Решение № 261463 от 29.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

София, 29.04.2022 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА

ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 11029/2018 г., за да се произнесе взе пред вид:

Предявен е иск от „Ю.Б.“ АД, *** против М.Б.Р., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М.Б.Р. дължи на „„Ю.Б.“ АД следните суми: - 61 771,17 евро - присъдена главница, ведно със законната лихва от 26.09.2017 г.; - 13 272,11 евро - договорна лихва за периода 21.03.2013 г. - 25.08.2017 г.; -3 749,17 евро - наказателна лихва за периода 21.03.2013 г. - 24.09.2017 г.; - 122,60 евро - такса за обслужване на кредита за периода 26.01.2016 г. - 24.09.2017 г. и - 181,56 евро -застраховки за периода 21.03.2015 г. - 24.09.2017 г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г., за които суми на 07.11.2017 г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 67469/2017 г. на СРС, 51 с-в.

Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на 15.03.2006 г. е подписан Договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г. между А.Б.- КЛОН БЪЛГАРИЯ, КЧТ /чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД/, като кредитодател, и М.Б.Р., в качеството му на кредитополучател, по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер 70 000 евро.

Договорът за кредит е подписан от Ц.Х.Р., като поръчител. Целта на кредита е закупуване на недвижим имот в гр. Банско.

Съгласно чл.

13 от Договора за кредит, кредитополучателят се задължава да изплати отпуснатия кредит в срок от 12 години, считано от датата на усвояването му.

В чл. 14 е уговорено, че кредитът ще се изплати на 144 месечни анюитетни вноски, първата от които се изплаща един месец от датата на усвояване на кредита, а всяка следваща вноска е дължима на същото число на съответния месец.

Съгласно чл.

15 от Договора за кредит, за първите две години главницата се олихвява с лихвен процент в размер 6 процента годишно, а за останалия период - 12 месечен Юрибор плюс надбавка от 6% годишно. Към Договора за кредит страните са подписали Погасителен план, който индивидуализира размера на анюитетните вноски през първите две години, през които лихвеният процент е фиксиран на 6% годишно. В Погасителния план е отбелязано също, че след двете години с фиксиран лихвен процент се преминава към плаващ лихвен процент /чийто размер е посочен в Договора за кредит/.

Според чл. 18 от Договора за кредит, при усвояването му се дължи еднократна такса от 1% върху размера на разрешения кредит.

В чл. 20.1 от Договора за кредит е уговорено, че при просрочие или предсрочна изискуемост се начислява наказателна лихва за просрочие в размер договорения лихвен процент плюс надбавка от 2,5% годишно, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на просрочието.

Съгласно чл.

31.2.2, вр. чл. 31.1.1 от Договора за кредит, Банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем в случай на просрочие при изплащането на която и да е погасителна вноска по кредита.

На

05.11.2009 г. страните подписват Анекс №1 към Договора за кредит, в т. 1 от който е уговорено, че срокът за погасяване на дължимите суми по кредита се удължава до 06.05.2020 г., като за първите 12 месеца от подписването на Анекса е предвиден гратисен период, през който се заплащат само начислените лихви. През останалия период кредитът се изплаща на 114 месечни анюитетни вноски, включващи лихва и главница. В т. 2 от Анекса е уговорено, че в случай на просрочие при заплащането на дължими суми по договора за кредит, върху просрочените суми се начислява обезщетение за забава равно на договорния лихвен процент плюс надбавка от 10 пункта.

Поради настъпване на просрочие по Договора за кредит първоначално Банката е подала в СРС заявление по чл. 417 ГПК само и единствено за просрочията по договора за кредит, без да обяви кредита за предсрочно изискуем. По това заповедно производство СРС, 85 с-в е издал на 22.01.2014 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 2663/2014 г.

След издаване на първоначалния изпълнителен лист само за просрочените суми, кредитополучателят и поръчителят продължават да не изпълняват задълженията им по Договора за кредит, което неизпълнение се изразява в просрочие в плащането на месечните анюитетни вноски, като, на основание чл.

31.2.2 във връзка с чл. 31.1.1 от Договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 25.08.2017 г., тъй като на тази дата на длъжниците е връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, което Банката им е изпратила. Връчването е извършено на брата на ответника - Й. Б.Р. със задължение да му го предаде.

След връчване на това уведомление за длъжниците продължили да не погасяват задълженията си и ищцовото банково дружество е подало в съда Заявление по чл.

417, т. 2 ГПК, въз основа на което СРС, 51 с-в на 07.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 67469/2017 г. е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 67469/2017 г. е връчена на длъжника М.Б.Р. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК.

В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на него, че длъжникът и ответник М.Р., му дължи посочените подробно описани по – горе суми – главница, лихви, такси и разноски, по силата на Договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г., с всички законни последици.

Ищецът е представил писмени доказателства.

Поискал е назначаване на ССЕ.

Поискал е прилагане на ч.гр.д. № 67469/2017 г. на СРС, 51 с-в.

В хода по същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.

Ответникът М.Б.Р., чрез назначения му особен представител адв. Г.И., оспорва изцяло така предявените искове, както по основание, така и по размер.

Не оспорва твърдението, че между страните е подписан процесният Договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г., по силата на който, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер 70 000 евро.

Оспорва и прави възражение за неравноправност и нищожност на следните клаузи от договора, а именно: чл. 17.2 от Договора, чл. 24.1 от Договора, чл. 24.2 от Договора, чл.

23 т.1 и т.2, като счита същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП.

Счита, че са налице неравноправни клаузи и по смисъла на чл. 143, т. 12 ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза е тази, даваща право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

На следващо място твърди, че Банката - кредитор едностранно е увеличавала лихвения процент по вноските по кредита като това е довело до увеличение на анюитетните вноски по същия и, от там, до коренно различни суми, дължими от ответника, съгласно първоначално договорения Погасителен план.

В тази връзка, в случай, че се докаже, че има надплатени суми към ищеца, прави възражение за прихващане на недължимо надплатените суми без основание.

Оспорва клаузата на т. 2 от Анекса, като недействителна и неравноправна.

На самостоятелно основание оспорва и прави възражение за недължимост на „наказателните лихви" за периода 21.03.2013 г. - 24.09.2017 г. с общ размер 3 749.17 евро и оспорва чл. 201 от Договора за кредит, като неравноправна и недействителна клауза.

Оспорва и счита заплащането на такса управление на кредита в размер 122.60 евро за недължимо и неоснователно като неравноправна клауза, доколкото таксата управление е вид възнаградително плащане, което вече е изчислено и включено във възнаградителната лихва към кредита.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции.

Поискал е представяне на писмени доказателства, както и назначаване на ССЕ.

В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по списък.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и това се доказва от събраните по делото доказателства, че, по силата на Договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г., сключен между А.Б.- КЛОН БЪЛГАРИЯ, КЧТ, чийто правоприемник е ищецът „Ю.Б.“ АД, от една страна, и ответника М.Б.Р., от друга страна, Банката му е предоставила кредит за закупуване и ремонт на недвижим имот в гр. Банско в размер на 70 евро срок от 12 години, считано от датата на усвояването му. Договорът за кредит е подписан като поръчител от Ц.Х.Р..

В чл. 14 от Договора за кредит е уговорено погасяването на задължението да се извърши на 114 месечни анюитетни вноски, първата от които се изплаща един месец от датата на усвояване на кредита, а всяка следваща вноска е дължима на същото число на съответния месец, а в чл. 15 от Договора за кредит, страните са договорили лихвения процент и начина на олихвяване на главницата - лихвен процент в размер 6 % годишно за първите две години, а за останалия период - 12 месечен Юробор плюс надбавка от

6 % годишно. Уговорена е и такса при усвояване на кредита от 1% върху неговия размер.

При просрочие или предсрочна изискуемост е предвидена и наказателна лихва за просрочие в размер договорения лихвен процент плюс надбавка от 2,5% годишно, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на просрочието, като в чл. 31.2.2, вр. чл. 31.1.1 от Договора за кредит, е предвидена възможност Банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем в случай на просрочие при изплащането на която и да е погасителна вноска по кредита.

Към Договора за кредит страните са подписали Погасителен план, в за размера на анюитетните вноски.

Не се спори също, а и се установява от събраните доказателства, че отпуснатият кредит е изцяло усвоен на 17.03.2006 г.

Сключеният договор за кредит е бил изменен на

05.11.2009 г. с Анекс № 1 към него, в т. 1 от който е уговорено, удължаване на срока за погасяване на дължимите суми по кредита до 06.05.2020 г., като за първите 12 месеца от подписването на Анекса е предвиден гратисен период за заплащане само на начислените лихви. Т. 2 от Анекса предвижда обезщетение за забава в размер договорния лихвен процент плюс надбавка от 10 пункта при просрочие.

Доказа се също, че, поради неплащане от страна на ответника на задълженията му по кредита, на 25.08.2017 г. с уведомление, връчено чрез неговия брат Й. Б.Р., ответникът – кредитополучателят бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по кредита.

Не се спори също така, че, във връзка с подадено от Банката Заявление по чл. 417 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № ч.гр.д. № 67469/2017 г. на Софийски районен съд, 51-ви с-в, по което в нейна полза на 07.11.2017 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като длъжникът М.Б.Р. е осъден да заплати на Банката следните суми, представляващи парично вземане, произтичащо от Договор за ипотечен кредит № 18-33/2006 г.: - 61 771,17 евро - присъдена главница, ведно със законната лихва от 26.09.2017 г.; - 13 272,11 евро - договорна лихва за периода 21.03.2013 г. - 25.08.2017 г.;

-3 749,17 евро - наказателна лихва за периода 21.03.2013 г. - 24.09.2017 г.; - 122,60 евро - такса за обслужване на кредита за периода 26.01.2016 г. - 24.09.2017 г. и - 181,56 евро -застраховки за периода 21.03.2015 г. - 24.09.2017 г.

По настоящото производство е приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 67469/2017 г. на Софийски районен съд, 51-ви с-в, по което срещу длъжника М.Р. са издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.