Решение № 378 от 29.07.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. Габрово, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Делина П. Зидарова като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20244210100113 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от «Юробанк България» АД гр. София, с пълномощник адвокат Х. И., против М. Й. К. от гр. Габрово.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на кредитодател, от една страна, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19311062. По силата на договора банката предоставила на М.

К. паричен кредит в размер на 10 200 лв., за срок от 84 месеца, считано до 01.06.2029 г., съгласно погасителен план, с размер на месечната вноска от 248,15 лв.

Ответницата усвоила предоставените от кредитодателя средства по разплащателна сметка. За усвоения кредит страните са уговорили, че кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на фиксиран лихвен процент в размер на 16,69%. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, кредитополучателят се е задължил да заплаща обезщетение за времето на забава в размер на законната лихва.

Съгласно договора кредитополучателят дължи такса ангажимент за сключването на договора при фиксиран лихвен процент.

Видно от чл. 3 от договора, страните са договорили дължимост на застрахователна премия, която се начислява и дължи при отпускане на кредита.

1

Длъжникът е преустановил заплащането на месечните погасителни вноски по кредита на 01.01.2023 г., като не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски съгласно погасителния план, както и дължимото мораторно обезщетение за забава.

Съгласно чл. 5 от договора, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за предсрочната изискуемост, предвид което на 01.02.2023 г. вземането е станало изискуемо в целия си размер.

На 10.02.2023 г. до кредитополучателя е изпратена нарочна покана, чрез куриер, с която кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем.

Считано от 01.06.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е придобила търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България", при което правата и задълженията му преминават върху приемащото дружество.

Кредитополучателят е уведомен за приемането чрез кратко текстово съобщение, изпратено на мобилен номер.

Въз основа на подадено от ищеца заявление по чл. 410 от ГПК до РС Габрово била издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1484/2023 г. по описа на Районен съд — гр. Габрово, срещу която постъпило възражение от ответницата и съдът е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземанията си.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по силата на сключения между тях договор ответницата му дължи следните суми: 9 971,16 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 6 383,97 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.01.2023 г. до 01.06.2029 г.; 768,81 лв. мораторна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 29.09.2023 г.

Претендират се и направените в заповедното и исковото производство разноски.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му депозира писмено становище, в което излага подробни съображения за уважаване на предявените искове.

Ответницата не е представила писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В депозираното от нея възражение срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК е заявила, че не дължи претендираните от ищеца вземания, тъй като не е получила извънсъдебно уведомление за предсрочна изискуемост от кредитора. Затова счита, че вземането не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. Освен това, уведомяването след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение би променило основанието, на което е издадена заповедта. Следователно, искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.

В с.з. ответницата не се явява и не се представлява.

2

Габровският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са следните обективно кумулативно съединени положителни установителни искове: Иск за установяване на вземане за главница, произтичащо от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, с правно основание чл.

422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК. Иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/ лихва по договор за потребителски кредит, с правно основание чл.

422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК. Иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/ лихва по договор за потребителски кредит, с правно основание чл. 422 във вр. с чл.

415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. № 1484/2023 г. по описа на РС Габрово, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение №640 от 02.10.2023 г.

Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за кредит, в това число предоставяне на заемната сума на кредитополучателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Ответницата носи тежестта за насрещно доказване, а при установяване ищцовите твърдения следва да докаже, че е платил в срок дължимите по договора суми и основното си възражение за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.

Ответницата не оспорва сключването на процесния представен по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-19311062 от 10.05.2022 г., със страни „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" и М. Й. К.. По силата на договора на ответницата е предоставен кредит в размер на 10 200 лв., чрез превод по посочена от нея банкова сметка.

В договора е уговорена и застраховка "Защита на плащанията" в общ размер на 3 315,48 лева. Уговорена е и такса ангажимент в размер на 255 лева, представлявляваща част от главницата и удържана от нея при усвояване на кредите.

Уговорено е, че кредитът ще се заплаща на 84 броя месечни вноски с първа вноска на 01.07.2022 г. и последна вноска на 01.06.2029 г., като всяка стойност е на стойност от 3

248,15 лева.

От извършената справка в електронния и общодостъпен в интернет Търговски регистър /https://portal.registryagency.bg/ съдът констатира, че на 06.06.2023 г. е вписано придобиване на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България" от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, предвид което ищецът е носител на правата и задълженията по процесния договор за кредит.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и поддържана в с.з. от вещото лице И. К.. Заключението й не е оспорено от страните и се кредитира от съда като съответстващо на събраните по делото доказателства. Според заключението на ССЕ ответницата е получила уговорената в процесния договор за кредит сума в размер на 10 200 лв. От нея кредиторът е удържал предвидената в чл. 2 от договора „такса ангажимент" в размер на 255 лв., а с разликата от 9 945 лв. е заверена банковата сметка на ответницата в „Банка ДСК“ АД. Ответницата – кредитополучател е направила погасителни вноски в общ размер от 1 489,75 лв. както следва: На 01.07.2022г. - 248,15 лв.; на 31.07.2022г. - 248,15 лв.; на 01.09.2022г. - 248,15 лв.; на 28.09.2022г. - 248,15 лв.; на 01.11.2022 г. - 248,15 лв.; и на 07.12.2022г. - 249 лв.

Направените вноски са отнесени за погасяване на задължението за главница в размер от 306,93 лв., договорна лихва в размер от 945,15 лв. и застраховка по кредита в размер от 236,82 лв.

Ответницата е допуснала просрочие на повече от две месечни вноски, като първите две просрочени вноски са тези за м.януари 2023 г., дължима на 01.01.2023 г. и м. февруари 2023 г., дължима на 01.02.2023 г. Неплатените задължения на ответницата са, както следва: За главница – в размер от 9 971,16 лв., възнаградителна лихва върху неиздължената главница за периода от 01.01.2023г. до 01.06.2029 г. – размер от 6 383,97 лв. и мораторна лихва за периода от 01.02.2023г. до 29.09.2023 г. - в размер от 768,81 лв.

Сключеният между страните договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /в редакция от 08.12.2020 г./, тъй като ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПКи § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, а заемодателят е кредитор, предоставящ потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност – чл. 9 ал. 4 от ЗПК, а предоставеният кредит не попада сред изключенията на чл. 4 от ЗПК.

На осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът извърши служебна преценка по отношение на съответствието на разпоредбите на процесния договор с императивните норми на ЗПК, с оглед общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодоляващ диспозитивното начало в гражданския процес и целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и 4 интересите на потребителите /ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.

Съдът намира, че процесният договор за кредит противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите /ГПР/ и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 20 844,60 лева, включващ усвоена главница, кредитирани застраховки и договорна възнаградителна лихва, както и ГПР на разходите по заема от 19,07%. Не са посочени обаче взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, какво включва същия и от какво зависи неговия размер. В чл. 3 от договора е посочено, че начална дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, което противоречи на императивното правило на приложение №1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, където е посочено, че за начална дата се смята датата на първото усвояване.

Наред с това в ГПР не са включени вземанията за застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредита, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.