „С.“ ЕООД обезщетение за ползване на същия имот. В тази връзка е цитирано такова произнасяне, а именно с Определение № 260353/10.06.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, в което съдът по несъстоятелността въз основа на приетите експертизи установил, че заетата с готова продукция площ в конкретния случай е 9343 кв.м., а наемната цена за 1 кв.м. възлиза на 0,38 лв.

Установените и изяснени по този начин факти и обстоятелства , дали основание на съда в производството по чл.692 ТЗ да възприеме размер на месечното обезщетение от 3550,34 лв. или общо 10651,02 лв. - дължими за лишаването на „С.“ ЕООД от ползване на част от имота за процесния период от 3 месеца. Развити са подробни съображения.

Оспорва се като изцяло неоснователно твърдението на ищеца, че готовата продукция на Б. АД(н.), находяща се в източната част на процесния 3 имот на „С.“ ЕООД е била разположена на площ от 4729 кв.м., заета от две купчини готова продукция. Освен това в ИМ липсвало твърдение да е имало договореност, съгласно която „С.“ ЕООД, придобивайки собствеността върху имота, да е придобил и тази готова продукция или да поел задължение да търпи наличието й в процесния имот.

Сочи се, че ищецът измествал спора от това, каква площ заема готовата продукция към въпроса - какво тегло има същата. Акцентира се, че цитираният оценителски доклад от 30.11.2015 г. не отразявал реалното й количество, тъй като в него със забележка било посочено, че описаните стойности могат да претърпят корекции. В случая актуалното количество продукция било установено с последващ оценителски доклад от 2018 г. в размер на 43278,21 тона, а същото било посочено и в обявлението на сайта Министерство на правосъдието от 04.03.2021 г.

Становището на ответника по представените от ищцата доказателства е следното: Не се възразява да се приемат представените под №1,2,3,4,5,6,7 и 22 писмени доказателства. Останалите доказателства се твърди от ответника, че са неотносими към настоящия спор.

Не се противопоставя за допускане изслушването на поисканата експертиза, но прави искане за допускане редакция на поставената от ищцата задача, като поддържа представител на „С.“ ЕООД да присъства по време на огледа и измерванията от вещите лица.

От своя страна сочи писмени доказателства, както и прави искане за събиране на гласни доказателства – разпит на свидетел за установяване на обстоятелството къде през процесния период е било местоположението на готовата продукция; както и евентуално да бъде задължен синдика по реда на чл. 190 ГПК да представи счетоводни справки за наличното количество готова продукция процесния период.

В същият срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от синдика И.К., който съгласно разпоредбата на чл.694, ал.4 ТЗ участва в процеса.

Синдика подържа становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на предявеното вземане се съобразил с влезлия в сила съдебен акт на ПАС, а именно решение № 48/07.02.2020 г. постановено по в.т.д.

№710/2019 г. по негов опис. Сочи, че размерът на обезщетението за процесния период в размер на 10 651,02 лв., прието от съда по 4 несъстоятелността с Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, се явява най-справедлив, тъй като съобразно назначените в производството по чл.692 ТЗ две експертизи, били измерени и определени с голяма точност площта с готовата продукция на Б. АД (н.), както и пазарната наемна цена на кв.м. заета площ.

Поддържа, че относима към настоящия спор е единствено площта, която заема готовата продукция, но не и нейното тегло. Приложените към ИМ като доказателства списък с готова продукция и оценителския доклад от 2015 г. не отразявали актуалните количества на стойностите с готова продукция.

Възразява да се приемат представените с ИМ доказателства.

Изразява готовност да представи поисканите счетоводни справки.

Сочат се доказателства. Не са направени доказателствени искания.

В срок не е постъпил отговор от Б. АД- в несъстоятелност.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

Възразява се, че в конкретния случай не намират приложение цитираните решения на ПАС и първоинстанционното по т.д. № 201/2018 г. на ПзОС, тъй като същите касаели различен от процесния период и поради това били неотносими към спора. Не ставало ясно защо ответникът се позовавал само на тези актове, въпреки съществуването на още няколко влезли в сила съдебни решения (по в.т.д. № 722/2021 г. и в.т.д. № 757/2021 г. по описа на ПАС), които се отнасяли за различни периоди от време и с които Б. АД (н.) бил осъден да заплати на „С.“ ЕООД различни суми за различни по размер площи, като обезщетение за ползване на част от имота му.

Излагат се твърдения, че от момента на въвода във владение 05.01.2017 г. „С.“ ЕООД упражнявал фактическата власт върху имота, който закупил съгласно постановлението за възлагане, поради което било възможно дружеството да извършило действия за увеличаване количествата готова продукция в купчините и разпиляването около тях с цел увеличаване размера на претендираните обезщетения. Сочи се, че в този период Б.АД (н.) е обявен в несъстоятелност и с прекратена дейност, поради което не би могло да придобие и да складира по-голямо количество готова продукция от това, което вече е било налично.

Позовава се на геодезическо замерване на купчините суровина в имота, 5 възложено от синдика на фирма „Е.“ ЕООД, извършено през месец март 2017 г., т.е. два месеца след въвода на новия собственик в имота, от което било видно, че са били измерени само двете купчини суровина, но не и разпиляното около тях.

Твърди се, че всички количества готова продукция над количествата, описани в оценителския доклад в края на 2015 г. не могат да бъдат заприходени в право на несъстоятелния длъжник, тъй като принадлежат на новия собственик - „С.“ ЕООД. Сочат се писмени доказателства.

Поддържат се доказателствените искания, направени с ИМ.

Не възразява по приемане на следните писмени доказателства: Покана до синдика на Б. АД (н.) и Обявление за продажба на 04.03.2021г. на имущество на Б. АД (н.), но възразява по приемането на всички останали писмени доказателства, представени с отговора на ИМ.

Възразява по допускане на формулирания допълнителен въпрос към експертизата, както и по допускане разпита на посочения свидетел.

В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника „С.“ ЕООД, в който изцяло се подържат твърденията и възраженията, съдържащи се и в първоначалния отговор.

Актуалното количество готова продукция било в размер на 43278,21 тона, които били установени съобразно оценителския доклад от 2018 г., а не според старата и неактуална оценка от 2015 г. Готовата продукция се намирала в имота към момента на придобиването му от „С.“ ЕООД без да има договорка съгласно която след този момент дружеството да е поело задължение да търпи наличието й в имота. Актуалното количество от 43278,21 тона млян пегматит било посочено последно и в обявлението за продажба от 04.03.2021 г. (нестанала), качено на сайта Министерство на правосъдието.