Решение № 121 от 05.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. ХАСКОВО, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. З. Т. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500087 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 194/31.10.2024 година, постановено по гр.д. № 628/2024 година по описа на РС-Харманли, районният съд е уважил предявените от И. Х. Д. и В. Х. Я., двамата от ***, субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 от ЗС, като по отношение на Община – Харманли е прието, че двамата ищци са собственици на основание давностно владение при равни права на: 1) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-**/28.02.2018г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот – ***“, с площ от 3 607 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, номер по предходен план - **. при съседи - имоти с ид.

**, **, **, ***, **, **. и 2)ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18**/28.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот – **, с площ от 4935 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска. начин на трайно ползване – нива, категория на земята: 8, номер по 1 предходен план - **, при съседи-имоти ид. ***, ***, ***, ***, **, **. С оглед изхода на делото, направените от ищците деловодни разноски за производството пред РС-Харманли са възложени на ответната Община.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Община - Харманли. С подадената въззивна жалба се въвеждат доводи за неправилност – необоснованост и нарушение на материалния закон.

Въззивникът настоява, че процесните земи са такива по чл. 19 от ЗСПЗЗ и ищците не установяват противното. Позовава се на формираното в съдебната практика становище, че в тежест на третите лица, които твърдят, че са собственици на имота, неправилно включен като останал свободен след реституцията в описа по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, да докажат претендираното право с представяне на документи, легитимиращи ги като собственици. В противен случай не се оборва въведената от закона фикция, че земите след изтичането на определен срок и след изпълнение на предвидената процедура в чл. 19 ЗСПЗЗ и съответните текстове – чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ, стават общинска собственост. Въззивникът се позовава на представените във въззивното производство писмени доказателства и твърди, че владее и стопанисва реално процесните земи, което правило невъзможно придобИ.ето им по давност от ищците. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемите И. Х. Д. и В. Х. Я. подават писмен отговор чрез упълномощен адвокат П. Каснакова. Оспорват въззивната жалба като неоснователна. Заемат становище за правилност на атакуваното решение и правят искане за неговото потвърждаване, както и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция. Считат, че представените от тях доказателства по несъмнен начин установяват, че наследодателят им, а след смъртта му и самите те като негови наследници, необезпокоявано са упражнявали правото на собственост върху имотите, в резултат на което придобили правото на собственост върху тях по давност.

Твърдят, че никога не са губили правата си върху имотите, тъй като те не били включвани в никакви форми на колективизация, ето защо не се налагало участието им в реституционите процедури.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 2 правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните, констатира следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран като такъв за собственост, а произнасянето на РС-Харманли съответства на заявените за разглеждане претенции.

Ищците претендират правото на собственост върху два недвижими имота - ПИ с идентификатор *** с площ от 3 607 кв.м. и ПИ с идентификатор *** с площ от 4935 кв.м., двата находящи се в *** в землището на ***.

Твърденият от тях придобивен способ е давностно владение: посочва се, че първоначално дядо им Д. Д., след него – бащата на ищците Х. Д. Д., а след смъртта на последния, от 2003 година - самите ищци владеели процесните имоти, със съзнанието за своене на същите. Имотите не били одържавявани или отчуждавани, включвани в ТКЗС, следователно не подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по тази причина не били заявявани за възстановяване. Ищците са оспорили наличието на основание за включването им в описа на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, а от там и за съставяне на АЧОС от ответната Община.

Ответникът Община – Харманли е оспорила исковете.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят И. К. И. твърди, че семейството на ищците стопанисвало две ниви в ***. В тези ниви бащата на ищците пускал да се пасат овце и отглеждал селскостопански култури, като нивите били 3 оградени с жив плет и помежду им имало път. 4-5 години преди делото завели родителите на ищците на мястото, за да видят „какво е положението“, след това предприели постъпки за снабдяване с документи за собственост и така установили, че нивите „се водят“ на Община – Харманли. Св. С. М. К. твърди, че нивите се намирали до къщата на дядо Х. – на запад и на юг, а общата им площ била 6-7 дка. Относно площта на имотите свидетелите си противоречат – според св. И. общата площ била 10-12 дка.

На база така събраните гласни доказателства, районният съд е приел за проведено пълно и главно доказване на предявените искове, поради което ги е уважил в пълен обем.

Във връзка с твърдението на въззивниците за това, че Община – Харманли, а не ищците, владеят имотите, както и на основание чл. 266 ал.3 от ГПК, въззивният съд допусна събиране на допълнителни доказателства във връззивното производство. Така, представя се и е прието като доказателство по делото Протоколно решение от 08.07.2008 година от заседание на комисията по чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, за определяне на имотите по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ бл. 13/2007 година). Видно от Приложението към това решение, в него под № 668 фигурира имот № *** с площ 4,935 кв.м. в землището на ***. А с приемо-предавателен протокол от 11.12.2008 година този имот, в числото на останалите, вписани в приложението към решението на комисията по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ, е предаден за стопанисване и управление на Община – Хасково. На 12.11.2014 година е съставен АЧОС № ***, с който процесният имот с № ** е актуван като управляван от Община – Харманли. В подкрепа на твърденията си за упражняваното владение, Община-Харманли представя договор за наем на имот – общинска собственост от 13.08.2014 година, договор за наем на имот – общинска собственост от 29.08.2019 година и договор за наем на имот – общинска собственост от 10.07.2024 година, всеки от които със срок за по пет стопански години. Видно от договорите, Община – Харманли е третирала имот № ** като свой и го е отдавала под наем на земеделски производители.

Във въззивното производство е назначена и изслушана съдебногеодезическа експертиза, заключението на която ХОС възприема изцяло като компетентно, обективно и безпристрастно. При допълнителни проучвания, 4 извършени във връзка с поставената задача, в.л. констатира, че за първи път на КиРП за *** от 1951 година е нанесено дворно място с пл. № 302, изцяло извън строителните (регулационните) граници на населеното място, представляващо „жилище, двор, нива“. В северната част на дворното място е нанесена паянтова жилищна сграда. В разписния лист към плана за това дворно място за собственик е вписано лице с имена Д. Д. Д., а впоследствие в графата е извършено допълване – „наследници“. При оглед на място вещото лице констатира, че паянтовата сграда вече не съществува, а са налични две други сгради – двуетажна полумасивна жилищна и паянтова стопанска постройка. В.л. дава заключение за идентичност на първия процесен имот ПИ с ид. *** с южната част от дворно място на ПИ с пл. № ** по КП от 1951 година. В същото време заявява, че вторият процесен имот с ид. *** не е нанесен като дворно място по КП от 1951 година и няма отношение, отделен е от имот с ид. *** и няма данни някога да е бил част от този имот. В с.з. пояснява, че цялата площ на имот с пл. № ** по плана от 1951 година е 6500 кв.м.. Имот ***, който представлява южната част от имот пл. № *** е с площ 3607 кв.м.. Т.е. останалата част – имот **, която е северната част от имот пл.

№ ** и не е предмет на настоящото дело е с площ 2948 кв.м.

При така събраните доказателства ХОС приема, че предявените субективно съединени искове за собственост на ищците върху имот с ид. *** са доказани. В тази насока съдът дава предимство на заключението на СГЕ, чрез която е установено безспорно, че наследодателят на ищците - техен дядо Д. Д. Д. е бил собственик на имот пл. № ** по плана на *** от 1951 година, южната част от който се явява процесният ПИ с ид. ***. От обясненията на в.л. става ясно, че този имот не е бил обект на колективизация, нито има данни да е бил одържавяван, поради което не е подлежал на реституция. Няма данни да е бил изоставен от ищците, респективно техните наследодатели. Напротив, от гласните доказателства се установява, че първоначално дядо им Д., след това баща им Х. Д., а след смъртта на последния и самите ищци стопанисвали къщата и прилежащата към нея земя. Ето защо не са били налице предпоставките за включването на имот с ид. *** в списъка по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Едва с въззивната жалба Община – Хасманли въвежда възражение за придобИ.е на имота по давност от тях. Но, на първо място, това възражение е преклудирано като невъведено своевременно (най-късно с отговора на исковата молба), а на второ – то е недоказано. Представените от ответника в 5 първоинстанционното производство доказателства за сключване на договори за наем със земеделски производители касаят само имот с ид. ***, но не и първия от процесните - имот с ид. ***. Ето защо по отношение на Община – Харманли следва да бъде признато за установено, че ищците са собственици на ПИ с ид. ***. Поради съвпадение на изводите на ХОС и РС-Харманли по отношение на първия от процесните имоти, решението в тази част следва да бъда потвърдено.

По отношение на ПИ ид. ** След като анализира събраните по делото гласни и писмени доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че ищците не са провели пълно и главно доказване на собственическата си претенция по отношение на този имот. От заключението на СГЕ се установява, че този имот не е бил нанесен като дворно място по КП от 1951 година. Това е напълно самостоятелен имот, отделен от имот с ид. *** с път и няма данни някога да е бил част от дворното място на наследодателите на ищците. Цялата площ на имот с пл. № ** по плана от 1951 година е била 6500 кв.м., което съвпада с твърденията на св. С. К., който заявява, че дядото на ищците притежавал в *** къща и ниви около нея, с обща площ 6-7 дка – на запад и на юг от къщата. Процесният ПИ ид. ***, който представлява южната част от ипот пл. № ** е с плош 3607 кв.м. Останалата част – ПИ ид. *** е застроена с къща, на запад от която е ситуирано празно пространство, земя.