Решение № 2666 от 07.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2666 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от В. СТ. ПАРПУЛОВА Административно наказателно дело № 20231110204815 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Б.“ № 8, офис № 7, представлявано от управителя Г. И. Г., против наказателно постановление № 22-2300001/09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. София за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.

415, ал. 1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен неправилно. Оспорва се компетентността на наказващия орган и се застъпва, че е нарушил императивните норми на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53 ЗАНН, като не е изяснил спорните обстоятелства и не е отстранил допуснатите при съставяне на АУАН нередовности. Като съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН са посочени неправилно установяване на датата и мястото на извършване на нарушението и описанието му - липса на посочване на конкретни обстоятелства и/или извършени реални нарушения на трудовото законодателство от страна на дружеството. Поддържа се, че последното е изпълнило дадените предписания, като е представило доказателства за изплащане в пълен размер на дължимото на Н. Г. трудово възнаграждение за месец февруари 2022 г. Като допълнителен аргумент е наведено, че наказващият орган не е извършил проверка дали работата за съответния месец е била действително извършена от страна на работника. Прави се възражение и относно изтекъл преклузивен срок за връчване на наказателното постановление, в нарушение на чл. 61, ал. 1 АПК, и като процесуални нарушения са релевирани, че в НП не било отбелязано кога е връчен АУАН и дали във връзка с него от страна на дружеството са постъпили възражения. Оспорва се и изводът за липса на основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 415в КТ. По изложените съображения в съвкупност е направено искане обжалваното НП да бъде отменено.

За проведеното на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. „***“ ЕООД не изпраща процесуален представител, а Д „ИТ“ София се 1 представлява от юрк. Д..

В дадения ход по същество юрк. Д. пледира атакуваното НП да бъде потвърдено.

Намира нарушението за доказано. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

В периода от 26.10.2022 г. до 02.12.2022 г. служители на Д „ИТ“ София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Б.“ № 8, офис 7. Проверката приключила с издаването на протокол № ПР 2236430/02.12.2022 г., съгласно който на дружеството били дадени за изпълнение задължителни предписания. Предписание № 1 било работодателят да изплати в пълен размер уговореното и начислено по ведомост за месец февруари 2022 г. трудово възнаграждение за извършената работа на Н. Х. Г., ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2 КТ. Срокът за изпълнение на предписанието, определен от контролните органи, бил до 08.12.2022 г. Предписанието не било обжалвано и влязло в сила.

За времето от 16.12.2022 г. до 06.01.2023 г. била извършена последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на „***“ ЕООД от свидетелките Р. А.-Г. и В. В. инспектори в Д ИТ“ София. Въз основа изискани и представени от дружеството документи до приключването на проверката, те констатирали, че даденото с протокол № ПР 2236430/02.12.2022 г. задължително предписание № 1 не било изпълнено, като от страна на дружеството не били ангажирани категорични доказателства, удостоверяващи изплащането на уговореното трудово възнаграждение на посоченото в предписанието лице за месец февруари 2022 г. /във ведомостта за заплати липсвал подпис, удостоверяващ получаването на трудовото възнаграждение от лицето/. Представени били платежни нареждания относно извършени банкови преводи в периода от 14.01.2022 г. до 11.08.2022 г. от дружеството по сметка на Н. Х. Г. с посочени основания „трудово възнаграждение“ и „възнаграждение по договор“, без в последните да са конкретизирани периодите, за които се отнасят плащанията. Констатациите на инспекторите били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2300356/06.01.2023 г.

След приключване на проверката свид. А.-Г., в присъствието на упълномощено от управителя на дружеството лице и двама свидетели, съставила АУАН № 222300001/06.01.2023 г., в който описала подробно обстоятелствата относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ. АУАН бил предявен и връчен на пълномощника, който го подписал без възражения.

Въз основа съставения АУАН, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация, директорът на Д „ИТ“ София издал срещу „***” ЕООД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелките Р. А.-Г. и В. В., и писмени - заповед № З0693/05.08.2022 г.; заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г.; длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на Д „ИТ“ София; заповед № ЧР-497/02.03.2016 г.; длъжностна 2 характеристика за длъжността „главен инспектор“ в Д „ИТ“ София; протоколи за извършени проверки от Д „ИТ“ София; призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК; платежна ведомост на „***“ ЕООД за месец февруари 2022 г.; платежни нареждания относно извършени банкови преводи в периода от 14.01.2022 г. до 11.08.2022 г. по сметка на Н. Х. Г.; трудово досие на Н. Х. Г.; Вътрешни правила за организация на работната заплата в „***“ ЕООД.

От показанията на разпитаните свидетели и от протоколите за извършените проверки се установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото законодателство и направените при тях констатации. Посредством цитираните доказателствени източници се изясняват даденото при първата проверка предписание № 1 и срокът за изпълнението му - до 08.12.2022 г., и констатираното при втората проверка обстоятелство, че работодателят не го бил изпълнил, предвид липсата на положен подпис от Н. Х. Г. в платежната ведомост на „***“ ЕООД за месец февруари 2022 г.

В хода на проверката действително са представени платежни нареждания относно извършени банкови преводи в периода от 14.01.2022 г. до 11.08.2022 г. по сметка на Н. Х. Г. с посочени основания „трудово възнаграждение“ и „възнаграждение по договор“. Според настоящия съдебен състав обаче посредством тях не се установява фактът на изпълнение на даденото с протокол № ПР 2236430/02.12.2022 г. предписание под № 1, доколкото съответните плащания, видно от датите на платежните нареждания, са извършени преди издаване на предписанието, предвид което и не могат да бъдат разглеждани като доказателства в подкрепа на изпълнението му. Освен това в тях липсва отбелязване за кой период се отнасят плащанията.

С оглед на това съдебният състав намери за установени по категоричен начин както факта на осъществяване на нарушението /неизпълнение на даденото с протокола от 02.12.2022 г. предписание под № 1/, така и времето и мястото на извършването му, а именно на 09.12.2022 г., в седалището на дружеството, доколкото срокът на предписанието е изтекъл на 08.12.2022 г. и не е било обжалвано. Неизпълнението на предписанието е констатирано при последващата проверка, извършена от свидетелките А.-Г. и В..

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и административнонаказавнащия орган, с оглед заеманите длъжности, следват по силата на закона и от представените от въззиваемата страна заповеди и длъжностна характеристика.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН . Процесуални нарушения в процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати. Разпоредбите на ЗАНН не предвиждат преклузивен срок за връчване на наказателното постановление, предвид което възражението в обратен смисъл е неоснователно.

АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - съдържат ясно описание на нарушението, времето и мястото на извършването му - на 09.12.2022 г. в предприятието, и описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е съответствие между фактическото описание и дадената правна квалификация, предвид което релевираните в съответната насока възражения също са неоснователни.

Възражения срещу съставения АУАН от страна на дружеството не са били направени в законоустановения срок, предвид което и наказващият орган не е имал задължението да се произнесе по отношение евентуална тяхна основателност. С оглед на това настоящият съдебен състав прецени, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото 3 на защита на санкционираното лице и да са опорочили издаването на наказателното постановление, с което да представляват формални основания за отмяната му.

Фактическата обстановка по извършване на нарушението е правилно изяснена от административнонаказващия орган. Въз основа кредитираната доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие, неизпълнявайки до изтичането на дадения от контролните органи срок /до 08.12.2022 г. включително/ задължителното за изпълнение предписание по спазване на трудовото законодателство, а именно да изплати в пълен размер уговореното и начислено по ведомост за месец февруари 2022 г. трудово възнаграждение за извършената работа на Н. Х. Г., ЕГН **********, съгласно чл. 128, т. 2 КТ, което предписание представлява принудителна административна мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство, в качеството на работодател „***“ ЕООД е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 КТ. Нарушението е извършено на 09.12.2022 г. в седалището на работодателя. То е осъществено чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на предписанието срок, след изтичането на който нарушението е налице. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е било дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ от контролен орган по спазване на трудовото законодателство и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението да го изпълни в указания срок.

Доводите в жалбата относно липсата на проверка било ли е действително отработено трудовото възнаграждение, са неоснователни, доколкото последното обстоятелство стои извън фактическия състав на нарушението.

Нарушена е разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е изпълнил даденото му задължително предписание. Твърденията, че трудовото възнаграждение на лицето е било изплатено, с което предписанието е изпълнено, не се доказаха, предвид обстоятелството, че представените платежни нареждания предхождат издаването на предписанието и липсват ангажирани от страна на жалбоподателя други доказателства в съответната насока.